Следващата седмица предстои феновете на тениса да се пренесат в Мелбърн, където ще се проведе поредното издание на турнира от Големия шлем Australian open.
Това е идеален момент да си припомним един от най-запомнящите се мачове.
Финалът при мъжете в Мелбърн през 2012 г. остава високо в историята на тениса. Той противопоставя сърбинът Новак Джокович и испанецът Рафаел Надал, в спектакъл, продължил точно 5 часа и 53 минути – най-дългият финал от Големия шлем и несъмнено един от най-интригуващите и изтощителни сблъсъци.
Джокович и Надал по това време са на първите две места в световната ранглиста, оглавявана от сърбина, който притежава четири титли от Големия шлем, докато испанецът има цели 10.
В битката за трофея Джокович побеждава Рафа със 5:7, 6:4, 6:2, 6:7(5), 7:5 - сблъсък завършил в 01:37 ч. местно време.
Първият сет е за Надал, но следващите два са за Джокович. Драмата се заформя в четвъртия сет, където се стига до тайбрек. Надал изостава 3:5 гейма, като Джокович доминира в сета. След това обаче испанският тенисист успява да направи резултата 7:6 (5) в своя полза. В решаващия пети сет Ноле показва изключителен характер и при изоставане от 2:4 гейма, сърбинът съумяваа да се върне в играта и записва успех със 7:5. Така Новак Джокович слага край на сблъсъка с победа с 3:2.
В последния сет двамата правят разиграване от 31 удара, след което Джокович пада на корта от умора.
С победата си в началото на януари 2012 г., Ноле става едва петият играч в "Откритата ера", печелил три поредни титли от Шлема, след като триумфира през 2011-а на Уимбълдън и US Open.
Трофеят на сърбина заслужен в една от най-епичните битки в историята на тениса е третият за него от Australian Open (2008, 2011, 2012). По време на церемонията по награждаването и двамата тенисисти са толкова изтощени, което налага да им бъдат осигурени столове по време на речите им.
След мача големият победител споделя:
“На корта бе очевидно за всички, гледали мача, че и двамата изцедихме и последната си капка енергия.”
За Надал обаче бе по-важен фактът, че бе стигнал възможно най-далеч, отколкото си е представял. Той определя срещата като специална за него и добавя:
“Наистина разбирам, че това беше много специален мач, който вероятно ще помня дълго, не защото загубих, а заради начина, по който играхме.”
Емблематична картина след края на двубоя е моментът, в който Джокович къса своята тениска, изревавайки радостно към своя отбор в бурно аплодиращата го “Род Лейвър Арена”.
И като че ли в този момент за феновете няма особено значение кой е спечелил мача. Защото удоволствието от сблъсъка между двама от най-великите тенисисти на нашето време е по-важно от всичко.
Автор Димитър Таралов
Чуй новините
Подкаст
