На 26 юли 1999 г., Патрик Рафтър става първият австралиец, достигнал до номер 1 в световната ранглиста след Джон Нюкомб през 1971 г., когато дори не е бил роден.
Предисторията
Рафтър току-що е стигнал до полуфинала на Уимбълдън 1999. 10 месеца след втората си титла от US Open той заема първата позиция за една седмица, поставяйки рекорд за най-краткото пребиваване на върха на световната ранглиста в историята на тениса.
Пат Рафтър е роден през 1972 г. и става професионалист през 1991 г. Австралиецът не е постигнал забележителни резултати в ранната си кариера, като е спечелил само една титла преди 1997 г., която е на Откритото първенство на Манчестър през 1994 г.
Той достига най-доброто си класиране в света - №21 - през 1994 г. и прекарва по-голямата част от времето си извън топ 40. През 1997 г. кариерата му бележи прогрес, когато достига до полуфинала на Ролан Гарос, където губи от Серхи Бругера, един от топиграчите на клей корт по онова време.
Успехите
Няколко месеца по-късно, след като достига до два финала, в Индианаполис и Лонг Айлънд, той печели титлата на Откритото първенство на САЩ за изненада на мнозина и завоюва едва втора титла на ниво ATP. По пътя си към трофея, австралиецът побеждава Андре Агаси с 6-3, 7-6, 4-6, 6-3, №2 в света Майкъл Чанг (6-3, 6-3, 6-4) и Грег Руседски на финала (6-3, 6-2, 4-6, 7-5).
Така Рафтър става първият австралиец, спечелил US Open след Джон Нюкомб през 1973 г.
През 1998 г. разочароващите му резултати през първата половина на сезона му носят критики от Джон Макенроу, а Пийт Сампрас заявява, че Рафтър ще се нуждае от втора титла от Големия шлем, за да бъде наречен велик играч. В отговор, през лятото на 1998 г., австралиецът печели трофеите в Торонто и Синсинати, като на последния турнир надиграва не друг, а именно Сампрас на финала.
Изпълнен с увереност, Рафтър печели втора титла от US Open, побеждавайки на полуфиналите отново Пийт Сампрас. Във финала той надделява над сънародника си Марк Филипусис с 6-3, 3-6, 6-2, 6-0. До този момент никой австралиец не е печелил две поредни титли в Ню Йорк от Нийл Фрейзър през 1959-60 г. Триумфът му във "Флашинг Медоус" го прави и първият човек в Откритата ера, спечелил Мастърсите в Торонто, в Синсинати и US Open в една и съща година, поредица наричана американски летен шлем.
Американският спортен журналист Бъд Колинс го описва като „скромен човек, известен с любезното си поведение на корта, голяма щедрост и джентълменско поведение през цялото време“.
Пътят към върха в световната ранглиста
Пат Рафтър започва 1999 г. като №4 в света. Макар австралиецът да има две поредни титли от турнири от Мастърс 1000 и от US Open, той все още не е смятан за претендент за мястото номер 1 в световната ранглиста. Но 1999 г. започва по най-странния начин в мъжкия тур. Евгений Кафелников триумфира на Откритото първенство на Австралия, в отсъствието на водача в световната ранглиста Пийт Сампрас и номер 2 Марсело Риос. Сампрас, който доминира в тура от 1993 г., е изтощен след маратонския финал на сезон 1998 и логично завършва годината като номер 1 в света за шести пореден път. Но той играе само на четири турнира до май 1999.
По това време няма друг истински лидер в тура, така че трима играчи се борят за първото място в класирането: Пат Рафтър (шампион на Откритото първенство на САЩ през 1997 и 1998 г.), Карлос Моя (шампион на Ролан Гарос през 1998 г.) и Евгений Кафелников спечелил титлата в Мелбърн Парк.
Така на 26 юли 1999 г., малко след като е достигнал до полуфиналите на Уимбълдън, Пат Рафтър става първият австралиец, изкачил се до номер 1 в световната ранглиста след Джон Нюкомб през 1971 г.
Australian Open
Спечелил сърцата на хората с добрите си обноски на корта, Рафтър носи надеждите на своята нация в продължение на десетилетие. Има девет участия на Откритото първенство на Австралия и девет пъти си тръгва с празни ръце, като само веднъж достига до полуфиналите – през 2001 г., където губи от бъдещия шампион Андре Агаси с 2:3 сета, при последното си участие изобщо в турнира. Печели една титла на двойки през 1999 г. с шведа Йонас Бьоркман.
Наследството
Въпреки че Рафтър никога не печели друг голям турнир след US Open 1998 (той достига до два последователни финала на Уимбълдън през 2000 и 2001 г.), става номер 1 в света и завършва кариерата си с баланс 358-191 и 21 титли. Рафтър остава в историята и като умел играч и на двойки, като печели Откритото първенство на Австралия заедно с Йонас Бьоркман през 1999 г.
Въпреки предпочитанията си към бързите кортове, той се промъква с воле до финала на Откритото първенство на Италия през 1999 г., губейки от експерта на клей Густаво Куертен. Никой австралиец не е стигал толкова далеч в Рим, откакто Род Лейвър го печели през 1971 г.
В мачовете за "Купа Дейвис", Рафтър помага на Австралия да вземе титлата през 1999 г. макар да не участва във финалната среща заради контузия.
Австралиецът е непобеден (3-0) от Роджър Федерер и остава единственият играч с победи над швейцареца на три различни настилки - клей, трева и твърди кортове.
Ако постоянните контузии на рамото, не бяха сложили край на кариерата му на 29-годишна възраст, вероятно добрякът Патрик Рафтър щеше да завоюва още титли от Големия шлем и от Тура.
Днес той e баща на две деца и работи за популяризирането на спорта падел в родината си.
В негова чест централният корт на тенис комплекса в Бризбейн носи името "Пат Рафтър Арена".
Чуй новините
Подкаст
