Това реши правителството с промени в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Експертните решения вече ще се изпращат по служебен път. Съществува голяма вероятност Лекарският съюз да не подпише Националния рамков договор за здравно осигуряване. Основната пречка за това е липсата на утвърдена нормативна база. От друга страна пък частните и общински болници атакуват в съда 14 медицински стандарта и няколко наредби на здравното министерство.
В преговорите по новия рамков договор лекарите настояват да се увеличат парите за доболнична помощ с още 28 милиона лева. Казват,че това не е каприз, а жизнена необходимост, тъй като в момента броят на направленията е намалял на места с 25 %.
д-р Венцислав Грозев - председател на БЛС: "Надзорът в настоящия момент дава около 36 млн. в това отношение при исканите от нас 62 млн".
Лекарите също така се борят и за увеличаване на цените на 44 клинични пътеки. Но основната пречка пред новия рамков договор, според тях е липсата на ясна нормативна база - като националната здравна карта и наредбата за достъпа до здравни услуги.
д-р Венцислав Грозев: "И сами разбирате, че това не е малка пречка и вас да ви карам да подпишете нещо, което не знаете след това какво се случи".
Лекарите също така не са съгласни пръстовият идентификатор да влиза в рамковия договор, не приемат и изискването да не предписват лекарства с търговските им имена като антикорупционна мярка.
д-р Венцислав Грозев: "А какво правим с фармацевтите с определени фармацевтични вериги и определени договорености с фармацевтични компании?";
Срещу тази мярка се обявиха и от частните и общински болници. Но основния проблем според тях са медицинските стандарти, които трябва да бъдат отменени.
д-р Стойчо Кацаров - Център за защита правата в здравеопазването: "Със своите количествени критерии те са основната причина за повишените разходи на болниците и на Здравната каса".
д-р Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници: "Ние атакуваме философията на системата на здравната политика, която философия е насочена към все повече и повече администриране".
Тъй като не определят качествени, а само количествени структури, стандартите ставали инструмент за облагодетелстване на едни болници спрямо други. А гаранциите за качество били въпрос на пазар и конкуренцията между болниците.