България предаде бизнесмена Бююк на Турция по силата на Закона за чужденците

Абдуллах Бююк е засечен вчера от автопатрул на СДВР в столичния кв. "Младост". При проверката патрулът установява, че Бююк няма валидни документи за престой в България и има издадена заповед от дирекция "Миграция" за извеждането му от страната, обясниха от МВР.

Ст. комисар Николай Николов, директор на Дирекция "Миграция", МВР : Заповедта е издадена на 9 август. В нея е предвидено непосредствено изпълнение с оглед опасността лицето да се укрие. Преценено е, че съществува такава вероятност и е допуснато непосредствено изпълнение на заповедта, съгласно Закона за чужденците и административно-процесуалния кодекс.

Преди това в МВР е постъпило писмо от администрацията на президента, в което се посочва, че на лицето Абдуллах Бююк е отказано политическо убежище. От "Миграция" правят проверка и в Агенцията за бежанците.

Ст. комисар Николай Николов: Ако той е бил застрашен по повод това, че е преследван за някакви свои убеждения, спокойно може да отиде в Държавна агенция за бежанците, да подаде там молба. Ние имаме писмен документ, че той не се намира в процедура, не се е регистрирал от Държавната агенция на бежанците. Преди да издам тази заповед, съм извършил съответната проверка, която е мое задължение.

От Агенцията за бежанците отговориха за "По света и у нас", че Бююк е подал молба за закрила през март, а в края на април, придружаван от адвоката си, Бююк е отказал да бъде регистриран. Административната заповед за извеждането му до границата Бююк може да обжалва, заявиха още от МВР, но това не спирало изпълнението й.

Ст. комисар Николай Николов: Ако обжалва, а той има право да обжалва и от Турция, ще бъде... Вие мислите ли, че ще бъде върнат, ако обжалва? - Не мога да кажа.

В хода на задържането му Бююк е бил запознат със заповедта, но отказал да я подпише, въпреки наличието на преводачи, уточниха от МВР. От МВР получили и допълнителна информация по линия на службите, че Бююк е заплаха за сигурността ни.

Главен комисар Георги Арабаджиев, зам.-главен секретар на МВР: По отношение на лицето ние сме водили кореспонденция по линия на Интерпол от началото на февруари месец. Последният ни обмен на информация беше в понеделник. Има много факти и обстоятелства, които са обезпокоителни.

В хода на предаването на Бююк представители на омбудсмана и на неправителствени организации не са присъствали. Въпреки, че законът го изисквал.

Ст. комисар Николай Николов, директор на Дирекция "Миграция" - МВР: В Закона за чужденците е в съответствие с директива 2008/115, в което принудителното връщане се извършва с мониторинг на НПО-та. Нямаме разписано задължение да уведомяваме за всеки един чужденец, който е извеждан от страната. Омбудсманът, а и предполагам, че те нямат физическа възможност, при положение, че от началото на годината сме извели принудително от страната над 500 лица.

От тези 500 лица - 31 са турски граждани. Други 36-ма турци у нас се издирват. Дали адвокатите на Абдуллах Бююк в България - Бейтола Рашид и Шефкет, ще обжалват заповедта за изпълнение, не е ясно. Не е ясно и дали обжалването и евентуалната й отмяна от български съд, биха върнали Бююк в България.

Всички изисквания Абдуллах Бююк да бъде изведен принудително до границата са спазени. В това бяха категорични както заместник-главният секретар главен комисар Георги Арабаджиев, така и директорът на дирекция "Миграция" в МВР - старши комисар Николай Николов.

Адвокати на Абдулах Бююк са Марин и Димитър Марковски. Димитър Марковски определи Бююк като млад, прогресивен мъж, собственик на един от най-големите интернет доставчици в Истанбул, който имал намерение да прехвърли бизнеса си в България.

Димитър Марковски, адвокат на Абдуллах Бююк : Това беше основният мотив на българския съд да откаже неговото екстрадиране. В документите на Анадолския съд, на Наказателния анадолски съд ставаше дума, че г-н Бююк се събирал с негови колеги и негови приятели и в този колектив, който се събирали, обсъждали за кои политически партии ще гласуват. Което обстоятелство е много странно, когато се твърди, че има извършено криминално престъпление. И поради тази причина българският съд възприе нашата позиция, че този процес, който се води срещу него, има строго политически характер и цели политическа саморазправа. Втори много важен аргумент... има списъци на терористичните организации, които са към Съвета за сигурност на ООН и към ЕС. Никъде в списъка и на ЕС, и на ООН няма движение, което да е терористична организация и да се оглавява от г-н Гюлен, което беше втори аргумент на съда да приеме, че практически Бююк не членува някаква терористична организация, защото просто движението на г-н Гюлен не е терористична организация.

Предлагам да си припомним и коментар на правосъдния министър Екатерина Захариева, веднага след като стана ясно, че Апелативният съд е отказал екстрадицията на Бююк. В репортажа на Пенка Ангелова.

Омбудсманът Мая Манолова и неправителствени организации не са присъствали на предаването на Бююк на турските власти, защото не са били уведомени, казаха от МВР. Тук се получи сериозно разминаване между МВР и Манолова - дали омбудсманът трябва задължително да присъства. Според вътрешното министерство, те не са длъжни да уведомяват омбудсмана задължително за всяко едно извеждане до границата. Самата Мая Манолова, обаче, твърди, че присъствието й е задължително, според Законът за чужденците.

Извеждането на Бююк от страната предизвика остри реакции сред неправителствените организации у нас. Протестна мрежа заяви, че "след предумишленото убийство на политическия дисидент Георги Марков на моста Ватерлоо в Лондон, доживяхме и екстрадиция на политически емигрант от нашата страна... От Протестна мрежа продкрепят всеки порив на свобода срещу авторитарен режим, където и да е по света. Оттам настояха за пореден път за оставка на цялото правителство, поставило България в унизително срамно положение.

Мая Манолова, омбудсма на РБългария - Основното несъответствие със закона в поведението на издателя на заповедта е свързано с нейното незабавно изпълнение. Не мога да коментирам трябвало ли е, или не да бъде издадена, но незабавното й изпълнение противоречи на текстове от Закона за чужденците, на националното ни право, на Конституцията и на Европейската харта за правата на човека. В закона е казано, че подобни заповеди подлежат на незабавно изпълнение спира изпълнението, но той би могъл да поиска изрично спиране на изпълнението на тази заповед, по което съдът в кратки срокове би могъл да се произнесе, още преди да разглежда по същество тази заповед.

В редакцията ни постъпи още и Открито писмо с несъгласие с действията на властите и твърдение за унищожаване на правовия ред в България. То е от движение "Обществен натиск". В крайна сметка, очевидно въпросите след днешните разяснения на институциите стават повече от отговорите. Явно е, че тези процедури подлежат на тълкуване и че въпреки че българският съд счита Бююк за политически репресиран, Комисията за издаване на убежище не счита, че той е такъв. А МВР е изпълнило процедурата по закон.

Манолова коментира, че, според чл. 44 от Закона за чужденците, има забрана за изпълнение на такива заповеди за принудително извеждане до границата в случаите, когато лицето може да бъде подложено на преследване, на унизително отношение- Тези обстоятелства се преценяват от съда, според омбудсмана. Манолова каза, че нито тя, нито Българския хелзинкски комитет са били информирани за извършените 31 извеждания до границата от началото на годината.

Марковски и Бююк се срещат през февруари в ареста, след като турчинът за пръв път влиза у нас. Той е защитникът му по делото за екстрадиция, което печелят на две инстанции - Софийски градски съд и Софийски апелативен съд. Марковски заяви, че по времето, когато го е защитавал и е бил в контакт с него - това е до месец май, Бююк е имал валиден паспорт, който не е бил изтекъл, и че са входирали две искания - към президентството и към ДАБ за получаване на статут. Господин Марковски подробна се съгласи да опише мотивите на две съдебни инстанции в България да откажат екстрадицията на Бююк в Турция.

Какви са основанията за предприетите мерки спрямо Бююк? Първо, проверката в базата данни на "Интерпол" е показала, че турският бизнесмен е с невалидни документи. Не се уточнява дали паспортът му е бил изтекъл или е бил фалшифициран. Второ, от февруари, когато Бююк пристига в България, до извеждането му от страната, според МВР, той не е предприел абсолютно никакви постъпки за узаконяване на престоя си. Тоест той няма никакъв статут у нас. На него, стана ясно още, му е отказано и политическо убежище от Комисията за предоставяне на убежище към администрацията на президента. Всичко това е дало основание на МВР да предприеме спрямо него принудително извеждане.

Правозащитникът Михаил Екимджиев коментира пред Медиапул, че, според него, с извеждането на Бююк България е нарушила фундаменталните си задължения, произтичащи от Конвенцията за защита правата на човека и Хартата за правата на човека в ЕС. Той смята, че е нарушена забрана държавата да не предприема никакви действия, които биха изложили на реален риск даден гражданин от нечовешко и унизително третиране или от смъртно наказание.