Ирак проведе днес първите си парламентарни избори след победата над "Ислямска държава" през декември. Малцина в страната обаче очакват новите лидери да донесат дългообещаваните стабилност и икономически просперитет, отбелязва Ройтерс. Основните листи са обособени на етническо-религиозен принцип. За първи път се използва електронно гласуване. Резултатите се очакват след 48 часа, но политическата система предполага сформирането на правителство да продължи месеци наред.
7 хиляди кандидати в 18 провинции си оспорват 329 места в иракския парламент. Избраните ще трябва да се справят с икономическата стагнация, възстановяването на разрушения Мосул и високото етническо напрежение. Въпреки победата над "Ислямска държава", успехът на премиера-шиит Хайдер ал Абади е под въпрос заради липсата на харизма и икономическите проблеми.
Хайдер ал Абади - премиер на Ирак: Ирак днес е силен и единен след победата над тероризма и това е огромно постижение за всички иракчани.
Основни конкуренти на ал Абади са неговият предшественик на поста Нури ал Малики и подкрепяният от Иран Хади ал Амири - и двамата шиити. Сред кандидатите за депутати е и журналистът, замерил с обувка президента Буш-младши в Багдад през 2008 г. Арабският жест на върховно презрение изпрати извършителя в затвора, а после и в изгнание.
Мунтадар ал Заиди- кандидат-депутат: Казаха, че преди страната е управлявана от диктатор, той беше свален и дойдоха прикрити духовници да спасяват света с американските танкове зад гърба им. Сега всички политически партии са замесени в корупция.
След свалянето на Саддам Хюсеин през 2003 г. шиитското мнозинство получава премиерския пост, кюрдите излъчват президента, а сунитите - председател на парламента. Депутатите избират свой председател и президент на страната.
Парламентарно мнозинство вероятно ще се сформира чрез преговори между представените формации, а държавният глава предлага последователно представители на това обединение за премиер, докато някой не успее да състави кабинет.
Процедурата отнема месеци и вероятно ще повтори сегашното раздробяване на властта, което прави прокарването на закони почти невъзможно.