На 5 ноември 2006 г. в зала "Берси" руснакът Николай Давиденко печели първата си титла от турнир от сериите Мастърс 1000.
Руснакът побеждава Доминик Хрбати в Париж в най-краткия финал в историята на турнира - 6:1, 6:2, 6:2 за 90 минути.
Давиденко пристига във френската столица като номер 5 в света и е смятан за един от основните фаворити на турнира след като първите трима поставени в схемата Роджър Федерер, Рафаел Надал и Давид Налбандян отказват участие.
По пътя си към финала 25-годишният тогава руснак елиминира двама тенисисти от Топ 10 Марио Анчич и Томи Робредо.
„Когато играе така, няма какво да направиш, освен може би да седнеш и да го гледаш как играе“, коментира след четвъртфинала хърватинът.
На полуфиналите Давиденко губи сет срещу седмия в света Томи Робредо, но си възвръща контрола в третия сет и приключва мача след 6:3, 5:7, 6:2.
Последният му опонент, Доминик Хрбати, е изненадващият финалист тогава. Заемащ 27-о място в света, той елиминира действащия шампион Томаш Бердих на четвъртфиналите (6:4, 1:6, 6:2), а на полуфиналите се възползва от отказването на Томи Хаас след първия сет, който словакът печели с 6:4.
Така на 5 ноември 2006 г., публиката става свидетел на най-краткия финал в историята на турнира.
Давиденко изиграва уверено първите пет гейма, затваряйки първия сет с 6:1. Във втория той повежда убедително с 4:0 и не оставя шансове на опонента си - 6:2. В третата част Хрбати успява да изравни резултата на 2:2, но руснакът бързо слага край на напрежението. За 90 минути Давиденко печели с 6:1, 6:2, 6:2, вдигайки първия си трофей от Мастърс 1000.
Въпреки че много играчи от топ 10 отсъстват, за да се подготвят по-добре за финалите на ATP, руснакът демонстрира впечатляващо ниво на игра през цялата седмица и този триумф му позволява да достигне номер 3 в света, най-високото класиране в кариерата му.
През 2007 година Давиденко достига до два полуфинала на турнири от Големия шлем - Ролан Гарос и US Open, като всеки път губи от Роджър Федерер.
Той печели още две титли от Мастърс 1000, в Маями през 2008 г. и в Мадрид през 2009 г., когато побеждава Рафаел Надал.
Върхът в кариерата му е финалният турнир през 2009 г., където завоюва най-голямата си титла, отстранявайки Федерер на полуфинала, а след това и Хуан Мартин дел Потро с 6:3, 6:4.
След този успех формата на руснака спада, но той все пак остава в топ 50 до оттеглянето си през 2014 г.
Давиденко обявява решението си на пресконференция в Москва по време на турнира за Купата на Кремъл. Като основна причина за отказването си 33-годишният по това време тенисист посочва множеството контузии, с които се е борил през последните няколко години и които продължават да му създават дискомфорт.
Съперникът на руснака в Париж през 2006 г. Доминик Хрбати никога не достига до друг финал в Тура. Словенецът дори отпада от топ 100 в края на 2007 г. и никога не се завръща. В края на 2010 г. когато заема 417-то място в света, той официално обявява, че приключва с тениса. Това се случва на турнира в Братислава, когато Хрбати е на 32 години.
Чуй новините
Подкаст
