5 години след началото: Ще се справят ли Гърция и ЕС с миграционната криза

Гръцките власти започнаха да пренастаняват мигранти от изгорелия лагер "Мориа" в нов център. 200 души вече са заселени в лагера "Каратепе". Хиляди обаче остават под открито небе. От Европейската комисия и ООН обещаха помощ на Гърция.

Лагерът "Мория" на остров Лесбос е най-големият миграционен лагер в Гърция. Той се превърна в грозното лице на неуспеха на ЕС да се справи с миграционната криза.

Рава ал Сахеб, бежанец: Нямам храна. Нямам пари. Нямам вода. Тук е ужасно.

Преди дни два огромни пожара изпепелиха лагера.

Хомейра Бахадори, бежанец: Снощи бяхме заспали и изведнъж видяхме, че палатките горят. Затова не взехме нищо със себе си, само одеала. Просто избягахме, за да оцелеем.

12 000 мигранти спасиха живота си с цената на паническо бягство.

Фарид Таджик, бежанец: Всичко изгоря. Вече нямаме дом. Палатката изгоря. Полицаите ни казаха да се върнем обратно в лагера. Обратно къде? Вижте - все още гори!

Дни след началото на опустошителните пожари, огньове все още горят в различни части на лагера.

Али Шамс Един е един от доброволците на терен, които помагат на хилядите семейства, мъже, жени и деца, намирали доскоро тук своя дом.

Али Шамс Един, Сирия, фондация "Движение на земята": Хиляди хора напуснаха лагера. Много хора с увреждания, стари, деца, семейства - всички са на улицата.

Без убежище и без надежда, хиляди сирийци и афганистанци лягат под открито небе край главния път, водещ от лагера към столицата на остров Лесбос - град Митилини.

Абдул Карим: Снощи трябваше да напуснем. Днес се върнах. И, както виждате, всичко е изгоряло.

Афганистанецът Абдул Карим е успял да спаси от огъня само една тенджера. "За да сготвя нещо за децата си. Имам четири. Те са гладни и жадни", обяснява мъжът.

Докато властта се чуди къде да настани хилядите, останали без покрив над главата си, животът на пътя предлага сурови условия.

Гръцката полиция има нареждания да не допуска мигрантите да стигнат град Митилини. Напрежението между чужденците и гръцките власти на терен расте.

Други намират убежище в... местните гробища.

Хомейра Бахадори, бежанец: - Какво е чувството да живееш в гробище? - Не знам какво е. Вече нямам чувства.

Върховният комисариат за бежанците към ООН и неправителствени организации, които работят на терен, алармират, че остров Лесбос е изправен пред хуманитарна катастрофа.

Астрид Кастелейн, ВКБООН-Лесбос: Трябва ни място, където да можем да съберем всички бежанци и мигранти отново и да им осигурим медицинско обслужване, необходимата защита и сигурност.

Ситуацията на Лесбос остава нестабилна. Девет полицейски батальона се опитват да опазят реда.

Спирос Сидерис, журналист, Гърция: Ситуацията на о-в Лесбос след катастрофичния пожар е, с една дума, трагична. На острова е обявено извънредно положение, докато пристигат допълнителни полицейски части от Атина. Настроението е взривоопасно сред местните и мигрантите.

Лагерът "Мория" е построен през 2015 г. в разгара на миграционната криза, когато Гърция поема най-тежкият удар от първата миграционна вълна. Подобни приемни центрове са изградени още на островите Родос, Хиос и Кос. Целта - да приемат, регистрират и презаселват новопристигащите чужденци навътре в ЕС.

"Трябва да работим усилено, за да изградим центровете за прием на гръцките острови и в континентална Гърция", съобщи през 2015 г. тогавашният премиер на Гърция Алексис Ципрас.

С напредването на миграционната криза през 2015-а и сключването на споразумение ЕС-Турция през 2016-а, миграционният поток към Гърция намаля, но не спря.

За да прекъсне вторичните движения от островите към континентална Гърция, плюс забавения процес по прием и липсата на европейска солидарност, Гърция превърна хот-спот центровете в затвори, където чужденците остават с години.

Спирос Сидерис, журналист, Гърция: Най-големият проблем за мигрантите в "Мория" е липсата на елементарно жизнено пространство. Процесът по регистрация на мигрантите отнема години.

Условията в лагера "Мория" не са се променили много от 2018 г., когато екип на БНТ го посетих. Повечето от тези, с които се срещнахме, бяха преплували с надуваеми лодки от турския бряг.

Всички мигранти са регистрирани от "Фронтекс" и чакат да бъдат одобрени или отхвърлени молбите им за убежище. Чакането за статут продължава от 6 месеца до 2 години. Според експерти, процедурата трябва да бъде ускорена.

Ева Савопулу, Върховен комисариат за бежанците към ООН - Гърция: Гърция не бива да бъде оставяна сама. Върховният комисариат за бежанците призоваваме за повече подкрепа към Атина, включително и от страните-членки на ЕС и институции чрез ускорено презаселване на непридружени деца мигранти от уязвими семейства.

Миграционният натиск към Гърция и Европа продължава.

През май пристигналите мигранти в Европа са 3123, което е с 88% повече в сравнение с април, но 9 пъти по-малко в сравнение с 2017 г. През централносредиземноморския маршрут са преминали 1726 души, през Западния - 1105, а през Източния - Гърция и България, 292-ма.

За да пресекат маршрутите, Гърция и Европейската гранична и брегова охрана дежурят денонощно във водите на Егейско море.

През 2018 г. екипът ни дежури с поредния нощен морски патрул на "Фронтекс" в рамките на операция "Посейдон" в помощ на Гърция.

С хърватски патрулен кораб с гръцки офицер инспектирахме територия от 12 км за нелегални мигранти и лодки, идващи от турския бряг.

Командирът на граничния патрул Приям Бачич ни отведе отвъд фериботния морски път Лимнос-Митилини. Ако попаднат на лодка с мигранти, оръжия или други забранени стоки, гръцкият офицер са свръзка веднага съобщава на Международния център в Пирея, откъдето получава инструкции за действие.

Мате Челек, гранично-полицейски патрулен кораб, Хърватия: Първото нещо, което правим, е да я изчакаме да навлезе в гръцките териториални води.

Приям Бачич, капитан на гранично-полицейски патрулен кораб, Хърватия: Ако идват към нас и са в гръцки териториални води, ги проверяваме. Ако лодката им е увредена, ги качваме на нашия кораб.

Морските граници на ЕС са 45 000 км. С четири операции в Средиземно море - "Посейдон", "Темида", "Минерва" и "София", ЕС и НАТО ги охраняват.

След събитията от февруари тази година, когато Турция изпрати 10 000 мигранти на гръцката граница, обаче, Атина се чувства все по-сама.

Маргаритис Схинас, зам.-председател на Европейската комисия: Ние сме семейство. Ние сме съюз. Немислимо е само някои страни-членки да понесат непропорционално висока отговорност в такива кризисни ситуации. Грешките от 2016 г. не бива да бъдат повтаряни.

Десет страни-членки, сред които и България, поеха ангажимент да приемат непридружени деца-мигранти от изгорелия лагер Мория.

Хорст Зеехофер, министър на вътрешните работи на Германия: Намерихме десет европейски страни-членки, включително и ние, които ще участват в релокацията на непридружени малолетни мигранти, преговаряме и с още страни.

На 20 септември Европейската комисия ще представи нов Пакт за миграцията и подсилена Европейска служба за гранична и брегова охрана.

Ангела Меркел, канцлер на Германия: Не можем да сме доволни от сегашната европейска миграционна политика. Всъщност такава в момента не съществува и ако не създадем, това би било огромна тежест за Европа. Затова ще използваме председателството си на Съвета на ЕС, за да отбележим прогрес в тази посока.

Маргаритис Схинас, зам.-председател на Европейската комисия: Времето изтече. Европа не може да живее повече без миграционна политика. Сега е моментът да поправим това.

Гърция вече получи над 700 млн. евро за справяне с миграционната вълна от февруари.

Кириакос Мицотакис, министър-председател на Гърция: Едно е ясно - нуждаем се от европейска солидарност. Проблемът не е само на Гърция и страните - външни граници на Евросъюза. Знаем, че в тези усилия Еврокомисията е наш съюзник.

Европейската комисия влезе в нови преговори с Турция за предоговаряне на Сделката от 2016 г.

Проф. Здравко Попов, основател и директор на Дипломатическия институт: Не смятам, че Турция ще приеме условия, които са поставени от ЕС, тя ще иска да постави и свои условия, които пък виждам, че Франция не е много склонна да приема условия, които се излъчват от Ердоган. ЕС ще търси някакво компромисно решение, защото Турция е просто някакъв незаобиколим фактор в този въпрос.

От години експерти препоръчват Европейският съюз да разчисти гръцките егейски острови от лагерите и да създаде работещ механизъм за реадмисия с Турция. Геополитическите маневри на турския президент Реджеп Ердоган в Сирия и Източното Средиземноморие и натискът, който оказва върху ЕС, обаче, затрудняват преговорите.

Проф. Здравко Попов, основател и директор на Дипломатическия институт: Постепенно започна да се налага и да изглежда като по-здравословна позицията на Вишеградската група. Да се засилят външните граници на ЕС. Фрау Меркел вече се е отказала от първоначалната си отворена врата.

С широка дъга на нестабилност от Северна Африка през Близкия Изток до кавказките републики ЕС трябва да прилага проактивна политика на съседство и селективна миграция, според анализатори.

Спирос Сидерис, журналист, Гърция: Трябва да бъдат изградени центрове за прием с нормални човешки условия. Да се реформира системата за предоставяне на убежище, така че мигрантите да не чакат повече от 2 години за решение.

ЕС, също така, трябва и да преодолее вътрешнообщностния егоизъм за намирането на компромис за нова миграционна система пет години след началото на най-голямата миграционна криза след края на Втората световна война.