Готова ли е Българската армия да реагира при кризи

Кризата с Украйна и най-мащабното противопоставяне от времето на Студената война по оста НАТО - Русия, остро постави пред обществото и партиите важни за страната въпроси.

Свиканият от президента Консултативен съвет по национална сигурност в началото на седмицата открои 7 важни приоритета за развитието на въоръжените ни сили. Два от тях прозвучаха особено обезпокоително.

Румен Радев, президент на Република България и върховен главнокомандващ: Министерски съвет да осигури финансови ресурси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника, с приоритет недопускане загуба на способности за контрол на въздушното и морско пространство на Република България. Да предприеме действия за преодоляване на изоставането и ускоряване на придобиването на нова техника по вече сключени договори за модернизация на Военновъздушните и Военноморските сили, както и за стартиране на проекта за модернизация на Сухопътни войски.

Не закъсня и констатацията на премиера, ден по-късно, по време на правителствено заседание.

Кирил Петков, министър-председател: Вчера в нашите разговори за отбраната ясно се очерта, че имаме невероятно големи язви в сектор "Отбрана". Дефицитите са огромни.

Кризата в Украйна и реалният риск от военен конфликт сега трябва да ускорят рязко нужните реформи, протакани от години. Страната ни вече декларира, че в отговор на кризата ще изгради бойна група до 1000 души от състава на сухопътните войски. Проблемът, е че ще се наложи да искаме помощ от съюзниците ни с военни и въоръжение.

Говорим за артилерийски системи с калибър 155 милиметра. Тези системи имат способност да водят огън на 40 - 45 км, което е изискването на НАТО, което това изискване ние не можем да покрием. Проектът е на стойност между 300 и 400 млн. лв. като цяло. Той е разсрочен за няколко години, но дори да извадим парите сега, едва ли има производител, който може да ни предостави всички системи накуп или ако решим да вземем втора ръка, едва ли има държава, която може да ни предостави необходимите системи в рамките на 6 месеца, обясни генерал-майор Михаил Попов, командир на Сухопътните войски.

След влизането си в НАТО България започна да развива експедиционни въоръжени сили, според тогавашната доктрина на Брюксел. Заради ескалацията на напрежението в региона, страната ни се върна към старата концепция за териториална армия. Това наложи спешна модернизация на наличните базови танкове Т-72.

Това може би е един от най-добрите проекти за модернизация от последните 15 - 20 години. С помощта на ТЕРЕМ и израелска фирма ще получим същата платформа, но с нови, качествени способности както за управление на огъня, така и за управление на машината, което ще позволи Т-72 да направи 2 - 3 крачки напред като качествена бойна машина, допълва генерал-майор Михаил Попов, командир на Сухопътните войски.

Според командира на Сухопътните войски, нужни са нови системи за противовъздушна защита и размразяване на проекта за нови бойни машини за пехотата, по възможност още тази година.

Ще продължим с подобряване на екипировката, подобряване на стрелковото оръжие и ако всички тези проекти започнат да работят и започнем да получаваме нова техника, това ще мотивира личния състава да остане, каза генерал-майор Михаил Попов, командир на Сухопътните войски.

За критиците на армията генералът уточни, че да признаеш проблемите, не е слабост.

В последните 5 - 6 години се насади мнението, че армията е зле, че всичко е ръждясало, че се разпада, че в казармите няма хора. Фактите са по-различни. Ние не сме беззъбите Сухопътни войски, които се опитват да ни представят, категоричен е генерал-майор Михаил Попов, командир на Сухопътните войски.

Според стратегическите планове на НАТО, ако кризата в Украйна ескалира във война, това автоматично превръща България във фронтова държава, заради черноморската ни граница. Поради тази причина рязко се повишиха и изискванията към флота.

С какво разполагаме обаче?

Техниката, с която ние разполагаме, не е в първа младост и това си дава отпечатък върху нашите способности. Естествено, едно е оборудването на кораб, строен преди 40 години, макар и модернизиран частично, съвсем различно е оборудването, с което разполагат нашите по-напреднали съюзници. Затова и една от основните задачи на ВМС е модернизацията на корабния състав. Знаете, че в ход е изпълнението на проекта за придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб, така че тези две фрегати, които ние очакваме да влязат в строя на ВМС през 2025 г. и 2026 г. са изключително ценни за флота, каза контраадмирал Кирил Михайлов, командир на ВМС.

В плана за развитие на флота е заложено до 2026 г. да влязат на въоръжените и 2 дизел-електрически подводници със съвременни способности за разузнаване, наблюдение и поразяване на различни видове противникови съдове.

За съжаление, ние не можем да си позволим закупуването на нови подводници. Дори и да имахме средствата сега, търсенето на такива съдове в световен мащаб е изключително голямо, така че дори да можехме да платим парите, които струва една нова подводница, най-вероятно ще получим тоя кораб след 10 години, допълни Кирил Михайлов, командир на ВМС.

Гръбнакът на флота, както и досега, продължават да бъдат трите модернизирани белгийски фрегати, доставени преди 15 години. Но и те се нуждаят от модерни оръжейни системи.

Но, разбира се, те не са в първа младост и е важно да направим добра оценка какви средства да инвестираме в тях и до колко, за да не бъдат разпилени усилията в това, да придобием нови способности, които са качествено различни и на качествено по-високо ниво или да инвестираме в едни по-стари платформи. Това винаги е баланс на възможното и необходимото и е въпрос на ресурси, допълва Кирил Михайлов, командир на ВМС.

Според доктрината на Алианса Силите за специални операции ще бъдат са едни от първите, които ще бъдат поставени в повишена бойна готовност. Техният командир формулира най-важния приоритет, за да отговорим на високите изисквания, стандарти и планове на НАТО.

Съвместното командване на Специалните операции да има свои собствени тактически групи за специални операции - сухопътни тактически групи за специални операции, морска тактическа група за специални операции и авиационен компонент за специални операции, обясни генерал-майор Явор Матеев, командир на Силите за специални операции.

Но според генерала основните проекти, залегнали в Плана за развитие на армията до 2026 година, не са финансово осигурени.

Необходимо е да бъде реализиран проект за закупуване на ново парашутно-десантно имущество, нова лична екипировка, ново лагерно имущество, което ни е изключително необходимо. Това са проекти, свързани с придобиването на ново стрелково въоръжение. Старото въоръжение е на доста години и голяма част от него не е по стандартите на НАТО, допълва генерал-майор Явор Матеев, командир на Силите за специални операции.

Според генерал-майор Матеев трябва да продължи изграждането на полигона Црънча.

И при ВВС проблемите не са по-малко. След като стана ясно, че ще се забави с 2 години доставката на закупените осем изтребители Ф-16 блок 70 и поради нуждата от засилено патрулиране или т.нар. Еръполисиниг, Испания изпрати през седмицата свои изтребители у нас, а през месец май очакваме и Нидерландия да изпрати самолети.

Според командира на ВВС съвместните полети със съюзниците е отлична възможност за повишаване подготовката

При положение, че сме базирани на колективна сигурност, за да бъдем успешни, трябва да тренираме колективно. Така че в подобни мероприятия ние специално търсим ползата. Това, което за нас към момента е от особена важност, е да съхраним нашите способности, обясни генерал-майор Димитър Петров, командир на ВВС.

Според генерала летците ни са отлично подготвени и могат да изпълняват всякакви задачи и с наличните ескадрили изтребители МиГ-29 и Сухой. За целта обаче ВВС имат нужда от ресурси за подготовката на целия състав.

Не говоря само за летателен състав, не говоря само за авиационен, тъй като задачите ни са комплексни и се изпълняват както с авиационна, така и с радиотехническа техника, така и със зенитно-ракетна техника. Така че всичко това в комплекс трябва да бъде осигурено и да работи като система. В противен случай не се получава, каза генерал-майор Димитър Петров, командир на ВВС.

На началника на отбраната се пада отговорността за изготвяне на плановете за развитие на въоръжените сили. Той трябва да решава и проблемите.

Адмирал Ефтимов открито говори за някои от тях.

Практиката, която имаме откакто започваме да говорим за един проект, минават 10 години до неговата реализация. Затова аз алармирах и запознах държавното ръководство, ръководствата на политическите партии и българския парламент с реалното състояние на армията и с една още по-следваща приоритизация на това, от което се нуждаем. Направил съм списък от 10-ина способности, включително пълен пакет за тежка механизирана бригада, способности за противовъздушна отбрана на Сухопътните подразделения, ПВО на обекти от критичната инфраструктура, каза адмирал Емил Ефтимов, началник на отбраната.

За първи път от години, може би и заради кризата с Украйна, политиците са готови да решават проблемите на армията.

Актът на модернизация не е еднократен акт и трябва да бъде цялостен и последователен процес за допълване на способности. Видно е, че в това състояние нашите Въоръжени сили се затрудняват да изпълняват своите конституционни обязаности, каза Атанас Зафиров, председател на парламентарната комисия по отбрана, депутат от "БСП за България".

По време на Консултативния съвет за национална сигурност при президента политиците постигнаха съгласие да се повишават разходите за отбрана до 2% от БВП още през 2023 г., да се ускори модернизацията и поддръжката на наличното въоръжение и техника, както и да се преодолее проблема с незаетите щатни бройки, които в момента са близо 5000.