Ще изчезне ли родната ябълка от българския пазар?

Производителите на плодове едва устояват на конкуренцията на евтините вносни продукти и все по-трудно реализират стоката си на пазара. Много от тях вече търсят директно договаряне с търговци от Румъния, които изкупуват по-скъпо продукцията им. Това споделиха стопаните в русенско по време на традиционния празник на ябълката в село Екзарх Йосиф. От общо 52 сорта в цялата страна там се отглеждат 25.

Димитър Борисов от село Екзарх Йосиф от 10 години се занимава с овощарство. Отглежда 8 вида ябълки върху градина от 6 декара. За да си продаде продукцията обаче, сам търси контакти с малки магазини в Русе и сам превозва стоката си.

Димитър Борисов: "Нашата продукция, българската, произведена с много труд и желание, трудно се реализира. Моето мнение е по региони да се създаде асоциация, която да има връзка с всички наши дребни производители. Когато дойде време за събиране на продукцията, да е организирано и да нямаме тези проблеми."

Русенските овощари твърдят, че едва 5% от плодовете на пазара са родно производство.

Проф. Атанас Митков: "От Полша внасят евтини ябълки, но Полша има по-голяма субсидия от нас. И какво правим - тя идва тук и конкурира нашата ябълка с цената си. Нито субсидиите увеличаваме, нито забраняваме на поляците да внасят."

Георги Костов - зам.-министър на земеделието и храните: "Европейските правила са общи за всички. Нашата продукция обаче има предимство и то е качеството – вкусовите качества най-вече. Затова в Министерството на земеделието вече са предприети действия за реализиране на нашите плодове в социалните домове, детските градини, училищата, по различни програми, които се реализират."

От земеделското министерство признават, че субсидиите за България са по-ниски от тези за старите държави-членки на ЕС. В същото време тази година помощите за производителите на плодове и зеленчуци са в пъти повече от миналата. По така наречената обвързана подкрепа земеделците могат да получат 167 лв. на декар, а заедно с подкрепата за малките стопанства и единните плащания на площ субсидията възлиза на близо 200 лв. на декар.