България и еврото: Защита на единната европейска валута, история и ефект върху икономиката

Два дни вече се разплащаме само с евро. В рубриката "Лични финанси" Светозар Костадинов представя важни и любопитни факти за официалната валута на България.

Как да разпознаваме истинското евро от фалшификатите?

Евробанкнотите са сред най-модерните в света по отношение на технологиите за борба с фалшифицирането. Всяка купюра има различен размер и цвят, а повечето имат тактилни елементи, които помагат на потребители с увредено зрение. Банкнотите имат множество защитни елементи, вариращи от очевидни като холограми и водни знаци до по-фини елементи като микропечат. Други защитни елементи могат да се видят само под ултравиолетова светлина и изобщо не са видими с просто око.

Защитните характеристики включват:

• Водни знаци, видими при задържане на светлина;
• Холограми, които се променят при накланяне;
• Мастило, променящо цвета си, върху номера на купюрата;
• Релефен печат, който придава на повърхността текстурирано усещане;
• Микротекст, видим само под увеличение.

Ефективността на тези защитни елементи е очевидна в статистиката за фалшифицирането. В годините след въвеждането на серията „Европа“ през 2013 г. броят на откриваните фалшиви евробанкноти годишно е намалял значително. През 2013 г. приблизително 670 000 фалшиви банкноти са били изтеглени от обращение, докато до 2021 г. този брой е спаднал до около 368 000. Това значително намаляване на случаите на фалшифициране подчертава успеха на подобрените защитни елементи в защитата на еврото от фалшифициране, поддържайки общественото доверие във валутата.

Делът на фалшивите банкноти в обращение е малък и сега е на рекордно ниско ниво. През 2020 г. само 17 на всеки 1 милион банкноти са били идентифицирани като фалшификати, което е едно от най-добрите съотношения за всички основни валути.

Eврото е било въведено в нестабилна среда - какъв е бил икономическия му ефект в онези години?

Символът на еврото е избран през 90-те години на миналия век и е проектиран да бъде прост, разпознаваем и смислен. Символът (€) е базиран на гръцката буква епсилон (Є), намигване към първата буква в думата Европа. Двете хоризонтални линии, преминаващи през него, са предназначени да представляват стабилност. Днес това е един от най-разпознаваемите символи в световен мащаб.

Въвеждането на еврото оказа значително влияние върху икономиките на страните членки, насърчавайки икономическата интеграция и стабилност. След приемането си, еврото улеснява по-лесната и по-ефективна трансгранична търговия, намалява разходите за обмяна на валута и елиминира несигурността на валутния курс. Тази икономическа интеграция допринесе за темповете на растеж на БВП в еврозоната, която колективно отбеляза среден годишен темп на растеж от 1,2% от 1999 до 2019 г., в сравнение с 0,8% през десетилетието преди въвеждането на еврото. Освен това, темповете на инфлация в еврозоната като цяло се стабилизираха, като средният темп на инфлация се колебаеше около 1,7% от 1999 до 2023 г., в сравнение с по-високите и по-нестабилни темпове преди ерата на еврото.

Търговската статистика също подчертава въздействието на еврото. Търговията в рамките на еврозоната се увеличи значително, като стойността на стоките, търгувани между страните членки, нарасна от приблизително 1,5 трилиона евро през 1999 г. до над 3,1 трилиона евро през 2022 г. Този растеж подчертава ролята на еврото за засилване на икономическото сътрудничество и повишаване на конкурентоспособността на икономиките от еврозоната на световната сцена. Като цяло еврото изигра ключова роля за насърчаване на икономическата стабилност и растеж сред държавите членки, допринасяйки за по-единна и устойчива европейска икономика.

Първите разговори за еврото могат да бъдат проследени чак до 60-те години на миналия век като част от среща на членовете на Европейската икономическа общност (ЕИО), за да се даде шанс на идеята за разработване на някаква форма на икономически паричен съюз. Едва с Договора от Маастрихт от 1992 г. страните членки най-накрая се споразумяват за набор от правила за управление на обща валутна система. Името евро е официално прието на среща на Европейския съвет в Мадрид около три години по-късно, по-точно на 15-16 декември 1995 г. Еврото е въведено за първи път като средство за електронни плащания на 1 януари 1999 г. - въпреки че на този етап не е имало физическа валута. Едва три години по-късно, на 1 януари 2002 г., банкнотите и монетите евро най-накрая влязоха в обращение. Държавите основателки са 11 + Гърция.

Въвеждането на еврото в началото на века е било мащабно логистично упражнение. В обръщение са вкарани 15 милиарда банкноти и 52 милиарда монети за броени седмици при условия на най-строга сигурност. Една валута със седем купюри тогава заменя 12 различни валути. Това обаче не е просто логистично упражнение - обществеността трябва да бъде образована и за новите купюри и техните защитни елементи, като холограми и водни знаци.

Как се възприема еврото в другите държави, където се използва повече време?

В продължение на 20 години подкрепата за еврото сред гражданите на еврозоната остава постоянно висока. Подкрепата за еврото достигна рекордни нива през 2025 г., с исторически пик от 83% от гражданите на еврозоната, които подкрепят единната валута, което отразява силната европейска интеграция и осезаемите ползи, докато данните на Евростат показват стабилна инфлация и прогнозират продължаващ растеж на БВП, което повишава доверието в стабилността на валутата и икономическото бъдеще.

Данните на Евростат показват стабилна годишна инфлация около 2% и прогнозират продължаващ растеж на реалния БВП за еврозоната, което сигнализира за здравословна икономическа среда.

Гражданите разглеждат еврото като символ на интеграцията, с нарастваща вяра в ползите от него, въпреки че опасенията относно разходите за живот и сигурността остават, което води до призиви за повече действия от страна на ЕС.