Начало
назад
Бруно Бекман пред БНТ: Какво е да си военен кореспондент в Украйна
В продължение на седмица в разгара на войната в Украйна специално за БНТ от Киев предаваше Бруно Бекман - белгийски журналист и старши продуцент в Европейския съюз за радио и телевизия. В момента той е у дома в родината си, но скоро отново ще поеме към военната зона, за да разказва и показва събитията там. Как преодоляваш страха и какво е да предаваш между безсънието, трагедиите и надеждата - за всичко това Бруно Бекман разказва в специалното интервю, което даде за кореспондента ни в Брюксел Десислава Апостолова.
През първите няколко дни у дома Бруно Бекман се буди нощем на всеки два часа. Така е програмиран мозъкът му заради сирените в Киев, които в някои от нощите се включвали повече от 10 пъти, за да обявяват въздушни тревоги. Това не е първият военен конфликт за Бекман - отразявал е войните в бивша Югославия, в Чечения, Афганистан, Ирак, Сирия.
За Украйна заминава на втория ден от конфликта и още на границата с Полша се среща едно от най-трагичните лица на всеки конфликт - бежанците.
"На 24 февруари вечерта от EBU ми се обадиха, за да ме питат дали мога да замина за Киев. На другия ден бях в самолета от Брюксел за Варшава, от Варшава към Жешов - в източната част на Полша, на 180 километра от границата с Украйна. Минах полската границата пеша и веднага се сблъсках с украинските бежанци. От другата страна на границата, в обратна на моята посока, имаше колона, дълга 81 километра в един определен момент. Средната продължителност на преминаване на границата с Полша беше 5-6 дни и въпреки това хората бяха много дисциплинирани и търпеливо чакаха. След това пристигнах в Киев и от сутрин до вечер работех", разказва той.
В Киев Бекман, заедно с още няколко чужди журналисти, е в хотел на самия Майдан.
"Ставах рано, в 5.30 - 6.00 ч., започвах да давам първите си интервюта - за нидерландското, белгийското, швейцарското радио и това продължаваше нон стоп през целия ден до 10 вечерта. През целия ден правех включвания и материали за радиото и телевизията. Разбира се трябва и да обикаляш навън, за да търсиш истории. В началото, когато пристигнах, бяхме съвсем малко журналисти. Работеше се трудно, но винаги е така по време на война. Украинците толкова се страхуват от саботьори и руски шпиони, които се правят на журналисти, че по улиците бивах спиран за проверка на всеки 100-200 метра. Но се отнасяха приятелски. Не съм привърженик на това да съм внедрен в армията, винаги съм отказвал, което понякога се отразява на сигурността ти като журналист. Но за мен независимият поглед е важен, разговорите с хората са важни, без някой от министерството на информацията да ти представя своята версия. Предпочитам да говоря с обикновените хора, да по пия едно кафе с тях, така получавам различна от тази на министерството информация".
Най-големият проблем за журналистите, които работят по 16 - 17 часа на ден, е преумората и безсънието. В определен момент започваш дори да пренебрегваш сигурността си.
"Вечер просто си изключвах телефона. Най-големият проблем, Деси, беше спането. Спях добре между 22.15 и 00.30 ч., т.е. около 2 часа и 15 минути. После започваха първите сирени, експлозиите и трябваше много бързо да ставам и да тичам надолу към мазето, след това пак нагоре, 40 минути спане, после пак надолу, пак нагоре... Това оказва огромно влияние върху здравето, върху тялото ти. Адреналинът те държи 4 - 5 дни, издържаш само заради него, но след петия ден съм заспал в 10 вечерта и се събудих в 5 сутринта. Бях щастлив като дете, отпочинал и наспан. Слязох долу за закуска и там имаше гръцки и италиански журналисти. От тях разбрах, че съм проспал сирените. Това вече е опасно за живота ти". Според Бекман, за да успееш да контролираш страха и да преработиш драматичните истории, с които се сблъскваш на всяка крачка, трябва да изключиш емоциите си", разказва Бруно.
Трябва да успееш да се изключиш, иначе започваш да страдаш от комплекса на Атлас - носиш цялата тежест на плещите си и така не би издържал и три дена. Бруно го е виждал преди, вижда го и в тази война - журналисти, които не могат да издържат, които толкова дълбоко потъват в историите и толкова дълбоко ги преживяват, че рухват...
"Докато работиш, не забелязваш нищо. Страхът го няма. Но аз съм пушач и винаги в края на работния ден излизах да изпуша последната си цигара и точно тогава започнах да треперя неконтролируемо. Тези състояния идваха на вълни. Знам, че това ще премине, защото вече имам опит. Китайците казват, че опитът е хубава дума за нашите грешки, Деси. Но в такива моменти трябва просто малко да изчакаш, точно както пристъпът на кашлица и пристъпът на страх преминава... И тогава отново можеш да мислиш рационално". Но не винаги е лесно да изключваш емоциите си", споделя журналистът.
"Бях на централната гара в Киев да чакам да се добера до някой влак. Но всички, и ние, чуждите кореспонденти, давахме предимство на жените и децата. Казах на кондукторите: "Аз мога и да не се кача, не ме мислете, ще се оправя". Прекарах там часове наред, а около мен само хора, които се сбогуват - жени и деца, които се сбогуват с мъжете си и бащите си, които не знаят дали ще ги видят отново. И цялото това сбогуване след сбогуване... и точно както казва Толстой - всяко нещастие е индивидуално. И тогава се сринах и заплаках - може би е било за 10-15 секунди... После се стегнах и започнах да снимам, включително за БНТ. Така че докато работиш, се чувстваш полезен, зает си и вълните от страх и мъка не те заливат, но когато спреш да работиш, веднага те обземат. Ти не си каубой, ти си просто човек", обясни Бруно Бекман.
Обикновените украинци не мразят руснаците, казва още той. Те знаят, че това е не война на руснаците, а на Путин.
"Решението е само в Москва, ако по някакъв начин някой успее да убеди президента Путин да промени курса. Тази война не може да бъде спечелена от руснаците, защото украинците се бият с мотивация, те знаят защо го правят, по-голямата част от руските войници не знаят защо се бият. Пристигането им в Украйна беше представено като нещо друго - смятаха, че става въпрос за военно учение, че ще бъдат посрещнати с отворени обятия от населението. Войната не може да бъде спечелена, защото в градове като Херсон, Суми, Чернигов, Запорожие украинците не се страхуват, те са навън по улиците и ще останат там, ако трябва с години. Всеки ден, през който тази война продължава, е изключително вреден за бъдещите украинско-руски отношения. Всеки час, всяка секунда нанасят вреди занапред".
Според журналиста няколко поколения руснаци ще плащат цената и ще бъдат стигматизирани заради Путин.
В момента Бруно Бекман е у дома при съпругата и трите си деца, но също така помага като доброволец на украинските бежанци в Белгия. Съвсем скоро отново ще се върне в Украйна, за да отразява войната.
Гледайте всички включвания на Бруно Бекман за БНТ тук:
