Как оцеляват биволовъдните ферми?

Ферма с биволи в град Цар Калоян (област Разград), пести от ток, като е направила инсталация със слънчеви панели. Енергията от възобновяемия източник се използва, за да се загрее водата с която се измиват инсталациите след доенето. Така собствениците смятат, че ще подобрят качеството на биволското мляко. Как оцеляват биволовъдните ферми в България?

Във фермата си Сабина и Боян Йоткови отглеждат 80 биволи. Казват, че един от основните проблеми в производството на млякото са разходите за затопляне на вода. Доскоро са ползвали бойлер, но след като спечелили проект, финансиран от норвежка организация, сложили слънчеви панели.

"Млякото върви по централен път, но след издояването това трябва да бъде измито с препарати и вода. Колкото повече гореща вода има, толкова по-добра е хигиената", обяснява Йотков.

Това води до по-високо качество на млякото, уточнява фермерът. Освен това инсталацията намалява разходите за ток. Годишно фермата му произвежда по 70 тона мляко и по думите му всеки спестен лев е в помощ. Себестойността на литър биволско мляко е 2 лева, а мандрите го изкупуват по лев и 20 стотинки. Затова Боян Йотков разчита на субсидиите и казва, че без тях много стопани ще фалират. Друг проблем е, че не може сам да преработва продукцията си заради нормативни изисквания.

"Няма как ние - малката ферма, и особено биволофермите да направим големи инвестиции. Това е нерентабилно и не е възвръщаемо. Искаме вид манифактурно производство, както е на Запад, където да произвеждаме местен традиционен продукт с добри качества. Пак ще бъде под контрола на Агенцията по храните, но няма да изисква такива големи инвестиции", коментира животновъда.

Боян Йотков се надява, един ден всеки който мине край фермата му, да може да си купи биволско мляко или продукти произведени от него.