Необикновеното пътешествие из България на един белгиец с колело (СНИМКИ)

Той се казва Жан-Юг Гори и е роден в Белгия. На 22 г. вече е видял толкова много от света, колкото много от нас не успяват за цял живот. Казва, че планината е "училището на живота" и нарича България "мой втори дом".

Попаднал е у нас през 2013 г. - във Варна, като доброволец за организация, която се грижи за жени и деца, жертви на насилие и трафик. Година по-късно помага на бедстващите от наводнението в Аспарухово.

"Идването ми в България беше първото ми преживяване на Балканите. Първоначално изпитах културен шок, но сега се чувствам добре тук", казва Жан за news.bnt.bg.

През януари тази година младият белгиец отново се връща в България. Приключенският му дух го отвежда до изоставения паметник на Бузлуджа. От любопитство решава да се разходи по ръба на сградата при минус 30 градуса по Целзий, докато други туристи случайно го заснемат с дрон. Видеото набира неочаквана популярност в интернет и предизвиква дебат дали да се събори сградата или не. Благодарение на клипчето Европейският парламент свиква кръгла маса и класифицира паметника като "съвременно наследство в риск". Чуждестранните участници в кръглата маса са толкова впечатлени от съществуването на социалистическата сграда, непозната за Европа, че одобряват проект за реставрирането и.

Тази история още веднъж потвърждава убеждението на Жан, че регионът притежава непознати богатства и го вдъхновява за поредното му предизвикателство - да измине 5000 км с велосипед по планински маршрути из Балканите. 1500 км от тях в България.

Пътешествие му у нас преминава през малки селца и пътища, които буквално водят наникъде, губят се сред величието на Стара планина, Витоша, Рила, Пирин и част от Родопите. 22-годишният белгиец превръща пътуването си в споделено приключение със стотиците си фенове в социалните мрежи като публикува снимки и разкази от видяното в страницата си във Фейсбук Let's GOOris. Пътува с видео оборудване, защото смята да направи филм за красотата и хората на Балканите.

"Балканите са идеалното място за такова пътешествие! Животът тук не е "квадратен" както в Централна Европа. Има невероятна свобода и е уникално диво. Пленен съм от семействата, които живеят далеч от всичко и се борят, за да поддържат начин на живот, съобразен с традициите", признава още той.

Може би заради автентичността и добродушието на местните хора, с които се среща, Жан успява да вдъхне много живот на снимките и разказите си от България. Той се вълнува от историята ни, от традициите, запазени във времето, възхищава се на красотата на планините и природата ни.

"Получих страхотна подкрепа из цяла България. Хората са много приятелски настроени. Хранеха ме и ме канеха да пренощувам в домовете им. Това е може би, защото знам малко български! :) Най-вълнуващите моменти бяха между Банско и Ковачевица, където природата спира дъха ти. Един ден, докато бутах колелото си, един овчар дойде да ми помогне! Срещнах много овчари, те бяха моят компас, когато се загубя", разказва ни Жан.

Той не крие, че е трудно да се пътува с велосипед из страната ни, но удовлетворението е огромно, когато успееш да се изкачиш на върха на планината.

"Страната ви не е адаптирана за велосипедисти и хората не са свикнали да споделят пътя с колоездачите. Заради това се опитвах да не карам по натоварени пътища, тъй като това е опасна лудост", казва приключенецът.

След България белгиецът вече премина през Гърция и Македония, и се насочи към Косово. Следват Албания, Черна гора, Босна и Сърбия. Проектът ще завърши в края на септември или началото на октомври, а крайната дестинация е София.

Решихме да тръгнем по стъпките из България на чужденеца пътешественик - само че виртуално. Пътеписът в снимки е от страницата на Жан-Юг Гори във Фейсбук, като сме запазили част от коментарите му.

"Първите километри не са приятни. Преминавам индустриална зона и камиони, на които изобщо не им пука за моето присъствие. За щастие, всичко се успокоява, когато напускам главния път. Ето ме в селата. Контрастът е бърз. Камионите са заменени от каруци и коли, излезли от друга епоха".

"След 90 км откривам природен феномен - тунел, издълбан в странна скала - масив, който ми напомня на руини на замък".

"Краката вече ме болят от първите километри. Не тренирах преди да тръгна... Благодарен съм на сателитните снимки, виждам имената на селата и на местностите. Хората ме спират и ме питат дали съм се изгубил. Грижа ги е дали съм поел в правилната посока и изказват съжаление за състоянието на пътищата. "Няма път, няма асфалт! Mnogo Kamini"

"Намерих вода, направих си заслон за готвене... Хамакът е между две дървета. Наслаждавам се на гледката"

"Чашата върху стената означава, че водата е годна за пиене".

"Когато минавах през полето видях две деца, които пазеха стадо крави. Гледаха ме любопитно и аз им помахах да се приближат. Почерпих ги с бисквити. Имаха поглед, който ме прониза. Лица без емоция, белязани от работа".

"Приятелско семейство от Габрово ми показа старо изолирано село в планината. Автентично и спокойно място, труднодостъпно, няма го на картата. Чувствам се привилегирован, че съм тук!"

"Заведоха ме при тяхната баба, която работи в градината. Природата е част от българската същност - повечето къщи имат градини и цяла година се хранят от собствените си продукти и изсушават цветя, които се използват в медицината. Семействата им, които живеят в градовете, идват всеки уикенд и си взимат кашони с плодове и зеленчуци за седмицата".

"Голяма наслада! По пътя към Бузлуджа събирам малини и горски ягоди. Ще ги намачкам в манерката си и те ще бъдат моята натурална енергийна напитка"

"Дългоочаквана награда е, когато стигнеш върха. Опияних се от удивителното чувство на свобода пред тази победоносна гледка. Това, което обичам най-много е моментът, когато можеш да разпознаеш силуетите на планините през палитрата от цветове, които рисува залеза".

"Крейг е повече от това, което наричат "дигитален номад" - той едновременно пътува и работи на лаптопа си. Този новозеландец разработва образователни игри за деца и независимостта му помага да пътува по света по алтернативни маршрути и да спира, за да работи по месец от време на време. От Коледа насам той е прекосил Чили, Аржентина и Рио, откъдето е взел самолет за Берлин. Вече месец обикаля страните по Дунав и така е стигнал до България".

"Арката на свободата край Троян е станала място за срещи на диви коне".

"Пещерата Деветашка - огромно парче от рая под скалите. Добре дошли в странното и магично място, което можете да намерите само в България.... Пристигнах на това магично място в късния следобед, бях сам. Бурята, която бушуваше отвън превърна пещерата в още по-впечатляваща. Изморен, мислих да прекарам нощта вътре, но многото прилепи бързо промениха идеята ми. Спах отвън..." (тук Жан разказва подробности за пещерата, както и това, че по време на снимките на "Непобедимите 2" са унищожени над 22 000 защитени прилепи, живеещи в пещерата)

"Проходна - "очите на Господ". Тази отворена пещера е Меката на скалното катерене в България. Световноизвестна е заради двете дупки в тавана. Българите ги наричат очите на Господ, или понякога очите на дявола, в зависимост от ъгъла, от който ги гледаш. Когато вали, изглежда сякаш можем да видим "сълзите", падащи по ъгълчетата на очите. Привечер тук идват хора и пеят под лунната светлина, която прониква през очите на Майката Природа. Вълнението е гарантирано!

"Седемте рилски езера - Ако търсите лесен туризъм в България, това е една от дестинациите"

"Българско гостоприемство - В село Рила, докато седях на една пейка с купа ориз, Вальо се приближи към мен с голяма усмивка. Внимание му бе привлечено от колелото, което изглежда още по-добре с новите гуми. Използвах случая да го попитам къде мога да го оставя, за да отида на преход до връх Вихрен. Без да се колебае Вальо каза: "Няма проблем, ела у нас! Имаме стая!". Няколко минути по-късно се озовах в дневна с бутилка домашна ракия и чиния с шопска салата пред мен! "Nazdraveee!"

Дни по-късно, когато се връщах от планината, нещо ми стана на стомаха и се разболях. Семейството на Вальо ме приюти още три дни преди да мога отново да тръгна на път. Дни наред пих чай и ядох бисквити заедно с другите прабаби в селото. Хареса ми чувството да съм като осиновен, потопих се в ежедневието на местните и открих приятелски настроени хора и всеобща солидарност. Всички имаха рецепти как да се излекувам! ( Да пия повече ракия беше най-честият съвет... )"

"В Банско срещнах моя испански приятел Самюел. Заедно минахме през най-трудния планински маршрут на Балканите. По пътя срещахме хора, които ни казаха, че в района има мечки и ни показаха на картата кои райони да избягваме. Планираме да спим в малък заслон на ръба на планината, от който се разкрива необикновена гледка. В мястото има нещо магично. В заслона намерихме храна, одеала и лекарства в случай на спешна нужда".

"На сутринта отидохме до известната седловина "Кончето", с монтиран кабел за най-екстремните участъци. След това се спуснахме към долината и пак нагоре към връх Вихрен.... Вече съм изтощен. Храната е гориво, а болките в стомаха през тези четири дни ме лишават от сила".

"Подслон за мечки в беда. "Танцуващите мечки" е парк, в който са спасени от неописуемо насилие 26 животни. Всички те са били жертва на ужасни ритуали, извършвани от предишните им собственици... Все още някои мечки тичат в кръг или танцуват сами - рефлекс, който винаги ще притежават. В парка те живеят мирно и спокойно. За тях се грижат доброволци. Успях да срещна част от тях и да ги последвам в ежедневната им работа... Прекрасно преживяване, приканвам ви да отидете и да ги видите".

"В долината край Белица, видях възрастна жена, която переше килимите си и одеалата на чешмата. Тя ми говореше близо 20 минути, без прекъсване. Не разбирах и дума, защото използваше планински диалект. После някой преведе разговора, който бях записал. Жената ми казваше, че живее сама от доста дълго време. Децата и избягали през комунизма и сега са в Гърция и Америка. Щастлива е да знае, че са добре и че не са преживяли това, което тя е преживяла. Разказваше ми за полето, за планината и за шарения килим - нейната гордост... В селото има много баби в това положение. Те имат малки къщи с големи градини, за които се грижат сами, докато могат. Срамота е да гледам толкова много изоставени къщи..."

"В последните дни пътуването ми придоби истинското си значение в планината Родопи. Изпитах това, за което мечтаех от този проект. Исках диво приключение, предизвикващо, наситено със срещи и нови неща.... Водата не липсваше по пътя ми и да се изкъпя беше голямо щастие!"

"Една сутрин, докато се чудих за посоката, срещнах овчари, които ми помогнаха да поема по правилния път. След като им благодарих, спрях по-надолу, за да снимам с камерата. В същото време чух стъпки и звук от гумите на велосипеда си. Изненадан се обърнах и видях единият от овчарите да бута колелото ми. "Почини си, ще ти помогнем до селото!", настоя той. Не можах да повярвам, че българската солидарност се проявява дори и насред планината".

"Селото се състоеше само от няколко къщи и постройки за животните. Жените бяха забулени и облечени в цветни дрехи. Магазинчето имаше няколко прашни лавици със сирене и плодове. Всичко беше местно и не струваше почти нищо. Хората с радост ми помагаха. По време на цялото ми велосипедно преживяване това беше районът с най-малко жители, но за първи път чух толкова много хора да ми пожелават "Leka put".

"Последните ми приключения през планината Родопи ме доведоха до село от друго време. Ковачевица е безспорно най-любимото ми село в България. Недокоснато от масовия туризъм и все още населено. Наслаждавам се, докато се губя из тесните улички и си говоря с местните хора".

"В планините на България срещнах красива баба. Имах усещането, че бръчките й пътуват в шала й".

"В малка уличка видях жена, която слагаше краставички в буркани за зимата. Варят ги в голям съд на огън, за да се стерилизират."

"За първи път виждам трактор с двигател отзад и каросерия отпред."

"Оставих зад мен България, след пътешествие от 1500 км, изпълнено с невероятни срещи и удивителни пейзажи. Тази страна продължава да ме впечатлява. Ще се върна в края на септември, за да завърша пътешествието си из Балканите".

*Още за пътешествието в сърцето на Балканите вижте на страницата на Жан-Юг Гори във Фейсбук Let's GOOris