В последната седмица се случиха няколко неща в българската спортна реалност, които макар и с различни резултати ни дадоха един и същи извод. България не може да изгради спортистите си в собствената си държава. Александър Василев и Иван Иванов направиха история след като стигнаха до финала на младежкия US Open. Независимо, че шампион стана Иванов, Василев се представи достойно и двамата заедно оставиха у всички българи чувство за признание.
В български финал: Иван Иванов спечели титлата от Откритото първенство по тенис на САЩ при юношите
Освен тях Никола Цолов също ни изпълни с гордост след като се появиха слухове, че ще се състезава във Формула 2 догодина, последното стъпало преди Формула 1. На другия полюс, беше усещането на българския народ за първия мач от квалификациите за световното по футбол догодина. В четвъртък, България загуби от Испания „само“ с 0:3.
България не успя да се противопостави на Испания и започна световните квалификации със загуба
Преди мача, Христо Стоичков призова националите ни да се раздадат и да оставят сърцето си на терена. Уви, "лъвовете" изглеждаха като котета - от първата минута толкова изплашени и респектирани, че не можеха да минат центъра на полето. Разбира се, никой не очакваше нашите момчета да победят един от фаворитите за световната титла догодина и никой не ги вини, че загубиха, в крайна сметка. Въпреки това, щеше да е хубаво да видим поне капка смелост и хъс за изненада на трудния им противник. Те обаче се свиха в ъгъла и приеха, че ще загубят и че ще се борят просто да паднат с възможно най-малък резултат. Илия Груев-младши направи впечатление, когато леко се сдърпа с Ламин Ямал показвайки, че можело и малко по-груби да бъдем с испанците, а не само да сме изплашени от тях и да не искаме да ги нараним, защото състава им е изпълнен със звезди.
Какво е общото обаче между Иван Иванов, Никола Цолов и Илия Груев-младши? Всички те са се развили като спортисти в чужбина. Иван Иванов тренира в академията на Рафа Надал в Майорка, Никола Цолов още от ранна детска възраст напуска България и започва да се състезава из Европа, а Груев израства в Германия и тренира в академията на Вердер Бремен, като няма нито един прекаран ден в българска футболна школа. Защо едни от най-добрите ни спортисти трябва да избягат от страната ни, за да имат реални възможности за развитие? Сякаш вече ни е в народопсихологията, че не ставаме за нищо в спорта. Какво излиза? Явно имаме и талантливи момчета. А сега се замислете колко момчета и момичета като Иван, Никола, Илия и Александър ще имаме, ако подхождахме към развитието им с правилния манталитет, дисциплина и желание. Едно от малкото неща обединяващи ни като народ са спортните ни успехи. Те обаче идват от състезатели развили се извън нашата тъжна спортна действителност. Действителност лишена от желание за развитие, амбиция и оптимизъм.
Момчета като Иван Иванов, Никола Цолов, Илия Груев и Александър Василев са пример на българските деца към какво трябва да се стремят, а на отговорните за развитието на българските спортисти в България те трябва да са пример за това какво всъщност е нужно, за да успее един спортист. Желание и хъс, а не оправдания като „толкова си можем“ и „такива са ни ресурсите“. Докато ние си търсим оправдания защо отново се провалихме, съседите ни и другите европейски държави работят. Испания в четвъртък ясно ни показа колко всъщност сме далеч от модерния футбол. Друг пример е Евробаскет 2025, където някои от фаворитите за спечелването на титлата са балканските Сърбия, Словения, Гърция и Турция, докато България не стигна дори до квалификациите за световното първенство по баскетбол, след като отпадна в предквалификациите.
Толкова сме назад в почти всички спортове, че вече може би трябва да се започнем да се примиряваме с факта, че ние най-големите страни няма да ги стигнем, а че се измъчваме да настигнем дори средните по сила страни. Нека да спрем с оправданията и да започнем да работим за развитието на българския спорт.
Автор: Иван Иванов
Чуй новините
Подкаст
