В епизод 13 на "Гостите на Банско Филм Фест" ви срещаме с Никола Калистрин. Един от най-добрите съвременни български ски алпинисти. Наскоро той постави рекорд, преминавайки 30 върха на Пирин за по-малко от 9 часа. Родом от Банско, живота на Никола винаги е бил свързан с планината. Наследява любовта си към нея от своето семейство.
"Започнах да карам ски още от 3-4-годишен благодарение на моите родители. Така от малък се запалих към планината, лятото също стоях с групи туристи в планината. Зимата пак покрай тях ски училище и обучение на хора по ски. Общо взето съм израснал в планината. Това ме накара да я приемам за част от мен, за втори дом. Вуйчо ми, той по-скоро ме е изградил като спортист като човек, който може да изкачи планината, да се оправя сам в планината и най-важното - да се чувства добре там. В началото започнах да тренирам в местния клуб в Банско - ски клуб Йолен, алпийски ски. Седем-осем години. След това се наложи да се преместя в София, защото майка ми живее там. Завърших средното си образование в София, но с 17-18 годишна възраст вече се преминах през няколко спорта. Преминах и през плуване. Започнах да се занимавам постепенно и с планинско бягане. Алпийските ски останаха на заден план. Постепенно открих фрийрайда, екстремните ски. Открих, че това нещо ми харесва. Започнах също така и да се катеря - спортно катерене. Много интересно, тогава така се случи, че приятели от спортното катерене ми казах, че има такъв зимен спорт. Аз въобще не знаех, че съществува ски алпинизъм. Поканиха ме на едно сътезание, 2014 година, мисля че беше. Това беше Държавно пъренство "Мальовица". На краткия маршрут, който беше отворен за всички, взех второ място. Разбрах, че това нещо ми харесва. Харесва ми да състезавам и да състезавам в нестандартна среда. Тоест, маршрутът в ски алпинизмът е високо в планината, извън урбанизираната зона, извън ски пистите. Това ме запали. Класическото сътезание по ски алпинизъм, индивидуалната дисциплина, представлява трасе, което е специално обозначено. Идеята е за състезателя да се изкачи от поредицата от върхове, които са заложени в състезанието, посредством ходене със ските и коланите. След това, когато се изкачи на даденото място, трябва да свали тези колани по най-бързия начин и да се спусне по необработен терен. Дължината на такова трасе е от порядъка на 16-18 км - включва сборната нивелация между 1500 и 1800 метра. Като елита в този спорт, от голяма неречено състезание от ранга на Световна Европейска купа или Световно Първенство го преминават за около час и 15-20 минути. Което е впечатляващо. Това е, може би, красотата на този спорт, защото ние ски алпинистите, нашата цел е да се придвижваме максимално бързо по планината и да сме максимално леки. Тоест от гледна точка на екипировка и от гледна точка на движение в планината", разказа Калистрин.
Дисциплината не е много широко позната в България, но в същото време има много сериозни и дълбоки традиции назад във времето. Както у нас, така и по света. Именно това е естественният начин за придвижване в планината и по заснежени пространства от столетия.
"Още от древността, 5-6 000 години назад, хората са използвали ските за придвижване в снежни условия. В северните държави ските са национален спорт - Норвегия, Финландия и Швеция. Още от тогава там народите са използвали ските и по-точно метода на ски алпинизъм. Те са използвали и колани. В тези времена те са използвали колани от тюленова кожа. Ако забелязвате или сте виждали как тюлен излиза на леда, той се задържа без да се хвъзга назад. Това е идеята и на самия колан. Тоест позволяваме движение напред със ската и когато е стръмно, той не позволява да се връщаме назад. Впоследствие коланите вече не са изработвали от тюленова кожа, разбира се. Те са синтетични, но идеята е същата. В България ски алпинизма има също много голяма история. Още през 40-те години започват да се извършват масови ски походи в България. През 1968 година за първи път се провежда първото българско сътезание по ски алпинизъм и точно тук в полите на Пирин над град Банско около хижа "Вихрен". Това става няколко години след първото международно сътезание по ски алпинизъм, което пък се провежда близо до град Леко, Италия и където българи за първи път участват и вземат призови места. Един от тях още е сред нас доцент Кънчо Долапчиев, който е дългодишен преподавател в Национална спортна академия. Можем да кажем, че имаме много голяма история в този спорт. След това през 70-те, 80-те и 90-те години има бум в развитието на ски алпинизма. Познат по това време като ски-рали или по-точно алпийско ски-рали. По това време също България имала доста силни сътезатели и дори и в чужбина. Края на 80-те години, може би най-добрият ни ски алпинист за всички времена, Петко Тотев, който в момента е председател на Българската федерация по алпинизъм, прави невероятни класирания на европейски, на световни първенства, на един от най-големите сътезания по ски алпинизъм - Пиера Мента, Патрул Дугас Хиер и т. н. Така че, може да кажем, че имаме доста база в този спорт, доста голяма история", коментира Никола.
Никола Калистрин започва да се състезава на международно ниво през 2017 година.
"От тогава насам се опитвам всяка година да участвам на европейски, на световни купи, световни първенства. Като най-добро класиране имам в зимните, т.е. за ски алпинизма, 36-то място на световно първенство при мъжете, което за мен добър успех, защото нациите с които се опитваме да се борим, те са доста големи, това са много силни отбори. Това са нации като Италия, Франция, Швейцария, Испания, Германия. Те имат изключително развитие в този спорт в момента и се опитват да го правят професионално", продължи разказа си той.
През пролетта на тази година Никола Калистрин направи нещо, което до момента никой не беше постигал. Премина със ски 30 върха на Пирин за под 9 часа.
"В началото на тази година се замислих как мога да направя, какво мога да направя за този спорт и как да го популяризирам. Защото ако не предаваме това, което знаем и ако не се опитваме да включим повече хора в нашите среди, то е безсмислено. Има едно сътезание, Държавно първенство, което се проведна на Картала, Благоевград. Там споделих тази идея на един много близък мой приятел, Красимир Стоянов. Той е един от доайените в екстремните ски в България и един от хората, които помагат за развитието на ски алпинизма в България. Споделих му, че искам да пробвам да премина целият дял на северен Пирин със ски за един ден. Той каза:"Окей, с теб съм, правим го". Няколко седмици след това се свързах с един от най-добрители планински спортисти, Кирил Николов - Дизела, който също на момента откликна и застана зад гърба ми: "Дай да го направим професионално, както трябва и ще заснем филм". Той ми помогна да съберем страхотен екип, с които заснеха филма. Това са момчета, които са изключителни професионалисти и успяха да държат на темпото, с което аз се движа, да се предвижват от връх на връх, да заснемат почти цялото трасе. Те се предвиждаха посредством хеликоптер, който ги взимаше от място на място, но цялата операция и цялата логистика беше изключително сложна. Затова благодаря и на Краси и на Дизела, че застанаха зад мен и ми помогнаха в цялостната организация на този проект. Пирин е планината в България с най-изразен алпийски характер, самият достъп до нея я прави изключително сложна. Стартът беше дадена на сутринта на 5 април в 7 часа. Няколко часа преди това са изкачих връх Пирин, където е най-северната точка на северен дяло на Пирин планина - оттам продължих на юг. Съответно цялото мраморно било, цялата централна част на северен Пирин и финал на Бойков връх, който е пък краят на този дял на планината. Освен логистиката, която за мен беше най-сложна и събирането на екипа, самото преминаване, имаше сложни участици, разбира се, и може би по-скоро към преминаването на Карстовото било, което си изключително мъчение. Втората част от маршрута, където вече деня настъпваше, съответно температурата на въздуха се покачваше и самото усилие, което полагаш се увеличава заради топлината. Преди целият проект бях преминал от части всеки един етап, т.е. вече знаех относително горе-долу колко време ще ми отнеме всеки един етап, но не знаех дали физически ще мога да го излежа цялото нещо, и за под плануваните 10 часа. Хора от екипа, които бяха по самото трасе и които ми помагах чисто психически да мога окуражат. Това са мои близки приятели, които също се занимават със ски алпинизъм и с екстремни ски, и те бяха разпределени по части от целият маршрут. Като дължина, маршрута е точно колкото един маратон, 42 км, обаче с 4600 м положителна денивелация, т.е. това е всяко едно изкачване и спускане от всеки един връх, а като време стана за 8 часа и 19 минути и 30 секунди. Надявам се някой ден този маршрут да стане популярен в България и не само, и може би някой ден да имаме и състезания по него. В такива маршрути в чужбина правят изключителни състезания, и страшно много хора участват и просто се забавляват в планината. Най-голямата ми цел, която е в момента участието на Олимпийските игри, се замислих какви цели мога за вбъдеще да направя и подобни проекти. Стъпка по стъпка, някой ден може би аз ще се насоча към високите планини, които са някаква мечта", сподели ски алпинистът.
През 2026 г. в Милано-Кортина за първи път в програмата на Олимпийските игри ще бъде включен и ски алпинизмът.
"За първи път във Ванкувър се опитаха да вкарат ски алпинизма, т.е. с класическата дисциплина - инвидуално стезание, но е имало инцидент с лавина и са се отказали от този проект тогава. През 2020 г. на младеките Олимпийски игри, спортът е включен и дебютира, но в младежка Олимпиада и то успешно. Тогава се взима решение след Олимпиадата в Пекин. Спорта да бъде включен в Милано-Кортина 26 с две основни дисциплини. Това са спринт и смесена щафета, мъж и жена. Квотите, които определи Международния Олимпийски комитет, са 18 мъже и 18 жени от цял свят, което е изключително малко, но за дебютиращ спорт все пак е някакво начало. Имаме шанс. Целата е да се класираме 12-ти по нация. Отделно от това имаме шанс и за спечелване на квота индивидуално, лично в дисциплината спринт", завърши Никола Калистрин.
Вижте историята му във видеото!
Чуй новините
Подкаст
