Управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието започна кампанията си за референдума на 16 април за конституционни реформи. Тогава турците ще трябва да отговорят с да или не дали подкрепят 18-те точки от конституционни реформи, в резултат на които Турция от парламентарна ще се превърне в президентска република.
Под звуците на специално написани за кампанията песни, озаглавени "Милиони Да" и "Силна Турция с Да", турският премиер и лидер на Партията за справедливост и развитие започна кампанията в спортен комплекс в Анкара с капацитет за 40 хиляди души и украсен пищно с турски флагове и портретите на Ердоган и Ататюрк.
Кампанията за конституционните реформи поставя акцент върху икономиката, транспорта, здравеопазването. Пред множеството Йълдъръм представи референдума като вот за стабилност.
Бинали Йълдъръм - премиер на Турция и лидер на Партията за справедливост и развитие: Тези реформи са историческа възможност за страната ни. Със силно президентство военните преврати ще останат в историята. Никой няма да се опитва да се меси в бизнеса на хората и на политиците, избрани от народа.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган започна кампанията си на 17 февруари в южната провинция Кахраманмараш. Кампания за конституционните промени освен управляващите води и Партията за национално действие.
Законопроектът за реформа беше приет от парламента през януари с 339 гласа за - 9 повече от необходимите за свикване на референдум. С промените президентът ще има право да издава декрети, да обявява извънредно положение, да назначава министри и висши държавници, да разпуска парламента, ще се увеличи контрола му върху съдебната система. Премахва се и постът премиер, парламентът няма да има право на парламентарен контрол, да гласува вот на недоверие. Намалява се минималната възраст за депутат до 18 години, а местата в Меджлиса се увеличават до 600.
Ако получат подкрепа реформите, през ноември 2019-та ще има едновременно парламентарни и президентски избори. Критиците на Ердоган твърдят, че промяната ще доведе до авторитарно управелние. Десетки хиляди бяха арестувани, а над 100 000 държавни служители отстранени или уволнени след провалилия се преврат през юли.