Баритонът Владимир Стоянов ще зарадва почитателите си у нас с три поредни спектакъла "Трубадур", "Риголето" и "Травиата". Изборът не е случаен - това са трите най-обичани и популярни опери на Верди. С тези представления Софийската опера отново отваря вратите се за публиката след тримесечното прекъсване заради коронавируса.
За Владимир Стоянов това е първото излизане на сцената след принудителната тримесечна пауза. По един спектакъл за всеки месец, в който е бил отделен от своята публика.
Шегува се, че коронавирусът е станал причина да се отменят всичките му ангажименти и сега срещу неговото име в световната база данни на оперните театри и артисти с червено свети надпис отменено. Затова е нетърпелив за срещата с публиката тук и вярва, че ще пее пред много специални хора.
Владимир Стоянов, баритон: Представям си хората, които едвам са се стиснали тия три месеца да не ходят на опера и на театър, да , ще бъдат най-заклетите фенове най-вероятно, най-верните хора на театъра и това е така много радващо за нас. Защото отново трябва да спечелим доверието на хората.
Появата му в трите заглавия на Верди ще е емоционално преживяване за него, защото ще представи на почитателите си три различни лица на своя певчески и актьорски талант.
Владимир Стоянов, баритон: Това са три различни типа на интерпретация на персонажите. Риголето е тоталният актьор, там е тоталният театър, там има всичко, там има пеене страхотно, има сценично присъствие, има драма. Трубадура, това вече е вокалната опера, там е състезание между певците. Докато Травиата там пък е персонажът, другият тип баща, по-кръглия, по-дипломатичния не като Риголето драстичен. В музикално отношение са три шедьовъра един след друг.
Признава, че никога в живота си не е пял пред толкова малко публика. Защото за трите вечери в операта ще съберат толкова хора, колкото обичайно гледат едно представление. Вярва обаче, че именно певците са тези, които трябва да демонстрират кураж и така да върнат любимата си публика в обратно в салона.
Владимир Стоянов, баритон: Ние сме тези, които трябва да подадем ръката, защото не може публиката да дойде и да чака някой да се качи на сцената. Ние казваме ето ние сме тук, ние започваме, заповядайте, колкото е възможно. Мисля, че това е!
Чуй новините
Подкаст
