Ценни находки от бронзовата епоха излизат на светло 60 години след откриването им

Светая светих на всеки музей – фондът, в който се пазят всички ценни археологически находки. Включително е множество, доста неугледни глинени съдове, част от находка, открита преди повече от 60 години.

Росица Миткова, отговорник на фонда "Праистория", Регионален исторически музей - Пловдив: Съдовете от Каменица, при строежа на едно училище в Пловдив излиза т.нар. яма или кладенец, в които са открити тези находки. Извикват тогава археолога Петър Детев и следва изваждането им. Те са били под вода.

Елена Божинова, археолог, Регионален археологически музей - Пловдив: Интересно е да отбележа, че почти всички съдове са със счупени дръжки. Може би едно от обясненията, защо са попаднали в тази яма кладенец. Това е един от съдовете с пръстта, нали?

В съда все още стои пръстта от кладенеца, в който е открит. Това не е някаква немарливост, просто така правят учените. Оставят за следващото поколение археолози с по-съвременни методи да извлекат максимално информацията за обекта и този момент настъпва сега.

Елена Божинова: Това е пръст на около 4000 години. Един от интересните е обмазан със смола, с дървесна смола за заздравяване, именно него ще избера. И ще бъде един от съдовете, подложени на специален анализ. Той е и най-архаичният.

Макар и неугледни съдовете са една от най-ценните находки тук. Просто защото са единствените от къснобронзовата епоха.

Елена Божинова: Въпреки че са минали 60 години вече откриването на тази находка и тя е била обект на множество публикации все още точната и хронологическа позиция остава дискусионна, несигурна - дали в 16-и век между 16-и и 12-ти век. Това са 400 години. Което вече от днешна гледна точка е недопустимо.

Една част от съдовете сега ще излязат от фонда. Защото могат да разкажат повече за един от най-неясните и интересни периоди от човешката история. Преходът между бронзовата и желязната епоха.

Елена Божинова: Кладенецът от квартал втора Каменица на град Пловдив се намира в равнинната, източната част на Пловдив или източно от Небет тепе, на около един километър източно оттук. А в момента ние се намираме на Небет тепе, което е най-укрепената и централна част на античния, средновековния, предримския Пловдив, дори и праисторическия. Тук обитаването започва от късната каменно медна епоха, продължава в бронзовата епоха. Но е учудващо, че точно за късната бронзова епоха ние нямаме данни за обитаване на тази така важна част за почти всичките всички исторически периоди.

Учените правят поредица от теренни проучвания в района и отново не откриват никакво селище или обитаване от края на бронзовата епоха. Регистрират само скромни следи на присъствие на съседния Джендем тепе. Крайно озадачаващо, като се има предвид епохата.

Елена Божинова: Времето на късната бронзова епоха е времето на големите империи, големите царства. За да има бронз, трябва да се доставят два основни компонента. Това е мед и калай. Мед има на много места по света, включително и в България има много древни медни руди още от каменно медната епоха. Калай обаче има много малко места. И за да може да се произведе мед трябва този калай да бъде доставен. За да бъде доставен, това означава да бъдат осигурени едни сигурни търговски пътища. Това става възможно в късната бронзова епоха със съществуването на големите империи, големите царства, които осигуряват тези безопасни транспортни артерии. Хетската империя, египетската цивилизация, крито-микенските царства, това е периода на техния разцвет. Това е може би една от най романтичните периоди от историята на човечеството.

Екатерина Илиева, ръководител отдел "Експозиции", Регионален исторически музей - Пловдив: Пламене, къде трябва да го сложим?

Пламен Четелязов, технически сътрудник, Регионален исторически музей - Пловдив: Пред компютъра, на равна повърхност.

Екатерина Илиева: Имай предвид, че малко се кандилка този съд, не стои супер стабилно на дъното си.

Йоанна Катрева, Институт по биоразнообразие, БАН: А когато го заснемете, можете ли да заснемете и отвътре.

Пламен Четелязов: Ако има, както в случая има, голям отвор.

Йоанна Катрева: Да успеем да видим смолата и там, където е от вътрешната страна.

Пламен Четелязов: Ще се опитам да я хванем, ще наблегна на нея.

Елена Божинова: Този период на късната епоха приключва с една голяма катастрофа. Катастрофа, която води до края и на хетската империя, и на крито микенските царства. Причинена е вероятно от климатични промени, които в района на Източна Европа, Северното Черноморие може би причиняват едни засушавания, които карат огромни човешки групи да се придвижат на юг. Всички големи градски центрове по това време загиват. И реално се слага край на тези мощни царства и империи. Това съответно слага край и на сигурните търговски пътища. Край на доставките на калай, край на бронза.

Екатерина Илиева: Възможно е да е третирано с нещо, просто да го имаш предвид при резултатите.

Йоанна Катрева: На мен любопитно ми е, че явно е бил здраво пукнат, щом като и от вътре са се опитвали да слагат нещо.

Елена Божинова: Настъпват т.нар. тъмни векове, които освен че наричаме ги дарк ейджес, тъмни векове, защото липсва каквато и да е писмена информация за период около две три две три столетия, дори четири. Когато, освен че няма никакви писмени извори, драстично намалява населението специално в Източното Средиземноморие. Буквално измират хората. Нямат метал, нямат основните си сечива, няма ги сигурните търговски пътища, доставки и това води до демографска криза. Това пък от своя страна вече обаче, както се казва зор са правят големите открития, се открива желязото желязото, което е на много места, много достъпно И вече пък от него могат да се произведат и много по здрави оръжия, сечива и вече постепенно да се навлезе в новата епоха, в новия разцвет.

Екатерина Илиева: Виж колко бързо пада!

Йоанна Катрева: Да. От повърхностния слой, върху който може да са полепнали полени, защото може и в момента... все още има растения, които цъфтят, ние го разкарвахме нагоре - надолу, във фонда, по дрехите не може да има. Смолата всъщност е и като капан за полена, който в този момент циркулира наоколо. И така се запечатва една картинка на растителната среда в този момент на добив и на самото място, където се намира.

Елена Божинова: Учудващо точно за късната бронзова епоха сякаш има стагнация в този период на разцвет, тя липсва тук. Какво се случва, все още не можем да си обясним. Факт е, че имаме този изключителен кладенец с четиридесет съда, вероятно около него имало селище. Дори ако си представим, че това е чисто ритуална структура, то той обслужва население, което живее наоколо, нали! Все още ни остава загадка - защо тази централна част на Пловдив или именно Небед тепе, трихълмието заедно с Джамбаз тепе и Таксим тепе, които образуват този това обширно било на най-голямото възвишение, остава встрани от интересите на хората да… То изглежда най подходящо за обитаване. Защо не са го заселили в този период. Именно затова е много важно да знаем тази находка точно в кой век се отнася, дали в 12-ти, 13-ти, 14-ти век или 15-ти, за да можем да нагласим цялата тази картина на историята, да я възстановим.

Освен глинените съдове, към находките от кладенеца стоят и няколко дървени предмета, които определено дават широк спектър от възможности за анализ. Първият е таксономичен, с който се наемат археоботаници от БАН.

Елена Божинова: Това си личи! Ето една пръчица как си личи че са третирани - докато тези не са. То си изглежда като нова пръчка, затова ме усъмни нали, че е възможно да са попаднали последствие. Второ че е абсолютно реалистично, това да бъде запазено в кладенеца.

гл. ас. д-р Мила Андонова, археоботаник, Институт по биоразнообразие, БАН: Това вероятно също е третирано... Ами да,това е класическо водно съхранение, само че в момента ги имаме в пресушен вид. Да, добре, аз предлагам да вземем от всяко парченце малка проба, за да можем да видим като минимум какви са видовете дървесина.

Дървените предмети не са заведен, затова Елена се съмнява, че те принадлежат към същата находка. Като за предмети на 3500 - 4000 години, те са в чудесно състояние. Но преди време, реставраторите най-вероятно са смятали, че изсушени те бързо ще се разпаднат.

Елена Божинова: В България ние нямаме друго дърво, което да е запазено от късна бронзова епоха.

Мила Андонова: Това, което навремето най-вероятно направили, сега само спекулирам, че една термопластична смола е приложена тук, е било с такива съображения да запазим предмета цял. А може би и липсвало знанието че след като не е овъглен, а той е не е овъглен, той е съхранен във водна, може би липсва това знание, че той няма да се декомпозира, няма да се разпадне толкова бързо.

Дървените предмети вероятно са лакирани, но не и малките пръчици. Които изглеждат като отчупени току-що. И анализът започна от тях.

Елена Божинова: Залагам на широколистни, няма място за иглолистни дървета във …

Мила Андонова: Ами... чакай да не те разочаровам само. Със сигурност си личи, че е било във влажна среда, защото цялата му структура е буквално вълнообразна като някакво малко по абстрактно изкуство

Елена Божинова: Това означава, че тези пръчки са си от оригиналният кладенец и те не са третирани. Това е супер добро!

Мила Андонова: При процеса на разпад, той е бавен заради редуцирания кислород, но във водната среда започват да се деформират всъщност всички клетъчни структури. Така че да, влажната среда е това, което го съхранява, обаче процесите на разпад текат, така или иначе.

След като стана ясно, че и пръчиците са част от находката, те ще могат да се използват за дендрохронологичен анализ.

Мила Андонова: Има потенциал, тъй като има сърцевина, най-вероятно има и кора. Поне макроскопски изглежда така.

Елена Божинова: Да, разбрах. При условие, че ние нямаме други дървета от бронзовата епоха нали, дето се казва заслужава си това нещо да бъде направено.

Каква е дървесината и нейната възраст, другите два предмета определено ще дадат отговори. Но следващият въпрос още дълго ще тормози учените – за какво са служили?

Елена Божинова: То има жлеб, то е с много добро захващане и много добре си пасва. Значи без съмнение тези две части са част от един предмет, това е сигурно. Изглежда като тапа, нещо, което затапва, затваря. Но какво затваря... Тук е отворена повърхност, явно е било прикрепено към нещо. То не е с идеална кръгла форма и не пасва на нито един от съдовете, пробвах на всички. Явно е нещо друго. Вече дали това е случайно или не, но изглежда като, поне на мене ми прилича, на птича глава. Действително водоплаващите птици са много важна част от вярванията през бронзовата епоха и именно с това го свързваме с големите реки. Не случайно тази находка е в Пловдив. Пловдив е на брега на река Марица, най-голямата река в Южна България. Т.е. ако това население, носител на тези идеи и въобще... ще се движи точно по Марица.

Пробите от смолата, с която са били залепени част от съдовете, вече са анализирани. Резултатите са изненадващи.

Йоанна Катрева: Тръгнахме с първоначално предложение, че става въпрос за смола. Аз очаквах да има много полен от иглолистни. И останах разочарована, защото не видях нито един. Което ме насочва, предвид и останалите микроовъглени частици, аз поне съм отворена да изследваме дали става въпрос за катран. Съответно, ако е било катран, по време на самия добив се достига до една много висока температура, около 300 градуса. При такава температура полените се разграждат.

Все пак Йоанна успява да открие един малък полен, от семейството на сложноцветните, подобно на магарешки бодил. Вероятно е полепнал малко преди съдът да падне на дъното на кладенеца. Ако това е така, около него вероятно е имало магарешки бодили.

Йоанна Катрева: Тази група растения те са характерни за местообитания, които най-често са нарушени от човешката дейност. Т.е. може да е близо до пасище или терен, който е бил отворен за някаква земеделска активност.

Под микроскопа вече са пробите и от птицевидния предмет.

Мила Андонова: Това, което виждаме тук, са по-скоро четириъгълни клетчици. Виждате ли ги, по-скоро са ъгловати, което колкото повече прилича на пчелна пита, толкова повече ни води към някакъв иглолистен вид.

Заради силно деформираната дървесина Мила се нуждае от много повече време, за да определи вида. Резултатите ѝ идват по пощата. Противно на очакваното птицевидният предмет с лодката е от борова дървесина – на клек или на бял бор. Но белият бор се среща и в ниските пояси. Клечките от кладенеца са от широколистни – дъб, бук и ясен. Пробата за въглеродно датиране ще чака няколко месеца анализа си. Но и никой не е очаквал, че загадката на кладенеца ще се разплете толкова лесно.