Босна и Херцеговина иска да се възползва от разширяването на ЕС

Европейската комисия ще предложи нови санкции заради със смъртта на руския опозиционен лидер Алексей Навални в арктически затвор миналия месец. Мерките ще включват 35 лица и две организации, съобщава агенция Блумбърг. Сред тях са затворнически и държавни служители, съдии, както и две наказателни колонии.

С войната в Украйна, разширяването на ЕС се върна в дневния ред на общността и Западните Балкани и особено Босна и Херцеговина трябва да се възползват от тази възможност - това каза в специално интервю за "Светът и ние" Желяна Зовко, заместник-председател на комисията по външна политика в Европейския парламент.

БНТ: Г-жо Зовко, кажете как изглежда днес ситуацията по отношение на европейската интеграция на Босна и Херцеговина?

В този момент Босна и Херцеговина предприема някои ключови стъпки, които биха могли да ѝ да дадат историческа възможност за започване на преговори през март. Една ситуация, която беше създадена поради благосклонността на тази комисия и поради настояването на премиера Андрей Пленкович този въпрос да бъде решен. Босна и Херцеговина получи статут на кандидат и сега е възможно да започнем преговори, защото не искаме страната да бъде въвлечена в допълнителна нестабилност. Защото всичко това, което видяхме, че се случи с Украйна, даването на статут на кандидат и започването на преговори с Молдова и Грузия, показва още веднъж, че за нас разширяването се върна на дневен ред като пример и всъщност като инструмент за стабилността на нашите граници и за стабилността на източните граници, Източното партньорство, както и на Западните Балкани. В този момент Босна и Херцеговина е ключът към установяването на тази стабилност и бъдещия напредък към Европейския съюз. Започването на преговорите ще донесе така необходимото спокойствие сред политическите играчи в Босна и Херцеговина.

БНТ: Дали лидерът на босненските сърби не е онзи руско-сръбски ласкател, който през последните 15 години внася политическа стабилност в Босна и Херцеговина и въобще на Западните Балкани?

Ако се позовавате на Милорад Додик, трябва да разберете реалността на Босна и Херцеговина, а именно, че Република Сръбска е част от Босна и Херцеговина. От Република Сръбска имаме член на президентството, всъщност член на председателството г-жа Желка Цвиянович, имаме Република Сръбска, която всъщност включва министри от Република Сръбска, които са и членове на Министерския съвет. Те се ръководят от председателя, г-жа Боряна Крищо, която видях миналата седмица в Брюксел и която ме информира за все по-позитивната атмосфера на министрите на външните работи, за да се даде възможност на Босна и Херцеговина да започне преговори. Според това, което виждам от страна на Милорад Додик през последните години, такива сигнали винаги са пристигали, това не е за първи път. Той винаги се е противопоставял на централизацията на Босна и Херцеговина, като е заплашвал със сепаратизъм. Ние тук, в Европейския парламент, от 2014 година приехме резолюция, която призовава за една, всъщност окончателна европеизация на Босна и Херцеговина. Това е с цел да не се позволи нито централизацията на Босна и Херцеговина, нито сепаратизмът да надделее с тези сили, които разделят страната и това да предизвика нестабилност. Така че федерализмът е единственият начин, по който Босна и Херцеговина може да функционира. Хърватите, които всъщност са най-малката група там, но са суверенна нация, подобно на немската група в Белгия, което означава немскоезична група, за тях това е един пример. Белгия е добър пример за това как с федерализма се постига мир и стабилност, така че за Босна и Херцеговина трябва да търси решение в тази посока. А непрекъснатото напрежение между Сараево и Баня Лука може да доведе само до отклонение от едни и същи европейски коловози и благоприятстване на всички онези външни фактори, т.е. страни, които не са благосклонни към целта, към която се движи федерацията, а именно европеизацията ѝ. Република Сръбска, тоест Босна и Херцеговина, трябва да се разглежда като едно цяло, цяло, с което политиците хранят своя електорат години наред – именно с този популизъм и някои недовършени военни цели на Европейския съюз. Започването на преговори и всъщност запазването на тази здрава тъкан, която ние наричаме проевропейска, е единственият начин да се успокоят тези страсти. Аз не виждам никакво настроение сред сърбите в Босна и Херцеговина, нито сред бошняците да се насочат другаде, освен към Европа. Хърватите вече са част от Европейския съюз, тъй като всички те имат европейско гражданство. Аз съм родом от Босна и Херцеговина, от Мустар, и дълги години бях посланик на Босна и Херцеговина. В периода, когато бях посланик в Италия, г-н Андрей Пленкович, когото аз заместих, беше представител тук. На негово място, беше този, който въпреки съпротивата на някои в Босна и Херцеговина, подаде молбата за европейско членство. Мисля, че е невероятна ситуацията да не получите инструкции от Министерството на външните работи за предаване на членството. Така той отвори вратата и в този момент Драган Чович, който беше председател, подаде холандска молба за членство. Следователно в Босна и Херцеговина има хора, които са сами против себе си. Но ето в този момент имаме Боряна Кришто, която се справя изключително добре с работата си като председател на Министерския съвет. Тя е изключително търпелива жена, защото не е лесно да координираш министър, който идва от Република Сръбска, с някои свои идеи от федерацията. Тя го прави успешно, както чрез парламента, така и чрез Камарата на народите, а също успешно прилага последните закони. Босна и Херцеговина е страна на чудесата, всичко е възможно, ако всеки намери своя интерес, но не може да предложи интереса на една група и това е сигурно.

БНТ: Виждаме, че сега ситуацията между Косово и Сърбия отново е напрегната, те отново имат проблеми заради ограничението за внос на сръбски динари в Северно Косово. Каква е ситуацията в този момент?

Това, което най-много ме тревожи в Западните Балкани, е ситуацията в Косово и изострената ситуация между Белград и Прищина. Това е нещо, което всъщност не само ме тревожи, но и тревожи международните анализатори и тези, които познават ситуацията в самото Косово. Косово е пълно с международна общност, имаме както американското присъствие, така и присъствието на международна армия, но всъщност цялата тази реторика между Белград и Прищина показва голяма загриженост, че напрежението трябва да се успокои там, че не може да се върви към максималистични цели, което означава, че Брюкселското споразумение трябва да се спазва и Охридското споразумение трябва да се уважава. Трябва да се търсят решения, които да вървят към деескалация на ситуацията. Най-много ни притеснява пропагандата на Путин. От самата ситуация знаем, че момента, в който можеше да има ескалация между НАТО и руските сили, това беше в Косово. Така че Косово търси и Сърбия, всъщност цялата реторика изисква много внимание и от Европейския съюз, и от цялата международна общност и смятам, че всяка излишна дума може да запали огън, от който няма да може да се излезе толкова лесно.

Този Европейски парламент е много отдаден на Западните Балкани, дори и сега, когато мандатът му е към своя край. Как Ви изглежда политиката на Европейския парламент спрямо Западните Балкани?

Както ви казах в началото, Босна и Херцеговина трябва да използва този шанс, защото следващият мандат и следващата констелация, която ще бъде тук, ще бъде много по-екстремна. Виждаме това от самото инструментализиране на протестите в Европейския съюз, така че очакваме големите крайни партии, ако това мълчаливо мнозинство не се включи и не отиде на избори, възможно е да бъдат доставени ексхибиционисти, които са финансирани от страна на Путин. Той е невероятен в хибридната пропаганда и във финансирането на тези големи популистки партии. Да, тогава може би ще яхне вълната и тук бихме могли да имаме напълно различна ситуация, където няма да има толкова голямо разположение, всъщност разширение. Ние като партия очакваме победа. Тоест Европейската народна партия ще бъде незаменим лидер, както в изграждането на коалиции, така и в продължаването на работата на нашата председателстваща комисия. Виждате, че дори сега ще потвърдим, а и г-жа Урсула фон дер Лайен също, на срещата на върха в Букурещ, че само готовността за разширяване, поради цялата тази кризисна ситуация, може да е трудно. Знаем за Западните Балкани, че всъщност в един момент имаше умора, защото когато преминавате от криза в икономическа криза, обикновено хората винаги са егоисти и се справят сами, няма толкова голям алтруизъм. Само във времена на големи и добри геополитически ситуации се достига до моменти, когато се движим към отваряне. В този момент разширяването, въпросът за мира и сигурността трябва да бъдат абсолютно използвани от тези, които искат да влязат в Европейския съюз – ние сме големи поддръжници на това. Европейската народна партия беше и остава голям защитник, защото знаем, че без разширяването на Европейския съюз мирът и сигурността няма да са възможни за нас. Ние също се стремим към съюз за сигурност, който ще защитава нашите граждани. Утре тук ще имаме председателстваща комисия, която ще представи своята визия за съюз, който защитава. Това е нещо, към което ние, като Европейска народна партия, ще се стремим - към възможно най-голямо сътрудничество с нашите трансатлантически партньори в един силен стълб в рамките на НАТО. С колкото е възможно повече стратегически суверенитет, където ще се основаваме на нашето производство на оръжия, въоръжение и оборудване, а защо не и на обучението на нашите войници, защото трябва да сме в безопасност, а виждаме, че тези времена не са много безопасни, когато големите автократи всъщност заплашват демокрациите.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News