Информационните войни с поглед от Москва

Обичайна практика ли е говорителят на руския президент Дмитрий Песков да коментира непотвърдена информация от неизвестни сайтове, както стана с публикацията на пловдивския сайт "Под око"?

Смятам, че в случая вероятно дясната ръка не е знаела какво прави лявата. Мисля, че уебсайтът действително е публикувал фалшива информация, възможно е сайтът да получава някаква подкрепа от Москва, а някой журналист е подхванал и е задал този въпрос на Песков. Не мисля, че той толкова внимателно следи информацията, която се генерира от стотици и стотици сайтове, създадени с помощта на парите на Москва по целия свят. Реагирал е така, както сега реагират мнозинството от официалните руски лица. На всяка информация, която намеква, че възможно някъде някак руските интереси не са отчетени, Русия някак е унизена реално или нереално, трябва да се реагира бойно, да се реагира веднага в патриотичен тон. Това е станало. Днес много изявления на руски официални лица се диктуват от бързината и лоялността. Това трябва да се отчита.

Говорите, че е практика да се плаща на сайтове...

Не съм специалист по информационна война и информационна сигурност, но са публикувани достатъчно материали, включително разследвания, включително на западни и на руски медии, че съществуват т.нар. фабрики на тролове, специални добре платени колективи, които се занимават с тролинг и с дезинформация по целия свят. Това е информационна стратегия за създаване на какафония, за създаване на информационен шум, на фона на който не може да се води логичен диалог и да се издигат някакви логични аргументи, които противоречат на официалната руска позиция. Това включва и използването на дезинформацията, на наглостта. Не говоря първи за това, не съм водил такива разследвания, но изглежда, че такива хора са доста много. Кремъл несъмнено води мониторинг на онлайн пространството 24 часа в денонощието и реакция следва на всички изявления незабавно. Съответно възникват доста често и елементи на дезинформация.

Конфронтацията на информационното поле между Русия и Европа се засилва. Някои експерти говорят за хибридна война. Така ли е според вас?

Струва ми, че несъмнено пропагандистка информационна война се води. Да погледнем, например, България. Ние четем едва ли не веднъж месечно, че България е готова да възстанови „Южен поток“. Всеки път се оказва, че е или информация, която съвсем не съответства на действителността, или меко казано става въпрос за креативна интерпретация на една или друга информация. Струва ми се, че това е един от тези примери, когато натискът в някаква точка постоянно се увеличава, постоянно върви. Очевидно е, че руското ръководство се тревожи от темата за „Южен поток“ и затова тази тема възниква доста регулярно. Струва ми се, че главната идея на организаторите на такива пропагандистки кампании несъмнено е да се подейства на европейското обществено мнение, в значителна степен на рускоезичната диаспора в страните в ЕС, да се нанесе удар по европейските ценности, включително по европейските медия-ценности, по обективността, проверката на фактите, сдържаността на тона, такта, да се превърне всяка дискусия в крещене, в изясняване на отношенията между свои и несвои. И затова такива кампании се предприемат често, струва ми се, че това ще продължава още дълго.

"Меката" сила сега играе много сериозна роля във външната политика на Русия на фона на санкциите и изострянето на отношенията.

Да, разбира се, меката сила, информационното противодействие, информационните кампании действително са много важни. Руското ръководство се чувства в обсада, то е изолирано и се опитва да пробие тази изолация включително се опитва да разцепи европейските страни от ЕС, едни да изправи срещу други. Това е форма на въздействие на общественото мнение, форма на въздействие в средата на така наречените статусни медии и в блогосферата, онлайн, за да се създаде повече"информационен боклук", зад който някои неща, факти, неприятни на руското ръководство, просто няма да се виждат.

В този смисъл някои експерти говорят и за връщане към пропагандните методи от времето на СССР. Съгласен ли сте?

Позицията на днешната руска пропаганда се отличава от съветската. Съветската пропаганда по принцип доказваше, че Съветският съюз е най-хубавото място на земята, че тук съществува прекрасно образование, живеят чудесни хора, отзивчиви, истински приятели, миролюбиви, а наоколо са импералиасти, които на всички други искат да наложат чужд начин на живот, вражда, алчност. Днес руската информационна машина продава на публиката нещо съвсем различно. Никой не се опитва да докаже, че Русия днес е пример за целия свят, не. Посланието е много просто – "да, у нас не е много хубаво, но погледне наоколо - навсякъде се краде, навсякъде има корупция, навсякъде има лъжа, навсякъде правителствата манипулират общественото мнение, навсякъде няма пълна демокрация, просто вие на Запад лицемерно някак си се маскирате, а у нас в Русия е истинско. Така, че не ни се натрапвайте с вашите ценности, със свободата на словото, с откритостта." Това е главното послание, което се продава на Запад и което се сервира на руските граждани 24 часа на ден от федералните руски телевизионни канали. Това послание, и вътре в Русия, и извън нея като цяло е едно и също.

В руските официални държавни медии присъства и посланието, че Русия е обкръжена от врагове – дали НАТО, дали САЩ. Това с каква цел се прави – за вътрешна или външна употреба?

Това се прави повече за вътрешно ползване, защото враговете се намират извън Русия. Тази психология на "обсадената крепост" засега има доста сериозно въздействие върху ума, върху възгледите на руските граждани. На външния пазар се опитват да се представи малко по-различна картина – картината на страната, която казва истината. Тя може да не е много добра, но поне е откровена. Ето, казва, че мнозинството от населението на ЕС мисли, че всички имигранти са негодяи, но политически коректната политическа класа не дава на хората да изразят мнението си, но ето Русия така казва. Нещо подобно се продава като послание на външния пазар, а вътре - и това послание, и посланието, че наоколо са врагове и затова трябва да се сплотим около ръководството, около командването на крепостта "Русия".

Русия поддържа контакти с Националния фронт на Марин Льо Пен във Франция, тясно работи с гръцки политически сили. В този смисъл на фона на европейските санкции как Русия си търси приятели сега? Това опит за възстановяване на авторитета ли е?

Не мисля, че става въпрос за възстановяване на авторитета. Струва ми се, че след това, което се случи през последните 2 години, взаимоотношенията няма да бъдат такива, каквито бяха преди 10-13 години, когато Путин приемаше лидерите на ЕС на 300-годишнината на Петербург в прекрасния дворец и всички бяха в пълен възторг от това. Връщане към това няма, но има разбира се опит да се разцепи Европейския съюз, да се намерят някакви преки контакти, сътрудничество със страните, които или по някакви икономически причини симпатизират на руското ръководство или с такива, където има отдавнашни антиамерикански, антибрюкселски настроения като в Гърция, например. По правило такъв тип контакти се създават със страни, където винаги са силни леви или ултралеви тенденции, например в голяма степен със страните от Южна Европа. Според мен това е опит да се осигури определена подкрепа, да се осигурят хора, които може би в един момент ще започнат по-твърдо да се обявяват против санкциите.

Защо се използват леви и ултралеви политически сили?

За руското ръководство, което строи политиката на антизападничество и на антиамериканизъм, много са важни политическите партньори, които да споделят скептическото отношение към евроатлантическите ценности и евроатлантическата солидарност. Тук разбира се ултралевите и ултрадесните за Русия се оказват естествени партньори. Да вземем отново Гърция, където левите идеи винаги са били много силни, където по съветско време имаше много силна Компартия. Ясно е, че там има повече политици, които могат да съчувстват на Москва, отколкото например в Швеция или в Холандия. Освен това, трябва да се отбележи, че това вероятно е опит да се общува с тези страни, които имат по-делово отношение, където има по-малък интерес към теми като правата на човека, към проблема на политическите свободи. В този смисъл е разбираемо, че гръцкото правителство за Москва е много по-удобен партньор, отколкото правителството на Великобритания или да кажем дори Германия. Въпреки това трябва да признаем, че въпреки сериозните опити да се установят тези отделни, сепаратни контакти с европейски страни, и за Унгария, и за Гърция, и за Словакия все още е по-важно запазването на европейския консенсус, наличието на нормални отношения с водещите страни от ЕС, такива като Германия, отколкото преките контакти с Москва, с Кремъл или добрите търговски сделки. Затова, както ми се струва, става въпрос повече за риторика, отколкото за някакви конкретни изгоди, които Кремъл би получил от подобни контакти.

Изострянето на отношенията между Москва и Анкара се усеща и в България. Как от Москва виждате баланса в отношенията между Русия и Турция от страна на България?

Недостатъчно добре познавам вътрешнополитическата ситуация в България, за да давам някакви съвети, но ми се струва, че и да има разкол на общественото мнение, България е член на НАТО и ЕС, и иска ли това или не част от общественото мнение, при всичките сложни отношения между българите и турците и тежката история, която съществува между тях, България и Турция са съюзници в алианса под името НАТО. От това ще трябва да изхожда всяко политическо ръководство на България, било то ляво или дясно. Затова не мисля, че може да става въпрос за някакъв специален баланс, още повече, както разбирам, и България също засега не се кани да бъде революционерка в ЕС или поне по-голяма революционерка, отколкото Гърция, и да нарушава единството в ЕС по отношение на Москва. Например, неотдавна продължените санкции от Съвета на министрите на вътрешните работи на ЕС бяха приети единогласно, без обсъждане. Така че, както ми се струва, дебатът в общественото мнение е напълно нормален, но поне, както ми се струва от Москва, политическата съставна на принадлежност към определен съюз ще налага своите ограничения върху политиката.

Кога и при какви условия могат да се нормализират отношенията между Русия и Турция?

Ако знаех отговора на този въпрос, мисля, че щях да изкарам много пари на борсата. Но предполагам, че регулирането е възможно само в този случай, ако има драматично изменение на ситуацията в Сирия и бъде постигнато някакво предварително политическо решение на сирийския конфликт, с което ще бъде съгласна и Москва, и Анкара.Тогава ще възникнат някакви предпоставки за диалог. Аз засега не съм уверен, че такъв политически процес и политически успех е възможен. Смятам, че тази полустудена война или студена полувойна между Анкара и Москва ще продължи, а след това ще видим, защото всъщност въпреки цялото противостояние, въпреки че официално "Турски поток" беше замразен, и двете страни не са се отказали от самия проект, това си е висяща тема. Също така строителството на АЕЦ "Акую" в Турция от руската държавна компания "Росатом" очевидно ще продължи. Договорът поне не е разтрогнат. Има някои неща, които засега Москва и Анкара не искат да поставят под риск. Смятам, че по това трябва да се съди. Пропагандистката война, замразяването на дипломатическите контакти – всичко това, разбира се, ще продължи. Но договорът на "Росатом" в Турция е за повече от 20 милиарда долара. Освен това "Росатом" прекрасно знае, че само компанията да излезе от договора, Турция незабавно ще намери партньори в САЩ или във Франция, няма да понесе сериозна щета, докато репутацията на "Росатом" много силно ще пострада от това. Затова както разбирам тук руското ръководство гледа дългосрочно и не взима такова решение. У нас има поговорка – "пари при пари отиват".