Отбелязваме 140 години Търновска конституция

В присъствието на президента Румен Радев ще се проведе и възстановка на събитията от 1879 г. Изказване ще направи председателят на Народното събрание Цвета Караянчева.

От 20:30 ч ще започне тържествената заря-проверка на площад "Цар Асен I".

„Конституцията бе спирана, възстановявана, тъпкана, ритана, но все си беше тя Свещената книга, от която се ръководеха всичките правителства. Защото за управлението на нашия народ тя е толкова необходима, колкото Евангелието за черквата." (Стефан Стамболов)

След Освобождението най-важна задача на младата държава е да бъде изработен основния закон. Нa 10 февруари 1879 година във Велико Търново е свикан първият български парламент. Открива го руският имперски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков, с думите:

„С пълна свобода и независимост на отделните мнения да се изкаже всеки от Вас по съвест и убеждение, с мисълта, че във Вашите ръце е щастието, благоденствието и бъдещата съдба на Отечеството, извикано за нов политически живот!“

След два месеца бурни дебати - сблъсък на позиции, емоции и екзалтирани страсти; викове, тропот, дюдюкания, размяна на обиди, замерване с предмети, цитати от Данте, покани за дуел и накрая - хоровоизпълнение „На многая лета“ – на 16 април 1879 година, Конституцията, останала в историята като „Търновска“ - е приета.

„Нашето събрание – заявява екзарх Антим I, председател на Учредителното събрание - беше като кораб, изложен на бури: слава Богу, този кораб достигна пристанището. Направихме закони от Народа - за Народа“.

В 19 век, когато империите се разпадат, за да дадат път на националните държави и идеите за свобода и демокрация – Търновската конституция се ражда като един от първите и най-модерни основни държавни закони в Европа. Ключовата дума в нейната концепция е „свобода“. В бляскавите текстове на Търновската конституция триумфират духът на Великата френска революция и либерализмът на английския парламентаризъм.

Животът на Търновската конституция в изминалите 140 години преминава през редица политически сътресения и изпитания - неведнъж суспендирана, забранявана, променяна и заличавана, но вечно оцеляваща. Във времето България има четири конституции: първата – Търновска конституция от 1879 г., т. нар. Димитровска конституция от 1947 г., Живковската конституция от 1971 г. и Републиканската конституция от 1991 г.

Днес, оригиналът на Търновската конституция се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.

„Всекой робъ отъ какъвто полъ, вера и народность да бъде,

свободенъ става, щомъ стъпи на Българска территория.“

(Конституция на Българското княжество, чл.61)

Учредителното събрание, което съгласно Берлинския договор се нарича официално „Събрание на именити люде“. Депутатите, под председателството на Екзарх Антим І, не просто изработват и приемат Конституцията на страната, но създават основите на цялото държавно устройство.

„Най-главното начало на една Конституция е началото на свободата. Свобода на действувание, говорение и мисление са начала, които като вродени человеку, трябва да се почитат от всяка Конституция“ – се казва в доклада на „нарочната комисия“ за изготвяне проекта на бъдещата конституция, чийто председател е Константин Поменов.

Сред първите народни представители са Григор Начович, бъдещият министър-председател Константин Стоилов, Иван Гюзелев (математик и филосов, по-късно министър на просвещението), Димитър Греков, Драган Цанков, Никола Чернокожев, Марко Балабанов, Петко Каравелов, Петко Славейков, Тодор Икономов.