В Прищина чакат косовския „горски“ да тури ред

На 6 октомври миналата година в най-новата Балканска държава се проведоха парламентарни избори. За първи път от независимостта на Косово от февруари 2008 г. победата спечели политическа сила, която не е възникнала на основата на Армията за освобождение на Косово, водила борба против сръбските власти. Става дума за Движението „Самоопределение“ с лидер Албин Курти, който още в изборната нощ заяви намерението си да стане премиер и да състави новото правителство на страната. Втори след тях се класира една „традиционна“ партия, ако имаме предвид, че тя беше единствена още по времето на сръбското полицейско и военно присъствие в Косово.

Демократичният съюз на Косово /ДСК/, основана и дълги години ръководена от легендата Ибрахим Ругова, сега с лидер Иса Мустафа, се върна отново на политическата сцена. Партиите на бившите партизански командири от АОК, като досегашния премиер Рамуш Харадинай или досега управлявалата партия на вече надпартийния президент Хашим Тачи останаха по-назад. А „Самоопределение“ и ДСК пресметнаха, че като първи и втори класирани имат зад гърба си достатъчно електорален мотив и подкрепа, за да се опитат да създадат правителство на Косово.

Всичко хубаво, но ето вече повече от три месеца „химията“ между двете партии не се получава. Бяха проведени няколко кръга на разговори между лидерите на двете политически сили - първо опознавателни, после по същество, а накрая такива, които да покажат непреодолимите противоречия между претенциите на едната към другата.

Разбира се, така наречената „международна общност“ не стои със скръстени ръце и също се опитва да посредничи между лидерите Албин Курти и Иса Мустафа. Но не може да ги накара да намерят решение в името на бъдещето на Косово, което в крайна сметка, хем да отразява резултатите от изборите на 6 октомври, хем да гарантира стабилност на управляващата коалиция в държавата.

Най-странното е, че целият спор, който вече повече от три месеца държи Косово без правителство, се свежда не до някакъв сериозен сблъсък на политически платформи или програми за управлението на страната. Спорът е, поне така се представя, за някакъв баланс между двете партии при заемането на ключовите позиции на властта.

Премиерският пост за Албин Курти не буди никакво съмнение. Въпросът е кой да поеме председателския фотьойл на парламента. От ДСК настояват той да бъде за тях, а като компромис, появил се на последните срещи и разговори между лидерите, това да бъде така до момента, в който мандатът на президента Хашим Тачи изтече. Тогава той да бъде сменен от човек на Иса Мустафа.

Да, ама парламентът вече има спикер и той беше избран в последния момент преди изтичането на конституционния срок за свикване на първата, учредителна сесия на Събранието през ноември. И това бе човек на „Самоопределение“.

Ако Курти се съгласи да изтегли вече гласувания свой човек като спикер на парламента и там да седне кандидатура на ДСК, ще се случи неприятен политически и парламентарен прецедент, който в „Самоопределение“ очевидно не искат да допуснат.

Всъщност, не знам дали всичко това не е въпрос на някакви лични апетити към най-важните постове в държавата или е погрешна калкулация за възможностите, които всеки от тези три поста - президент, премиер и шеф на парламента, дават. Или е някаква форма на инат, която вече повече от три месеца държи страната в напрежение.

А времето си лети - диалогът с Белград за нормализиране на отношенията не е започнал и дори няма намеци за това, Косово продължава да стои настрана от регионалния проект, наричан „мини Шенген“, политическият вакуум се отразява на работата на институциите в страната, и така нататък. Трудна ситуация.

В крайна сметка, както в онзи български виц, когато в крайна сметка горският дошъл и изгонил и едните, и другите, и сега най-вероятно тамошният косовски „горски“ в лицето на американския посланик, ще тури в ред и едните, и другите. Както много пъти досега.