Фреска в базиликата „Сан Клементе“ може да разкрие реалния образ на светите братя Кирил и Методий

Възможно ли е след повече от 11 века да разберем как са изглеждали истинските лица на светите братя Кирил и Методий? Последната открита фреска в базиликата „Сан Клементе“ в Рим може да хвърли светлина върху реалния им образ, ако се изследва пигмент от стенописа. От години български екип от изследователи по средновековна история и иконография работи върху идентификацията на портретите на славянските първоучители и, ако хипотезата им се потвърди, това може да се окаже най-достоверното изображение на светите братя, запазило се до наши дни.

В сърцето на Рим, затрупана под земята, фреска от IX век е напът да промени представите на целия славянски свят за реалния образ на светите братя Кирил и Методий. В левия ъгъл на стенописа е изобразен източен монах с палиум на епископ.

д-р Александър Стойков, специалист по средновековна иконография: „Палиумът е последната, най-висша одежда, която се връчва от римския папа на най-висшия клир от Римската църква. Методий е единственият византиец, за който има сведения, че е получил палиум от римски папа. Така че този палиум идентифицира с голяма сигурност св. Методий, че това е негово изображение.“

проф. Пламен Павлов, историк: „Подкрепям изводите на 100%. В самата фреска, която е един много интересен сюжет, явно любим на св. Константин-Кирил, Христос изважда от задгробния свят Адам, всъщност там е показан св. Кирил.“

Предполага се, че автор на портрета и сцената е някой от учениците на светите братя. Техните образи, които сме виждали досега, са условни, идеализирани и рисувани по канон. Предполагаемият автентичен вид на св. Методий обаче е различен:

д-р Александър Стойков, специалист по средновековна иконография: „Много красив човек, с извити вежди, големи красиви очи. Той има много интересен кукол с византийски кръстове.“

Българските учени се колебаят дали изображението е от 869 година, когато папа Адриан II ръкополага св. Методий за архиепископ, или от 879 година. Ключът към разгадаването на мистерията е микроскопична проба от пигмента на стенописа, която специалистите в университета по културно наследство в Перуджа очакват с огромен интерес. Но за целта е необходимо българска институция да поръча изследването.

проф. Пламен Павлов, историк: „Тук трябва по-голяма активност от нашите институции – от Министерството на културата, на външните работи, от Агенцията за българите в чужбина. И аз се надявам, че ще бъде осъществена една такава експедиция.“

Цената на техническата експертиза е не повече от 15 хиляди евро, които българските учени се надяват да съберат с дарения.