Ядрените влакове на Русия ще обезсмислят "Бързия глобален удар" на САЩ

Още през 2014 г. обаче командващият Ракетните войски със стратегическо предназначение Сергей Каракаев съобщи, че ескизното проектиране е завършило.
Нека видим какво представлява всъщност БЖРК, какво се знае за "Баргузин" и как ще се отрази постъпването му във войските върху световния стратегически баланс.

Задачата на "ракетния влак" е винаги да бъде "невидим" за врага

Идеята за създаване на влак, носещ междуконтинентални балистични ракети (МБР), датира от 60-те години на миналия век. За разлика от МБР, базирани в силози, чиито координати се установяват без много труд (а вече и твърде лесно - чрез модерните сателити), и от атомните подводници, теоретично също проследими с подходяща апаратура, една жп композиция без външни отлики от всички други, но със смъртоносен товар, е практически неоткриваема.
БЖРК се разработват и в САЩ, и в Съветския съюз, но американците не довеждат нещата докрай, докато СССР създава и приема на въоръжение комплекси с ракета РТ-23 УТТХ "Молодец". Една жп композиция включва три пускови установки, заредени с по една МБР с твърдо гориво. Общото тегло на такава МБР с 10 ядрени бойни глави заедно с пусковия контейнер е 126 тона (а заедно с вагона дори 150 тона), което налага всеки БЖРК да бъде теглен от три локомотива - това е основното "слабо място" на комплекса, привличащо американските сателити. Друг недостатък е солидното натоварване на железопътното платно, поради което се преустрояват жп линиите на огромни пространства,
за да минават по тях подобни влакове.
При все това 12-те БЖРК "Молодец", с които Русия разполага до 2003 г., пътуват из цялата страна и представляват сериозна мощ - носят общо 36 МБР и 360 бойни глави. А за разлика от мобилните МБР като "Топол" или "Ярс" една жп композиция може да покрива за ден разстояния до 1000 километра - трудно някой би забележил и следил руските БЖРК, маскирани като обикновени граждански влакове.
Ненапразно договорът САЛТ-2 предвиждаше БЖРК да бъдат свалени от въоръжение. И въпреки че Русия в крайна сметка изобщо не го ратифицира, след 2003 г. всички БЖРК бяха свалени от въоръжение и унищожени. А договорът САЛТ-3 не забранява тези комплекси.

"Баргузин" ще бъде по-лек и по-незабележим от "Молодец"

За възможността да бъдат възстановени руските БЖРК се чу за пръв път през 2009 г., а през 2013 г. зам.-министърът на отбраната Юрий Борисов заяви, че с разработката на проекта ще се занимава Московският институт за топлотехника (конструирал преди МБР с твърдо гориво като "Топол", "Ярс" и "Булава").
Засега е съобщено, че новите "ядрени влакове" ще включват по 6 вагона - пускови установки с МБР РС-24 "Ярс". Те ще изглеждат като обикновени хладилни вагони, а самата композиция - като обикновен товарен влак.
Всеки нов БЖРК ще тежи доста по-малко от предишните, тъй като теглото на МБР "Ярс" е близо 50 тона срещу 126 тона за предшественичката й РТ-23 УТТХ. Съответно един вагон с ракета се очаква да тежи най-много 70-80 тона, двойно по-малко от пусковите установки за "Молодец". Което съвпада с теглото на обикновен, пълен догоре товарен вагон. Това вече решава и финансовия проблем - отпада нуждата от преустройство и чести ремонти на железопътното платно, ще са напълно достатъчни съвсем обикновени релси. И най-важното, композицията ще се тегли само от един локомотив - изчезва демаскиращият фактор, споменат по-горе.
Намаленото тегло на "Ярс" се заплаща с по-малкия брой доставяни до целта бойни глави (4 бр. при 10 бр. за РТ-23 УТТХ); новите обаче имат доста по-висока точност, а договорът САЛТ-3 ограничава броя на бойните глави, които не бива да надхвърлят 1500. Освен това във всяка композиция ще има 6 МБР РС-24 с общо 24 бойни глави вместо 3 МБР РТ-23 УТТХ с общо 30 глави - в крайна сметка разликата не е голяма.

Стратегическите ядрени сили на Русия ще възпират противника още по-ефективно

Разполагането на американската система за глобална противоракетна отбрана (ПРО) налага Русия да акцентира сериозно върху развитието на силите за ядрено възпиране. За момента елементите от ЕвроПРО, разполагани в Румъния и в Полша, не представляват реална заплаха за руските ядрени сили. Същото важи и за стратегическата ПРО на територията на САЩ - системата GBMD (Ground-Based Midcourse Defense). Обаче самото едностранно излизане на американците от договора за ПРО и развитието на този вид оръжия (не се знае какво ниво ще бъде постигнато след 20-30 години) принуждава Русия да взема превантивни мерки - да обновява своите ядрени сили за възпиране и най-вече оръжията, способни да пробиват противниковата система за ПРО.
Друг дестабилизиращ фактор е концепцията "Бърз глобален удар", която предвижда светкавичен обезоръжаващ удар по всеки противник с неядрени средства - на първо място с крилати ракети, а в перспектива с хиперзвукови оръжия.
БЖРК ще осигурят възможност за ефикасно противодействие на тази концепция - те постоянно са в движение, на практика няма начин да бъдат открити всички до един из просторите на Русия (освен може би чрез директен шпионаж и подкупи). Дори ако всички подводници, носители в силози и част от наземните мобилни носители бъдат унищожени, противникът пак ще понесе мощен ответен удар, обезсмислящ начинанието му.