В Швейцария започнаха преговори за повторно обединение на остров Кипър

За първи път кипърският президент Никос Анастасиадис и кипърският турски лидер Мустафа Акънджъ ще засегнат една от най-трудните теми: уреждането на териториалните въпроси.

Тези разговори, които ще продължат до 11 ноември близо до Женевското езеро, са "ключов момент" в мирните преговори, започнали през май 2015 г., според пратеника на ООН за Кипър Еспен Барт Айде.

Преговорите се разглеждат също като последна възможност особено след провала на план за повторно обединение, предложен от ООН през 2004 г. Целта е да се стигне до споразумение до края на годината.

Кипър е разделен от 1974 г., когато турската армия нахлу в северната част на острова като реакция на държавен преврат, целящ да присъедини Кипър към Гърция, което безпокоеше тюркоезичното малцинство на острова. Тази инвазия бе последвана от големи премествания на население, тъй като десетки хиляди хора трябваше за една нощ да изоставят имуществото си.

Оттогава Република Кипър, член на ЕС от 2004 г., упражнява властта си само над южната част, където живеят кипърските гърци. Кипърските турци живеят в северната част, където бе самопровъзгласена Севернокипърска турска република /СКТР/, призната само от Анкара.

Анастасиадис призова миналата седмица двете страни "да използват тази възможност не само за да премахнат или да намалят различията, но и за да постигнат напредък по въпроса за територията, който да може да доведе до окончателно решение".

Акънджъ подчерта необходимостта от спазване на срока за края на годината за постигане на споразумение: "След 50 години не може да продължим да обсъждаме още 50 години. Всички, включително ООН, добре осъзнават това".

Анализаторите смятат, че всяко споразумение, което трябва да доведе до федерация с две съставни части - кипърска гръцка и кипърска турска - се основава върху принципа за размяна на територии на острова с около един милион жители, от които голямото мнозинство са кипърски гърци.

"Ако те могат днес да се съберат около карти и да споделят гледните си точки, това означава, че известен брой психологически бариери са преминати", изтъква Фиона Мулен, международен консултант в Кипър.

Двамата лидери ще се опитат да се договорят за границите на двете бъдещи съставни части, което би трябвало да доведе до връщане на някои зони от северната част на кипърските гърци.

"Въпросът за "териториите е естествено свързан с тези за собствеността и за сигурността, защото това засяга ежедневния живот на хората, живеещи близо до границата", посочи за АФП кипърският турски анализатор Мете Хатай.

"Ако те решат този проблем /за територията/, тогава ще бъдем на пътя на сериозни многостранни дискусии за сигурността", каза г-жа Мулен.

Съгласно международни договори Турция, Гърция и Великобритания, които имат военни бази на острова, са гаранти за сигурността в Кипър.

Определяне на границите на съставните части ще позволи също да се разгледат процесите за реституция, компенсация или размяна за собствениците, чието имущество е било отнето - един труден въпрос и потенциално придружен с разходи за бъдещата държава.

Ако едно повторно обединение обещава да бъде скъпоструващо на първо време, то Международният валутен фонд иска да вярва, че в крайна сметка то ще има много позитивни икономически последици за Кипър, който, след като бе на ръба на фалит през 2013 г., трябваше да прибегне до международен спасителен план.