Ивайло Бижев е ученик, но след часовете в училище излиза на стадиона и с картони в ръце решава оспорвани мъжки дербита.
"Най-важното, за да си съдия, е да си подготвен психически и физически. Първият ми мъжки мач беше в селската група между отборите на Ресен и Козаревец на 1 ноември", сподели той в интервю за БНТ.
Въпреки крехката си възраст, Ивайло успява да всее респект на терена.
"Някой гледат с недоверие към мен, други са с доверие, но когато са ти верни решенията, те ти се доверяват напълно до края на мача. Никой не е доволен, като получи картон. Преди всеки мач има вълнение, но това вълнение го превръщам в концентрация", допълни реферът.
След всеки мач анализира грешките си, тренира и учи правилата. Ежедневието между уроците и стадиона е динамично, често натоварено, но няма невъзможни неща, когато имаш цел.
"По някой път седмицата ми е къса и нямам време за всичко, но колкото наблягам на съдийството, толкова и на училището. Първата мечта, разбира се, е да свиря мачове в професионалния футбол. Пътят е дълъг, труден. Трябва да преминеш през деца, през селските групи, да стигнеш до тук и така по реда", поясни арбитърът.
Младият рефер вече познава и напрежението в решаващата фаза на международно дерби.
"Свирил съм на Железничарското първенство в Албена. Полуфиналът ми е най-големият мач между Германия и Словакия. Мачът беше напрегнат и трябваше да се реши със дузпи", разказа тинейджърът.
Ивайло следи всеки мач от световното първенство и анализира съдийски решения.
"По отношение на съдиите мога да кажа, че във всеки мач те се справят много добре и с тези рефкамери хората виждат какво вижда съдията от своята гледна точка", поясни съдията.
До световния футбол пътят е дълъг. Ивайло те първа прави първите си крачки по него. Засега звънецът все още го вика в час, а съдийската свирка на терена. Но 16-годишният ученик вече знае до къде иска да стигне. До мачове, които гледа целият свят.
Вижте целия обект във видеото.
Чуй новините
Подкаст
