На 2 юли 1994 година Меделин осъмва с новината за убийството на един от най-обичаните футболисти на Колумбия. Андрес Ескобар е застрелян с шест куршума, докато се качва в автомобила си след посещение в местно заведение. Престъплението се превръща в една от най-мрачните страници не само в историята на колумбийския футбол, но и на световния спорт.
Само десет дни по-рано Ескобар си отбелязва нещастен автогол при поражението с 1:2 от Съединените щати на световното първенство през 1994 година. Загубата слага край на надеждите на Колумбия още в груповата фаза, въпреки че тимът пристига в САЩ като един от скритите фаворити за силно представяне.
Години по-късно братът на футболиста Сантяго Ескобар разказва, че Андрес е вярвал, че автоголът е провалил очаквания му трансфер в Милан. Истинската трагедия обаче предстои след завръщането му в родината.
В нощта срещу 2 юли защитникът посещава бар "Падова" в Меделин, където влиза в конфликт с братята Сантяго и Педро Гайон – влиятелни фигури в местния престъпен свят. След разправията бодигардът им прострелва Ескобар смъртоносно. Извършителят получава присъда от 43 години затвор, но излежава едва 11, а братята Гайон прекарват зад решетките само 15 месеца.
Повече от три десетилетия по-късно споменът за Андрес Ескобар остава жив. За колумбийците той е символ не на трагедията, а на достойнството и любовта към футбола.
"След този случай имиджът на Колумбия беше свързван единствено с наркотици и насилие. Но нашата страна има много повече какво да покаже – природа, музика, страст и прекрасни хора. Каня всички да дойдат и сами да го видят“, споделя колумбийски привърженик.
Друг фен е категоричен, че паметта на защитника никога няма да бъде забравена.
"Андрес е безсмъртен. Той е легенда и завинаги ще остане в сърцата ни.“
Любопитна съдба свързва Мондиал 1994 и настоящото световно първенство. И в двата случая последният съперник на Колумбия се оказва Швейцария. Разликата е, че днес страната изглежда различна – поне в очите на своите фенове.
"Историята с Ескобар е една от най-тъмните страници в нашето минало. Но днес сме тук, за да празнуваме футбола, да се забавляваме и да покажем, че сме приятели с всички. И най-вече – да почетем паметта на Андрес“, казва още един от привържениците на южноамериканския тим.
32 години след трагедията името на Андрес Ескобар продължава да обединява поколения колумбийци – не като символ на една фатална грешка, а като олицетворение на достойнството, което футболът понякога губи, но никога не трябва да забравя.
Чуй новините
Подкаст
