В ловешкото село Румянцево есента долита с два вида шум. Единият кънти навсякъде — майстори режат и шлайфат дърво. Сезонът на покривите. Другият изпълва коридорите на местното училище: детска песен преди първия учебен ден.
В основно училище „Христо Ботев“ репетират за тържеството на 15 септември. Ще посрещнат 18 първокласници. А пък Сълза и Кристиян са тук за последно — другото лято завършват седми клас и тези стаи ще им липсват.
За тях училището отдавна е повече от сграда. „Според мен сме едно голямо семейство, защото всеки ден осем часа, почти цял ден, сме заедно“, казва Сълза.
Кристиян го описва през делника: „Всеки ден учим нови неща, интересно е, спортуваме. Чистим двора си, да ни е чисто.“
„Можеш да научиш за бъдещето много работи, за работа, да се справяш в живота. Например смятането: като отида до магазина, мога да си сметна дали ще ме излъжат, дали не“, споделя Сълза.
Кристиян пък мисли за деня, в който ще стъпи в света на възрастните: „Ако искаш да се запишеш за някаква професия, ти трябва да си напишеш името, да прочетеш, да разбереш.“
Петя Дунчева им преподава география и икономика и ги подготвя за големия непознат свят. Открила е начин да им го покаже дори на село.
„Когато някой мой близък пътува донякъде, аз поръчвам да ми донесат по нещо оттам. Така ми донесоха пясък от пустинята Сахара и аз го показах на децата и те много се зарадваха. Всяко едно искаше да пипне пясъка и да мине между пръстите му“, разказва тя.
Професията й се променя постоянно — нови деца, нови навици, нови технологии. Целта обаче остава същата. „Да си учител означава да си човек. Всеки един клас е изграден от различни деца, различни личности. Учителят е човекът, който трябва не да гледа на детето като на ‘едно дете от класа’, а трябва подкрепяме всички деца и да направим така, че всяко едно дете да се почувства уверено и да си каже: Виждаш ли, моето място е тук“, казва Дунчева.
В България обаче мнозина не се чувстват така. Показва го последното международно изследване PISA, публикувано във вторник. Близо 60% от 15-годишните у нас са функционално неграмотни по четене и математика. Не могат да разсъждават и да решават проблеми. Резултатите са по-лоши спрямо предишното издание отпреди три години.
„Качеството на образование в България не ми харесва. Децата прекарват много време в училище, а някак си научават все по-малко“, коментира Ирина Борисова-Гуновски от „Заедно в час“.
Според експерти проблемът не е само в знанията, а в мотивацията: макар цял свят да среща подобни трудности, българските ученици отстъпват на връстниците си по любопитство и упоритост.
„PISA всъщност е едно огледало на образователната система“, казва Борисова-Гуновски и предупреждава: „15-годишните български деца са на път да станат едни неконкурентоспособни възрастни. Това са хората, които сред време ще бъдат лекари, ще бъдат учители. Това са бъдещи участници в движението. Ако те нямат елементарните умения за боравене с информация, тогава всички ние останали участници в това общество какво правим?“
„Ние трябва да умеем, да се стараем да изградим едни мислещи активни отговорни млади хора, които, като излязат в реалния живот, да могат да изразят свое собствено мнение. Наред с това трябва да могат да уважават и различната гледна точка и да разберат, че изборът на човека има значение за природата и за обществото“, смята Дунчева.
При нея географията винаги излиза от учебника. С учениците изработили модел на вулкан. Друг път им скрила съкровища в двора. Компютърът хем й помага, хем се състезава за вниманието им с него. В Румянцево телефоните в час обикновено са забранени. Изкушенията са много - от Instagram и TikTok до ChatGPT.
„Като нещо вече ми е много трудно и не знам вече какво да напиша, питам него“, признава Сълза. Кристиян подхожда по-скептично: „Аз знам самия отговор на въпроса, обаче го пробвам дали той ще отговори правилно. Защото не един път ми е давал грешни отговори. И затова го пробвам.“
Така и с образованието - България пробва, но голямо решение все още няма. Кристиян си пожелава една конкретна промяна - нов екран: „Този е на много години вече - седем, понякога забива, прави някакви грешки. Добре, че господинът ни по ИКТ идва да го оправя всеки път, защото той ги разбира тия работи.“
Сълза пък има съвет към учителите: „Според мен да са по-спокойни. Да не се карат. Да не ни викат. Засега нашите учители не са го правили това. Но казвам на всички учители - да не се карат на децата, защото е наистина много гадно. Като повишиш тон на дете, се чувствам много гадно от едната страна.“
Тя мечтае да стане певица, а Кристиян — футболист. И двамата вярват, че учителите ще им покажат пътя. „Учениците са различни. Има такива, при които даже малкият напредък е голяма победа. Затова бих била щастлива, ако завърша учебната година с подобрени, даже и с малко, резултати“, казва Петя Дунчева.
Някой ден, някъде из големия свят ще ги питат откъде са тръгнали. Ще си спомнят тези коридори и улици. И ще отвърнат — от Румянцево.
Чуй новините
Подкаст
