РЕПОРТЕРСКИ ПОГЛЕД: Имат ли шанс за обезщетение превозвачите?

Блокадата на българо-гръцката граница стана традиционно явление от 2009 г. насам. Блокадата, обаче, обезкървява цели сектори от икономиката ни: потърпевши са вносители и износители на продукция, туристическият бранш. Превозвачите са губещите на първа линия:

на ден само един камион носи средно по 250 евро загуба. 150 евро неустойка, 25 евро командировъчни за шофьора, между 80-100 л. гориво (75 евро).

Ивайло, превозвач от Благоевград
- От понеделник от обяд съм тук? - Стоката? - Стоката стана четвърти ден. - Как е? - Ами бананът вече потяга. Краставацита мухляса. Не знам. Мандарината и тя на път. - Ще се развали? - Всичко отива за боклука.

Ивайло си е и собственик, и шофьор на камиона. За два дни престой на границата е загубил над 10 000 лева.

Ивайло, превозвач от Благоевград
- Добре, ти знаеше ли, че границата ще я затварят, и можеше ли да оставиш да не товариш стока? - Не, нали казаха, че ще има пропускателен режим. От 11 до 16 ч. всеки де. Ние пътуваме, но ето.
Като Ивайло са стотици шофьори.

Като Ивайло са стотици шофьори.

По данни на Гранична полиция, едва 25 - 30% от ТИР-овете на 15-километровите колони са български. Преките и непреки загуби за тях, обаче, са между 300 и 400 хиляди евро дневно, според транспортното министерство и браншовите организации. Лизингът на ТИР-а, който шофьорът плаща, без значение дали е на курс, или престоява с дни на границата, е на края на дългия списък от непреки загуби.

Миролюб Столарски, Българска асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт
- Има много други загуби, които са в примерно неустойки, в разваляне на стока, в изпускане на пазари, защото непреките точно това е - изпускането на един пазар или избутването на българския превозвач от пазара. При нашите забавяния по седмица-две просто всеки един от тия производители търси друга алтернатива.

Заради блокадата почти пред фалит са и малки превозвачи с по два камиона, които се изхранват от т.н. "къси курсове". Сандански-Солун, Благоевград-Солун.

Миролюб Столарски, Българска асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт
- Тези курсове обикновено се правят за един-максимум два дена. Цената е изключително ниска, изключително изтънена, хората работят, за да си изкарат прехраната. И си представете тези хора в продължение вече на 4-а седмица - те правят максимум по един курс на седмица.

Алтернативните маршрути на трансевропейския коридор номер 4, който гърците блокират, са самоубийствени за бизнеса.

До Южна Италия, за където изнасяме основно шивашки продукти, палети и дървесина, алтернативният маршрут е два пъти по-дълъг. И по-скъп: през Сърбия, Хърватия, Словения, Северна Италия - Южна Италия.

Красимир Лалов, Национално сдружение на българските превозвачи
- Цялата държава губи. Губят производителите, на които ние сме обслужваща сфера. Значи тия, които са си натоварили стоката при нас, те догодина може да не я натоварят. Но по тоя начин и шивачки, и кой ли не ще останат без работа. А точно цялата съвкупност от това нещо, като останат без работа, значи ние няма да зареждаме гориво, няма акциз за държавата. Те нямат да произвеждат стоки, няма данък печалба. Всичкото нещо губим като общество, като държава.

Част от превозвачите предлагат трафикът да се пренасочи през Северна Италия, като завишените разходи за превоз да се дотират от държавата, която впоследствие да се пребори за компенсация пред ЕК. Този сценарий, обаче, е невъзможен, категорични са от транспортно министерство. Търсят се други варианти за реакция.

Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
- Първо, изключително в детайли информираме постоянно кабинетите на няколко комисара. Сезирали сме ЕК. Преди 2 дни на Съвет по евровъпроси, като извънредна точка, е докладван от вицепремиера Кунева ситуацията. За съжаление, още нямаме конкретна реакция от страна на ЕК.

Дори да има наказателна процедура срещу Гърция, парите от нея ще отидат в европейския бюджет. Форсмажорните фондове за бедствия и щети се отнасят само за земеделските производители, поясниха от министерството. Единственото решение за нашите превозвачи е да заведат индивидуални или колективни искове. Но срещу кого?

Йордан Арабаджиев, Сдружение на международните превозвачи
- Може да се заведат искове и в български съдилища, тъй като финансовата щета за нашите превозвачи е в България, банковите им сметки са в България и първата опция, която засега мислим, че ще сработи, е искове в български съдилища срещу Синдиката на гръцките фермери.

Дела срещу Синдиката може да се заведат и в гръцки съдилища. Делата, обаче, ще се проточат с години, ще има сериозни разходи по тях и изходът им не е сигурен. Освен това - има доста подводни камъни.

За да е юридически издържан искът, превозвачите ни трябва да претендират само за сумите, посочени като неустойки по договорите. Непреките загуби - загуба на бизнес позиции и пазари, са много трудно доказуеми.

Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
- Търсим варианта със съдействието на посолството, от консулството, ако има общи искове, да им окажем пълно съдействие, включително в гръцки съдилища.

Бизнес позиции, пазари, клиенти губи Георги Цанов. Фирмата му превозва индустриални и хранителни стоки от Испания и Италия за Гърция. От дни камионите му седят на паркинг в София.

Георги Цанов, превозвач
- Седят поради простата причина, че имаме редовни курсове за Гърция. Наши клиенти в Гърция. Затова в момента сме задържали. По-добре камионите да седят тук, отколкото да са по пътищата, седейки по блокадите.

Георги казва, че родният бизнес търпи щети ежегодно от гръцките блокади. Надеждата му е, че чуждите клиенти, които също си чакат блокираните доставки, да се намесят и спорът да придобие европейски мащаби.

Георги Цанов, превозвач
- Ние имаме клиенти, които са фабрики. Разчитат на суровини, които идват от Гърция или по транспортният коридор, който минава през Гърция. Те в момента са принудени да правят нови доставки от други държави, само и само да не спират производството. Което не е проблем само на българския превозвач.

Безнадеждността на ситуацията тласка и двете страни към крайни действия - двойна блокада и от българска страна.

Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
- Това е безобразие. След като искат да е така, тогава няма да има граници, който иска да ходи в Гърция на туризъм, да си измисля друго маршрути... Тези три пункта са затворени.

Красимир Лалов, Национално сдружение на българските превозвачи
- Око за око, зъб за зъб. То натам тръгнахме, щото не може те да щракат с пръсти, а ние само да губим.

Практиката от последните 7 години показва, че български превозвачи и експортно ориентирани фирми не са получили нито лев обезщетение или компенсация нито от ЕС, нито от съдебни дела. А колективните искове стигат до задънена улица. Говорителят на ЕК Лусия Коде заяви за ПСН, че Комисията следи отблизо ситуацията с блокадата. На 18 февруари Комисията е получила информация от Гърция какви мерки взима, за да осигури свободното движение на стоки. В момента Комисията преглежда отговора. Посланиците на Гърция и България в ЕС са поканени на среща, в която да бъде обсъдена ситуацията и да се потърси дългосрочно решение.