Два месеца война - животът след сраженията в специален репортаж на Бруно Бекман

Журналистът Бруно Бекман, който от началото на войната предаваше за БНТ от Киев, със специален репортаж от Украйна.

Два месеца от началото на войната. Повече от месец хората в Киев очакваха атака и обсада. Живееха на интервали - между сирените.

Бруно Бекман, журналист: Тази нощ отново на няколко пъти ни събудиха въздушни сирени, а тази сутрин беше съобщено за експлозии до военни съоръжения близо до Киев. И този нощ не беше спокойна. Както виждате зад мен, тук вали сняг и температурата е 2 градуса, но хората в Киев и в цяла Украйна обичат това време, то е идеално, защото не позволява нито да се лети, нито на руската артилерия и танкове да се движат по терен извън пътищата, защото се превръща в тресавище.

Сега тътенът на сраженията в подстъпите на града е затихнал. Руснаците бяха принудени да се изтеглят. Войната се пренесе в Донбас. За първи път в много селища около Киев, където доскоро са били руснаците, влязоха журналисти и доброволци, за да видят и да разкажат.

Във Вишгород, до Киев събират помощи за селата, близо до беларуската граница. Те бяха едни от първите, в които влязоха руските части и останаха там повече от месец.

"Всички тук са доброволци от различни части на Украйна. Решихме за помогнем на армията, тъй като те ни помагат да спечелим войната. Всички те донесоха различни неща, а аз ще помогна да ги занесем в села, наскоро освободени от окупаторите и силно нуждаещи се от помощ", казва Саша Кубицки, готвач и блогър.

Саша Кубицки е готвач и треньор по карате. Кулинарният му блог е изключително популярен в Украйна. Но сега се е посветил на друго. В кашоните има лекарства, храни, продукти и дрехи за хората, изгубили всичко.

"Освен медикаменти, ще доставим на хората и нафта и бензин, защото нямат ток и им трябват за генераторите", допълва Саша Кубицки, готвач и блогър.

ЗИРКА

Групата доброволци потегля на северозапад от Киев. Пътят изглежда така. Разрушения, следи от удари, изгорели и изоставени руски танкове, неизбухнали експлозиви. Първата спирка е село Вахивка, на около 80 км от Киев, където живеят 250 души.

"Имаме само дизелов генератор. Използваме го, за да зареждаме телефоните, да мелим зърно, за да имаме брашно и... разбира се, да гледаме телевизия", казва Мария, жителка на село Вахивка.

Колоната с доброволците продължава нататък - покрай още разрушения.

Мост до градчето Иванки е поразен и сега до него е изграден понтонен. Пътищата са изключително труднопроходими, на много места преминаването е невъзможно.

Разрушенията са все повече.

Скелетите на изгорели танкове са навсякъде.

Има и неизбухнали боеприпаси.

На това място е невъзможно да се продължи напред с кола. Поредният ударен мост разцепва пътя на две. А конвоят с доброволци се изправя пред поредната опасност - преминаването по оцелялата по чудо част от пътя.

И все пак успяват да продължат напред. Към Зирка, на 105 км от Киев и само на 25 км от Беларус.

"Най- накрая успяхме да стигнем до село Зирка. Хората в Зирка са били на практика едни от първите, които са видели руските войници, когато започна инвазията на 24 февруари. последните руски части се изтеглиха оттук преди 5-6 дни. Ние сме първите, които достигат селото - тук хуманитарната помощ, която носим, е крайно необходима", предава Бруно Бекман.

В Зирка улиците са пусти, чува се само лай. Няма поразени къщи, но са останали са малко хора.

"Откъм Беларус изстрелваха ракети. После дойдоха танковете, започнаха да грабят от къщите на хората, които бяха избягали. Взеха всичко от празните къщи. Не са наранявали хора, мародерстваха само в празните къщи. Затова сме написали "ТУК ЖИВЕЯТ ХОРА"... Когато влязоха в двора, ги молихме - пощадете децата ни в Киев, а един от тях клати глава и казва - в Киев ще стават ужасни неща. Бояхме се от тях. казаха ни, че са дошли да ни защитаат от бандеровци. Какви бандероци - погледнете наоколо. Ние нямаме нужда да ни защитавате. И още една жена по улицата им викаше: нямаме нужда да ни защитавате, никой не ни заплашва. Криехме се в къщите, прозорците затворени. Когато бомбардираха, се криехме в мазето", казва Мария, жителка на Зирка.

Бруно Бекман: От какво се нуждаете най-много?

Мария: "Мир, за да могат децата ни да се върнат."

Саша Кубицки и неговите доброволци са изпълнили мисията си и поемат по обратния опасен път към Киев.

КАТЮЖАНКА

Катюжанка е селце до Киев, което войната не е подминала. Повече от месец руски военни части са в селото, а жителите му живеят в ужас.

"На 28 февруари руските военни части окупират село Катюжянка. Командването е настанено в местното училище, където се намирам сега. И преди да си тръгнат на 31 март, оставят послание за учениците , което да прочетат, когато се завърнат в училище", предава Бруно Бекман.

Следите от руснаците в класните стаи са видими, а на една от черните дъски са написали следния текст:

"Деца, извинявайте за безпорядъка. Опитвахме се да опазим училището, но имаше обстрели. Живейте в мир, пазете се и не допускайте грешките, които направиха възрастните от Украйна и Русия - един народ! Мир, братя и сестри!"

Всички в Катюжанка живеят с една мисъл: руснаците вече няма се върнат. Но животът още дълго няма да е същият, какъвто е бил преди войната.

АНДРЕЕВКА

Пътуването извън Киев е изключително опасно. Следите от доскорошното присъствие на руснаците са навсякъде. След изтеглянето на руснаците, в Андреевка остават изпочупени огради, пробити покриви, срутени къщи, опожарени коли. Неизбухнали снаряди в това, което е останало от дворове и градинки.

"Истинското лице на войната може да се види в това село Андреевка, на 10 км от Макарив. Има една улица, но не можем да стигнем до къщите там, защото все още разминират района. Има 50 - 60 къщи и нито една от тях не е останала незасегната. Можем само да се надяваме, че повечето им обитатели са напуснали селото по време на сраженията", предава Бруно Бекман.

Но не всички са успели да напуснат. Тази жена казва, че руснаците не са убивали хора и са се държали добре.

"Беше много страшно, но нямаше къде да отида, нямаше кой да ме вземе. Бяхме принудени с тях да живеем", казва Лидия, жителка на село Андреевка.

Също като Лидия, и този възрастен човек е бил тук през цялото време, не е изоставил дома си. Разказва, че 35 дни е живял без ток и вода, без връзка с външния свят.

Как се държаха войниците?

Виктор, жител на село Андреевка: "Всички бяха наемници - казват - работа няма, пари няма, 3 деца. Какво да правиш? Отиваш в армията - да изкараш пари... Иначе - нормални момчета. Артилерист имаше тук, беден. От къщите на хората, които бяха заминали, вземаха всичко, всичко. Ей такива чували награбиха. Един печка взе - в Далeчния изток да я праща, как я мислеше не знам! Грабиха, грабиха, грабиха...".

МАКАРИВ

В подстъпите на Киев се водиха едни от най-ожесточените боеве от началото на войната. Макарив е един от най-оспорваните градове в Украйна.

На 28 февруари, четири дни след началото на руската инвазия, в Макарив влизат руски танкове и бронирани машини. Защитата на града се води от силите на териториалната отбрана - те се сражават с руските сили повече от месец.

Доброволци се включват на страната на военните, като обстрелват противника с РПГ-та и огнестрелни оръжия.

"Ние сме една от първите групи журналисти, които достигат Макарив, на 53 км северозападно от Киев. Макарив беше под контрола и на двете страни, беше превзет, освободен, отново превзет и повторно освободен от украинските сили. Макарив е опустошен до неузнаваемост. Всичко изглежда като Дома на културата зад мен", предава Бруно Бекман.

Сако показва това, което е останало от неговия търговски център в Макарив. Предупреждава, че таванът може да падне.

Той е от Армения. Напуска родината си и идва в Украйна заради конфликта в Нагорни Карабах. Търси мир и възможност за работа. Най- важното, което отново е изгубил. За минути пред очите му изгаря създаваното с години.

Загинаха ли хора тук?

Сако, собственик на търговски център: "Тук ли - не, но ей там отзад, починаха трима души. След атаките на 17 март - да, да".

Тук, където съм аз, преди се е намирал фризьорският салон, а сега не е останало нищо - както от още много сгради в този тих провинциален град. Бруно Бекман от останките на търговския център в Макарив за БНТ, София.

На 23 март украинските военни съобщиха, че окончателно са си върнали контрола над града. В края на март и последните руски военни се изтеглят от града. И украинското знаме отново се развява тук, където винаги е било. А хората ще трябва да започнат да градят живота си отново от разрухата.

ИРПИН

Ирпин е на 30 км северозападно от Киев. Живописното преди градче попадна на пътя на руската армия към столицата. Православният храм "Света Богородица Закрилница" е бил арена на ожесточени сражения по време на неуспешния опит на руските войски да достигнат до Киев. Дори във време на война, много украинци не спряха да търсят упование в църквите.

"Нашата църква понесе огромни щети по време на сраженията, но както виждате - още се държи. Покривът е разрушен и тече, прозорците са счупени, но с помощта на нашите братя и сестри, ще успеем да я опазим, казва отец Богдан Медвид, храм "Света Богородица Закрилница".

Бруно Бекман: Какво искате да кажете на българите?

Отец Богдан: Искам да им благодаря, че са така добронамерени и гостоприемни към нашите бежанци. Благодаря ви, България.

Сергей е сред жителите на Ирпин, които са се върнали след изтеглянето на руските сили. Вари чай на улицата. Не крие болката си от вида на разрушения му град и дом.

"На все повече места ще пуснат ток. Навсякъде, където са скъсани жиците, се слагат нови и скоро поне това ще бъде както трябва. Сраженията започнаха на 24 февруари и на 7 март напуснах града. Върнах се в Ирпин на 4 април, когато казаха, че е освободен", разказа Сергей.

Сергей: Ще се справим някак, че разчистим. Но ще ни отнеме много време.

Бруно: Казват, че Ирпин е спасил Киев...

Сергей: "Ирпин винаги е бил защитната линия на Киев".

"Хората първо гледат да си поправят прозорците, защото навън е влажно и студено. Трудно е да запазиш и хранителните си продукти без електричество. Знаете ли - някак ще се справим с разрухата и ще възстановим града си. Но какво да кажем за раните на душата? Тях как да ги излекуваме".

Киев беше спасен. Но Украйна още не е. И хората живеят на интервали - между сирените, експлозиите, между живота и смъртта.

Репортажите на Бруно Бекман от войната в Украйна вижте ТУК

Всичко за хода на войната в Украйна вижте ТУК