България чества 170 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов (ОБЗОР)

С тържества, шествия и рецитали България днес чества 170-годишнината от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Празничните събития продължиха пред Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", където беше представен животът и творчеството на Народния поет.

А причината рожденият ден на Иван Вазов винаги да бъде повод за всенародни тържества е, че той обича своя народ и силата на тази любов към родината, възпята в неговото слово, се връща.

Днес чествания имаше в цялата страна, като кулминацията беше в родния град на Вазов - Сопот. Там беше връчена и Националната Вазова литературна награда. Носител на отличието тази година е поетът Борис Христов.

Тържествата продължават и в Народния театър. Там изтъкнатият познавач на Вазов Милена Цанева получи най-високото отличие на БАН - знакът на името на Марин Дринов.

В годините думите на Иван Вазов са упование и надежда за българския народ, а днешното шествие в София премина и край неговия балкон, където някога са се събирали почитателите му.

В мислите доброта, във вещите изтънченост, а в словото - талант, любов и свобода. Вазовата личност е толкова въздействаща, че ще изминат 4 месеца, докато поетът усепее да отговори на всички писма за 70-тия си рожден ден.

Към този момент ни върна изложбата пред Народния театър.

Йорданка Фандъкова - кмет на София: И този факт, който ние сега ще се опитаме да повторим с шествието, когато софиянци, хората, българите отиват при него спонтанно, за да им даде кураж и утеха след подписването на Ньойския договор говори за това доверие. Няма по-голяма награда от любовта, обичта и уважението на хората. Като филолог за мен най-важното е това, че той постига всичко това със силата на думите.

Днес отправихме поглед нагоре. Към балкона, от който е поздравявал хората.

170-годишнината от рождението на Вазов се превърна в повод да преоткрием поета. С нов прочит от ефира на БНТ.

Мариус Донкин, директор на Народния театър: В него участваха всякакъв вид хора от различни възрасти, от различни професии, без оглед на техния социален или икономически статус. И в това беше смисълът - Вазов е на всички!

Както винаги поднасянето цветя и венци се превърна в символ на почитта към Патриарха на българската литература. А хората, които застанаха пред паметника след церемонните бяха доказателство, че носим Вазов в сърцата си.