Какво съдържа прословутият чл. 50 от Лисабонския договор

260 думи, подредени в пет точки - точно толкова съдържа ключовият текст, който в първото си изречение допуска възможността страна членка на ЕС да напусне организацията. По ирония на съдбата човекът, формулирал този член, е лорд Джон Кер, британски дипломат от кариерата. Не изпитвам вина, че създадох механизма, но съм много тъжен, че именно Обединеното кралство се възползва от него - каза лорд Кер в интервю за сайта "Политико". Чл. 50 не е необратим, обяснява авторът му. В последната точка на чл. 50 се казва, че ако страната пожелала да се оттегли от съюза, реши отново да се присъедини, молбата ѝ ще бъде разгледана съобразно предходния чл. 49.

Ако по време на посочения в закона срок от 2 години на преговори страната промени решението си, тя може да остане член на Европейския съюз. Лорд Кер обаче не вижда как политическата ситуация на Острова би позволила подобен обратен завой.

Премиерът Тереза Мей вече ясно заяви - "Няма възможност за връщане назад".

От Брюксел също дадоха сигнал, че не желаят уведомлението за напускане да бъде използвано като лост за влияние върху преговорите и получаване на по-благоприятни условия от страна на Лондон.

Чл. 50 влиза в Лисабонския договор от 2009 г. като нов текст, написан при разработването на проекта за Европейска конституция - идея, която отпада след като е отхвърлена на референдуми в Холандия и Франция. Тогава хипотезата да бъде задействан изглежда пренебрежимо малка. Ключовото изречение, което ще е от голямо значение при предстоящите преговори, според лорд Кер е във втората точка и в него се казва, че договарянето на споразумението за напускане трябва да стане с оглед на бъдещите отношения между съюза и страната. Петте точки юридически текст оставят на политиците много възможности да ги използват.