С последния транш от 15 милиарда евро завършват 8 години на дългова криза, в която страната беше изправена пред банкрут и оцеля с цената на сурови мерки за икономии. Нататък Гърция ще разчита на пазарите, за да рефинансира своя дълг, а реформите ѝ ще бъдат следени. Управителят на Централната банка на Гърция предупреди Атина да продължава да спазва поетите ангажименти към кредиторите.
Преодоляването на тежката дългова криза започна с трудно решение.
Георгиос Папандреу, бивш премиер на Гърция: Трябва официално да поискаме от нашите партньори да задействат механизма за подкрепа.
Програмата за помощ на Европейския стабилизационен механизъм осигури на изправената пред фалит държава 289 млрд. евро в рамките на три спасителни програми. В замяна на това четири гръцки правителства се ангажираха с шокови мерки за икономии.
Гърците ще запомнят тези години с бурните протести, които опустошаваха центъра на Атина. Подобни картини станаха символ на тежката ситуация в страната, където хората обедняваха, а в пика на кризата безработицата достигна 28%. Намаляването на заплати, пенсии и социални придобивки беше съчетано с вдигане на данъци, фалити на фирми, политически кризи и колебания.
Андонис Самарас, бивш премиер на Гърция: Първата дилема, която трябва да решим, е следната: евро или драхма?
Мъчителното прилагане на реформите породи напрежение между Гърция и европейските партньори, особено Германия. След всички перипетии, това лято гръцкият премиер Алексис Ципрас за първи път сложи вратовръзка, за да покаже, че смята кризата за приключена. Белезите ще останат дълго, но растежът на икономиката се завръща. Управителят на Гръцката централна банка Янис Стурнарас предупреди, че Атина не бива да се отмята от ангажиментите си към кредиторите, защото иначе пазарите ще я изоставят.