29 юли 1974 г.: Денят, в който Джими Конърс става номер 1 в света за първи път

от Вяра Илиева
Всичко от автора

A+ A-

15:40, 29.07.2025

Чете се за: 06:55 мин.

Спорт

През цялата си кариера американецът остава номер 1 в света в продължение на 268 седмици, рекорд, който остава непобеден до 1990 г.

На 29 юли 1974 г., Джими Конърс става номер 1 в света за първи път в кариерата си. Той е третият играч (след Илие Настасе и Джон Нюкомб), оглавил ранглистата на ATP, която току-що е създадена през 1973 г.

Конърс е първият американец лидер в класацията. Той е и първият доминиращ играч в тура след Род Лейвър, постигнал Големия шлем през 1969 г.

Заема първото място в продължение на 160 последователни седмици, докато не е изпреварен през август 1977 г. от Бьорн Борг.

През цялата си кариера остава номер 1 в света в продължение на 268 седмици, рекорд, който остава непобеден до 1990 г.

Роденият на 2 септември 1952 г. Джими Конърс е един от най-великите тенисисти на своето време.

През 70-те и началото на 80-те години на миналия век Конърс доминира на мъжката тенис сцена редом до големите си съперници Бьорн Борг, Джон Макенроу и Иван Лендъл.

Американецът е една от най-запомнящите си фигури в тениса с провокативното и скандалното си понякога поведение на корта в аристократичния свят на тениса. Постоянните му кавги с длъжностните лица го правят печално известен в джентълменския спорт.

Началото

Конърс става професионалист през 1972 г. и една от най-големите надежди на американския тенис.

Трениран от майка си Глория, в ера, в която почти всички играят сервис воле, Конърс е един от малкото, които удрят топката плоско, ниско и предпочитат удари от основната линия.

Този стил на игра ще окаже влияние върху бъдещите поколения тенисисти.

Успехите

През първите си два сезона като професионален играч, Конърс успява да спечели 17 титли и да достигне до четвъртфиналите на турнири от Големия шлем три пъти. През 1974 г. решава да играе на Откритото първенство на Австралия за първи път, решение, което се оказа мъдро, тъй като печели първата си титла в Мелбърн, побеждавайки Фил Дент на финала (7:6, 6:4, 4:6, 6:3).

Това е и началото на най-великия му сезон. До юли Конърс е спечелил 10 турнира, включително Уимбълдън, където побеждава австралийската легенда Кен Розуол (6:1, 6:1, 6:4) в един от най-бързите и категорични финали в историята на турнира.

Сезонът му е помрачен само от забраната му за участие в Ролан Гарос, заради което той завежда дело срещу ATP. Всъщност това е единственият турнир от Големия шлем, който не успява да спечели, като най-доброто му постижение е полуфинал, цели четири пъти.

След триумфа си на Уимбълдън и Australian Open 1974-а, Конърс спечели 90 от 100 мача в следващите 12 месеца и взима 14 титли, включително и тази на US Open. Той надиграва отново Кен Розуол в най-краткия финал от Големия шлем в Откритата ера – 6:1, 6:0, 6:1 и по този начин остава непобеден през годината на турнирите от Големия шлем.

В историята остава като осемкратен шампион от Големия шлем на сингъл с 15 изиграни финала - Откритото първенство на Австралия през 1974, Уимбълдън през 1974, 1982 г. и Откритото първенство на САЩ през 1974, 1976, 1978, 1982 и 1983.

Конърс е единственият играч, спечелил трофея от US Open на три различни настилки: трева, клей и твърда настилка.

Става член на Международна тенис зала на славата през 1998 година.

Световната ранглиста

През 1974-а няколко седмици след титлата си в Лондон, става третият играч, който заема първото място в световната ранглиста на ATP, след Джон Нюкомб - номер 1 само 8 седмици, и Илие Настасе номер 1 за 40 седмици.

„Има само една позиция номер 1“, коментира Конърс.

„Това е самотно място, но има най-добрата гледка от всички. Да си номер 2 е като да си номер 200“, заявява американецът.

Той остава на върха на класацията в продължение на 160 последователни седмици, преди да загуби трона си от Бьорн Борг на 23 август 1977 г., но само за една седмица.

След това отново се връща на върха за още 84 седмици, до пролетта на 1979 г.

Конърс отново заема мястото на номер 1 в света през 1982 г. и 1983 г., поставяйки рекорд от 268 седмици. Постижението му е подобрено само с две седмици през 1990 г. от Иван Лендъл. В момента Новак Джокович е начело на класацията с 428 седмици.

Краят на една епоха

През 1991 г., на 39-годишна възраст, той прави запомнящо се участие на полуфинала на Откритото първенство на САЩ, където губи на полуфинала от Джим Къриър с 3:6, 3:6, 2:6.

Конърс има общо 115 мача в турнира, като играе 12 последователни полуфинала (1974-85) на US Open - сцената на толкова много от неговите триумфи.

През дългата си кариера Конърс печели рекордните и до днес 109 титли.

Оттегля се едва през 1996 г.

Лятото на 2006 година Джими Конърс става треньор на американския тенисист Анди Родик. През периода, в който го тренира, Анди стига единствено до финал на US Open, но губи от Роджър Федерер. В началото на 2008 година двамата се разделят.

Изявява се и като телевизионен коментатор по време на Уимбълдън.

Историята на Джими Конърс е доказателство за това какво може да се постигне с талант, упорит труд и непоколебим дух.