Международeн ден на театъра

На 27 март празнуваме Международния ден на театъра. По традиция всяка година на специална церемония, която продължава и в този час, Съюзът на артистите в България отличава най-високите постижения в областта на сценичните изкуства.

В голямата и в малката зала на Русенския драматичен театър се играят „Службогонци“ и „Легло за трима“, с които актьорите отбелязват днешния ден.

Златните години на Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“

Иван Самоковлиев живее от и за театъра вече близо половин век. На русенската сцена пък е от 30 години. С гордост споделя, че именно големият режисьор Слави Шкаров го е забелязал и поканил в Русе. И никога няма да забрави първата си роля – в пиесата „Кълбовидна мълния“ на Иван Радоев, в която си партнират с актрисата Миланка Петрова.

Иван Самоковлиев – актьор: „По онова време театърът като че ли беше по-освободен, театърът е лице на живота – всичко, което става в театъра, може да се види в живота, т.е. можем да влезем в театъра и да разберем какво става в Русе.“

През 80-те и 90-те години на 20. век Русенският драматичен театър „Сава Огнянов“ е събрал звездни актьори, режисьори и драматурзи – Стоян Камбарев, Константин Димчев, Елена Цикова, Иванка Бенчева и много други. Този период остава завинаги „златен“ в историята му. Иван Самоковлиев и до днес помни част от шегите на незабравимия Слави Шкаров.

Иван Самоковлиев – актьор: „Един колега отива при него след представлението и казва: „Абе, Слави, как мина?“. И Слави казва: „Ами да“. Той пита: „Аз как играх?“. И Слави казва: „Ама ти всъщност игра ли тази вечер?“.

И днес Русенският театър ни среща с творбите на Шекспир, Гогол, Йордан Радичков, Георги Данаилов и много, много други. И ни потапя в магия, с помощта на която можем да доизмислим живота, да го скроим по мерките на собствените си ум и сърце.

Най-старият професионален театър в България е Пловдивският. Той представя днес премиера с много символна стойност – „Да се провреш под дъгата“ на Георги Марков се завръща на сцената под тепетата, след като преди повече от 50 години с нея дебютира незабравимият режисьор Крикор Азарян. Вижте.

Премиера в Пловдивския театър

Именно пловдивското представление вижда по това време режисьорът Асен Шопов в Пловдив и решава да го постави в театъра на Армията. Там обаче спектакълът е спрян. Десетилетия по-късно Асен Шопов постави пиесата първо в Народния театър „Иван Вазов“, а сега и в Пловдив. В спектакъла участват доайени, утвърдени и млади актьори.

Симеон Алексиев, актьор: "Аз казах и на оня Ювиги, му казвам аз режисьор, кой е един от последните велики ханове в българския театър. Оказа се, че Георги Марков е огромен драматург. Аз съм обсебен от тази пиеса."

Тодор Дърлянов, актьор: "Мисля, че този прочит ще се хареса. Няма да бъде чак толкова драстично различен и ще се възприеме и разбере много добре."

Когато режисьорът има своята изстрадана история с пиесата и когато е бил личен приятел с автора, взискателността му е от по-особен тип, споделят още актьорите.

В момента под купола на цирк „Балкански“ в София продължава церемонията за връчване на годишните театрални награди „Икар“. Русенският театър е с две номинации: в категория „Режисура“ е номиниран Боян Иванов за спектакъла „Жулиета“. Същата постановка се бори за награда в категорията „Майсторско техническо осъществяване. А нека да кажем още, че пет български театъра започват проект, който се казва „Кодекс на театралния зрител“ и включва етикет за поведение в театъра. Стискаме палци тази идея да се осъществи. Това е оттук, колеги.