България редактира Плана за възстановяване (ОБЗОР)

България редактира Плана за възстановяване, по който Брюксел дава пари за справяне с кризата.

В новия вариант срещу евросредствата обещаваме геотермална енергия, съхранение на ток в акумулаторни батерии и нов завод за изгаряне на боклук в Маришкия басейн. Така отпада първоначалната идея за изграждане на парогазова централа на това място.

Ще бъде ли одобрен редактираният План за възстановяване?

И още от правителството - Мораториумът върху увеличението на цената на електроенергията, водата и парното ще падне, когато спрат течовете в системата.

А България е готова да влезе в еврозоната до 1 януари 2024 година, увери правителството в отговор на депутатски питания.

Заводът за горене на RDF гориво от София да отиде в Маришкия басейн. Това е една от идеите, върху които работи правителството с цел намаляване на въглеродните емисии.

Намаляването на емисиите е едно от условията в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост, по който страната ни може да получи над 12 млрд. лв.

Премиерът Кирил Петков и вицепремиерът Асен Василев обясниха, че държавата ни няма ангажимент за затваряне на определени мощности, а за цялостно намаляване на емисиите. Как ще постигнем целта зависи от нас.

Всичко това ще мине през корекции в Плана ни за възстановяване, по който все още преговаряме с Европейската комисия.

На въпрос от ГЕРБ-СДС дали ще бъдат закривани мощности с цел намаляване на въглеродните емисии от кабинетът отговориха, че зависимостта от въглищата ще бъде преодоляна не с парогазова централа в Маришкия басейн, а с завод за RDF гориво.

"Вместо заводът за боклук да е в центъра на София, утилизацията на отпадъци по най-висока технология може да се случва в Маришкия басейн. Да повишаваме зависимостта си от газ означава някой друг да пуска и спира тока в държавата. Не можем да заменим независим български източник, каквито са въглищата в Маришкия басейн, с вносен, затова смятаме изграждането на парогазова централа за напълно нецелесъобразно", заяви министърът на финансите Асен Василев.

В комбинацията от генериращи мощности, които ще намалят зависимостта ни от въглища, се обмисля специално производство на батерии с обща мощност до 12 000 мегаватчаса.

"Като тези батерии са разположени из страната сравнително близо до консуматорите на електроенергия", допълни Асен Василев.

И третият компонент - развитие на геотермалната енергия по примера на Турция.

"Какво по-добре, ако си използваме нашите минерални води, където нямаме никакъв внос от никой, да направим българска електроенергия. Турция в последните 10 години е успяла да вдигне 1,8 гигавата. Това е почти един атомен реактор", добави премиерът Кирил Петков.

Всичко това трябва да бъде съпроводенo с плавно прехвърляне на работни места в Маришкия басейн. Цялостен анализ в енергетиката ще покаже нуждата от нова ядрена мощност.

"Този тип разговори как се правят? Не се правят харесвам Белене, не харесвам Белене. Такова нещо не може да се казва. Трябва да се направи целият анализ, да се види кои са най-евтините цени", поясни Кирил Петков.

За високата цена на електроенергията за небитовите потребители - все още се доуточнява Програмата за подкрепа на бизнеса на стойност 1,5 млрд. лв., обясни още премиерът.

"Едно от нещата, които надграждаме, е, че тези помощи за бизнеса ще имат и ще започват от една цена нагоре. Доколкото знам, това е 185 лв. на мегаватчас", коментира Кирил Петков.

Мораториумът върху цените ще падне, когато бъдат запушени течовете в системата и е направен правилният микс.

"Искаме да сме сигурни, че правилният микс, правилните договори са структурирани, така че да минимизираме цената на тока за бизнеса и крайния потребител, без да нарушаваме закона", отбеляза Кирил Петков.

Внос на газ от Азербайджан допълнително ще понижи цената на синьото гориво у нас според премиера, който отрече да се меси в работата на енергийния регулатор.

"Аз по никакъв начин нито съм вдигал телефона на никой, нито съм говорил, аз лично не съм говорил с КЕВР до този момент", подчерта Кирил Петков.

Той обеща мерки срещу инфлацията, а Асен Василев уточни, че ще бъдем готови за еврозоната до 2024 година и ще има разяснителна кампания за хората.

"Какво се случва с договорите, какво се случва с влоговете, какво се случва с ипотеките, какво се случва със спестяванията на гражданите", заяви Асен Василев.

"Имаме две големи предизвикателства пред датата 01.01.2024 година - инфлационният критерии и вторият е правораздавателната система и борбата с корупцията", каза още Георги Ганев от "Демократична България".

Мобилните оператори няма да могат вдигат цената на услугата със задна дата, обясни и вицепремиерът Корнелия Нинова, но се чака решение на съда, което да потвърди или отхвърли мярката.

"И се обръщам към българските граждани: В момента не могат да ви вдигнат цената и с 1 ст., заповедта е в сила", уточни Корнелия Нинова, вицепремиер и министър на икономиката и индустрията.

На отговор на въпрос вицепремиерът по климатичната политика отговори още, че не са издавани нови разрешения за внос на отпадъци у нас.

"България наистина не трябва да бъде бунище за отпадъци на други държави и като цяло не трябва да бъде бунище за отпадъци", каза още Борислав Сандов, вицепремиер по климатичната политика.

Контролът по границите за внос на отпадъци е засилен, обясни още Сандов.

В блицконтрола днес стана ясно още, че в края на миналата година са похарчени близо 9 млрд. лв. допълнително за социални плащания и подкрепа на бизнеса и хората, обясни още Асен Василев.