Евродепутатът Илия Лазаров: Българското вино трябва да излезе от идеята за това, че е евтино вино

Европейският парламент разгледа т. нар. "пакет вино", чиято цел е да подпомага една от най-традиционните индустрии в Европа. В момента тя е в криза заради множество фактори - климатични промени, намалена консумация в световен мащаб и нови търговски реалности. Европейското вино остава най-популярното на световния пазар, но конкуренцията е жестока. Какви възможности дава европейското законодателство на родната винена индустрия - темата коментира евродепутатът Илия Лазаров.

Евгения Атанасова, БНТ: Господин Лазаров, как българските винопроизводители могат да се възползват от пакет „Вино“?

Илия Лазаров, евродепутат: По време на посещението на моя колега Ерик Сърджакомо той установи с голям интерес, че например Санданският мискет е едно вино, което в Европа би се ползвало с огромен интерес. Той казва на френски Ce vin peut faire un malheur, тоест може да направи голям успех във Франция, ако бъде промотирано по подходящ начин, защото във Франция са се наситили на вкусовете на Шардонето, на Совиньон Блан. Хората имат нужда от промяна в тези неща. Нашият Сандански мискет, както и въобще българските мискети – Сандански, Врачански, Карловски и т.н. – са сред видовете, които могат да направят много добро излизане на пазара в Европа. Така че това са нещата, които трябва да се използват. Има също вътре за изкореняване на стари лозя и засаждане на нови сортове, които биха били пазарни и интересни. Така че този пакет „Вино“ е доста добър, стига нашите производители да могат да се възползват.

Другото, което стимулира пакетът „Вино“, е кооперирането. Аз винаги давам за пример Галисия, където именията са изключително малки – дори по нашите стандарти, между 2 и 20 декара. Но те се кооперират и заедно излизат на пазара, а не се мъчат всеки сам по себе си да пробие. И така успяват да постигнат доста добри успехи.

БНТ: Приложимо ли е това в България? Има ли начин да бъдат стимулирани производителите?

- Приложимо е. Проблемът е чисто народопсихологически. Ние не обичаме да имаме ортаци в България, винаги проблемите са били в това – съдружниците трудно се намират. Но ние трябва да се адаптираме към тези времена. Малките фирми и малките производства трудно могат да намерят самостоятелно място – те трябва да са заедно, да се кооперират.

БНТ: Има ли основание за притеснения в бранша, заради споразумението Меркосур?

- Те се притесняват от евтините, трапезни вина. Да, има основание да се притесняват, но трапезните вина са ниска нишка, с много малка норма на печалба. Българското вино трябва да излезе от идеята за това, че е евтино вино. Аз винаги съм бил противник на това, ние правим много хубави вина и не трябва ние сами да си подбиваме цените. Напротив – трябва да демонстрираме качество и различие. Нашите сортове – Маврудът, Мискетите и т.н., са много добри. Гъмзата е един фантастичен сорт, който би бил сериозен конкурент на Божолето или на Пиното като вкусови качества. Така че ние трябва да се целим в средния и високия клас. Евтините вина няма как да ги конкурираме, но те няма да дойдат толкова лесно и бързо, защото само транспортните разходи на тези евтини вина ги оскъпяват и изравняват конкуренцията с българските трапезни вина.

БНТ: Пакетът предвижда мерки и за подпомагане на винения туризъм. В България има такива наченки. Как можем да се възползваме повече и да го развием?

- Това е въпрос пак на нашите асоциации. Вече имаме такава – Асоциация за винен туризъм. Мисля, че Петя Минкова беше неин председател. Това е едно от добрите начала. Започнахме да развиваме т.нар. винени пътища. Едните са в Югозападна България, в района на Петрич и Сандански. Между другото там го правят много успешно – т.нар. „българска Тоскана“. Аз дори не мисля, че трябва да се сравняваме с Тоскана. Ние имаме своя специфика и много добри показатели – и географски, и климатични. Минералните води, съчетанието на СПА с винен туризъм – това е огромен потенциал. Същото е в района на Карлово, Пловдив, Хисаря, Старосел. Оформя се такъв район. В района на Ямбол също може да се мисли за това, както и по Черноморието. Колкото повече се развива това съчетание между винен и спа туризъм, толкова по-добре. България е на второ място в Европа по термални минерални извори след Италия. Така че трябва да съчетаем тези неща – хубавият релакс върви както със спа, така и с вино.

БНТ: Европейските страни имат обща стратегия за присъствие на външните пазари, но същевременно са и конкуренти. Как да привлечем вниманието към българското вино?

- Точно това казвам – ние се конкурираме с Италия и Франция, но същевременно се и допълваме. Затова развитието на нашите специфични сортове, с нашата специфика и дадености, които другите ги нямат, е това, което ще ни постави на пазара.

Не трябва да се опитваме да се конкурираме в сегмента на кабернето и мерлото. Нашият шанс е в различното.

БНТ: И накрая – ще се отразят ли американските мита на европейските вина?

- Да, ще се отразят – най-вече на спиртните напитки. Това е факт. Имаше обаче и един позитивен ефект – още при обявяването на намеренията за вдигане на митата се увеличи износът от ЕС, включително и от България, към САЩ. Фриволността на Тръмп – днес казва едно, утре друго – ние трябва да се адаптираме и да търсим разнообразяване на пазарите. Например споразумението за свободна търговия с Индия, което предстои, е много важно за спиртната индустрия, включително и за България, защото Индия е най-големият консуматор на спиртни напитки в света. В количествено отношение Индия консумира толкова литри спирт, колкото Европа консумира бира. Това е много добро за европейската спиртна индустрия.