Днес за пореден път отдадохме почит и сведохме глави пред паметта на героите, дали живота си за свободата на България. 148 години след Шипченската епопея, историческият връх отново събра хиляди хора, които изкачиха стъпалата до Паметника на свободата.
На място имаше много семейства с децата си, за да усетят емоцията на историческото място.
Днес на Шипка всичко е спокойно, но не така е било през горещото лято на 1877, когато именно отбраната на прохода от българското опълчение и войската на руската империя, обръщат хода на руско-турската война, с което отварят пътя към Санстефанския договор.
Много млади семейства с деца днес бяха дошли, за да се докосната до едни от най-славните моменти в историята ни и да знаят, че свободата се отстоява всеки ден и зависи от всеки от нас. Изключително голям интерес предизвика и възстановката на битката от август 1877.
Васил Вълев: „Качествата, които има българинът, често не могат да се реализират, защото му липсва самочувствие. Нека младите видят каква е била нашата история. Това за мен е най-важното.“
Тодор Радев: „Тук е било главното сражение за изхода от войната. Ако тук не бяха победили, не се знае как щеше да се развие изходът от войната.“
Цветомир Стоянов: „Трябва да вдъхваме увереност на младото поколение. Затова доведох и дъщеричката си – тук да се учи, да обича България и да знае историята.“
Наталия Киселова, председател на Народното събрание: „Два израза от Шипка през лятото на 1877 година са особено показателни. Първият: „Не е опълченец този, който е видял Самарското знаме, а този, който се е бил за него.“ Знаменосецът губи ръката си и по-късно става министър-председател – Димитър Петков. Вторият израз: генералите да не казват „напред“, а да казват „след мен“ – показателен за следващите войни, които българите водят.“
Вижте повече в прякото включване на Иво Никодимов.
Чуй новините
Подкаст
