Идва ли гибелта на мозъка – неврологът Мартин Ян Странски пред "Панорама"

Прадядо му бил министър в първото правителство на Чехословакия и основал вестника „Лидове новини“. Дядото и бащата също били политици. През 48-ма, след като идват комунистите, семейството се мести в Америка. Роден в Щатите, Мартин Ян Странски е невролог и изследва човешкия мозък. През 90-те се връща в Прага.

БНТ: Професор Странски, иде ли окончателната гибел на човешкия мозък?

Не сме в окончателната гибел. Но сме на пътя към нея. Което значи, че още имаме време за реакция. Вижте последните 20-25 година: колко наситени са с драматични събития. Вижте всички изследвания - неврологични, социологически и образователни. И ще разберете, че много лоши неща се случват много бързо. За четвърт век обществото се е променило повече, отколкото за няколко хиляди години, от гледна точка на неврологията.

БНТ: Но можем ли просто да дръпнем спирачките? Да кажем: оттук нататък никакви технологии и екрани?

Разбира се, можем. Но няма да го направим. Защото сме пристрастени и абонирани за нов световен ред, напълно различен от миналия век. Тук всичко се върти около едно: тоталната разлика в начина, по който общуваме. Днес се търси вниманието. Не съдържанието. Не мисленето. А да привлечеш внимание, да го регистрираш, после още, за още внимание. И да се докопаш до основната валута: данните. Нашият свят се върти около това колко нещо е вайръл, а не около това, които ни прави хора. Да се усъвършенстват определени технологични параметри за онези малцина, които притежават тези технологии.

БНТ: Как изглежда мозъкът на пристрастѐно към социалните медии дете?

Мозъкът на пристрастѐн човек, дете или възрастен, изглежда по един и същ начин – независимо дали пристрастието е към алкохол, цигари, хероин, социални медии. В мозъка има само една връзка, която ни награждава при всички зависимости. Управлява се от вещество, наречено допамин. Когато приемеш хероин, нивата на допамин се повишават и искаш още. Когато си в социалните мрежи и получиш много палци нагоре, искаш още. Ако поставиш мозъка на хероинозависим и на зависим от социалните мрежи в машина за измерване на допаминовата активност, те изглеждат еднакво. Не можеш ги различи.

БНТ: Значи идеята е да напуснем технологиите. Защо в книгата Вие твърдите, че тези които ги създават, не допускат децата си при тях.

Това е известен факт. Не само те, но и тези, които ги разработват. Защото на пазара се пускат технологиите, произвеждащи най-много допамин. Явно създателите знаят какво създават. И правят всичко, за да защитят близките си от него. Бил Гейтс не даваше да има компютър вкъщи, освен един над мивката, контролиран от жена му. Стив Джобс изобрети iPad-а, но не дава на сина си да го използва, защото, цитирам, „е твърде опасен“, край на цитата. Онези от Силициевата долина изпращат децата си във Валдорфските училища, има ги по целия свят. Там няма нито един компютър. Така че те очевидно знаят защо.

БНТ: Можем ли да си представим идеалния утрешен елит като дете, което владее и книгата, и устройствата? С единия крак на планетата от миналото, с другия - на планетата от днешния ден?

Това, разбира се, е желанието на всички, включително и моето. Не искам да премахвам технологиите. И не мога. Само като невролог коментирам обществените промени, които те предизвикват. Но трябва да се запитате производителите на технологии ще искат да ги ограничат? А обществото - ще бъде ли готово за философски рестарт? Да намери ново значение на думата “напредък”? Досега не се е случвало в историята. И не съм сигурен, че може да се случи.

БНТ: Питър Тийл от Palantir би казал, че работите за Антихриста. Така той нарича онези, които искат да забранят технологиите и да спрат прогреса.

Даже няма да го коментирам. Не съм сигурен що е то Антихрист. Пак казвам, аз и всички загрижени от науката и извън нея не призоваваме за забрана на технологиите. Предупреждаваме обаче за абсолютно доказаните им отрицателни ефекти върху човечеството. Да, има много добри технологии - в науката, изкуствата, дори в индустрията. Проблемът е друг. Всеки, който ни гледа тази вечер, има нещо, което никой не е имал преди 17 години. И не може да живее без него: мобилният телефон в джоба. Без него днес не можеш да живееш, работиш и функционираш ефективно. Е, можеш, но ще е много трудно. Това е огромен проблем! Ние, като биологични същества, станахме напълно зависими от едно техническо устройство.

БНТ: Мога ли да го изхвърля?

Моля, направете го!

БНТ: Но мога ли да живея без него?

Можете. Но пак ще го вземете. Защото дори и да не сте в социалните мрежи, няма да можете да резервирате самолетен билет или да влезете в банковата си сметка. На много места няма да можете да платите в брой. Може би не Вие, но мнозина просто ще се изгубят без картата, която свети от мобилния им телефон. И така нататък! Навремето трябваше да мислим за нещата, докато ги вършехме. А сега мозъкът не трябва да мисли. Устройствата го правят вместо него. В неврологията използваме прекрасната поговорка „ползвай го или го губиш“. И така, познайте какво се случва с ключови връзки в мозъка ни! Губим ги! Така отговарям на въпроса Ви как изглежда мозъкът на дете или човек, пристрастен към технологиите. Но оставете социалните медии. Стига Ви ChatGPT за няколко часа на ден. Според проучвания, ако го ползвате за работа, след три месеца настъпват промени в мозъка. Забавя се проводимостта между ключови негови части. Три месеца Ви стигат! Дори да спрете с ChatGPT, промените остават. Не изчезват! Доста ще поработите, за да пренастроите мозъка си отново.

БНТ: Но професоре, Платон се страхувал от азбуката, Бертолд Брехт е критикувал радиото, Рей Бредбъри - телевизията. Това не са ли вечните ни страхове от бъдещето?

Радвам се, че зададохте този въпрос. Отговорът е един. Има огромна разлика между предишните медии и сега. Днешните технологии задължават и пристрастяват. Телевизорът не пристрастява, защото не взаимодейства с човека. Печатната машина - също. Но създава мозъчни връзки. Можеш да оставиш книгата, да изключиш телевизора. Човекът от телевизора не те пита какво мислиш за него. И не ти отвръща с палец нагоре или надолу. Можеш въобще да разкараш телевизора, да идеш до банката и да платиш в брой. А можеше да седнеш в туристическата агенция, да поговориш с човека и да резервираш билет за 10 или 15 мин.

БНТ: Печатната машина обаче създаде национализма, а радиото - Мусолини и Хитлер. Всяка комуникационна революция ни обещава едновременно блажената Аркадия и края на света. Защо сега да е различно?

Защото Хитлер и Мусолини не са повлияли пряко на Южна Африка, Антарктида или Китай. Само може би косвено. Но сега, ако яйцата в Китай поскъпнат, ще научите за пет секунди, независимо дали искате или не. Това е проблемът.

БНТ: Вашите предци са били политици, журналисти, интелектуалци и адвокати, създадени от книгата. Как гледате на днешните политици, създадени от TikTok и X?

Като на „политици от половин поколение“. Съвременната политика няма нищо общо с едновремешната. Защото за политическа система, демокрация или псевдодемокрация, Ви трябват тези две неща: време и диалог, независимо какъв. Най-могъщият човек в света, който не е съвсем уравновесен неврологично според мен, седи на тоалетната и издава директиви в TikTok или в своята мрежа Трут Соушъл. Прави го средно по 17 пъти на ден, като все си мени мнението. А светът следва неговите брилянтни указания. Това е TikTok политика. Тя няма нищо общо с благоприличие, справедливост, диалог. Няма общо и с човешката реалност. Тя просто привлича внимание. Целта му е да ни грабне вниманието.

БНТ: Хич не говорите за американския президент, нали? Гледате ли на него като на пациент с психически проблеми?

Абсолютно. Често ми питат за това: да коментирам психологическото състояние на световните лидери. То като цяло не е добро, въпреки че има изключения. Но в случая със САЩ: не е добро това, което става с нашия президент. Като лекар ще да Ви кажа, че няма нищо лошо да се поставя диагноза въз основа на симптоми. Президентът Тръмп има дълбоко обезпокоителни симптоми от психологическо естество, които могат да бъдат ясно класифицирани. Предпочитам да не навлизам в подробности, но те са добре описани. За произхода им може само да се спекулира, а лекарите не бива да спекулираме. Да казвам сега, че забравянето или крещящият му нарцисизъм се дължат на мозъчен процес А, Б или В. Не е моя работа да спекулирам. Но поведението му със сигурност е диагностицируемо. Въз основа само на това, можем да твърдим, че е малко вероятно поведението му да става по-предсказуемо. По-скоро ще стане обратното.

БНТ: От личността ли зависи всичко? Или просто странни, интересни, шокиращи хора преуспяват в света на социалните медии?

Това зависи от общата картина – и дали се фаворизират популистките лидери. Те се появяват по време на криза, реална или въображаема. Днес имаме много кризи, но всичките са въображаеми. Създава ги и изкуствено ги подхранва нуждата да се привлича внимание. Затова и постоянно ни заливат лоши новини, които са много повече от добрите. Ако създадете усещането, че най-мощната световна икономика е в криза, рушите основата, върху която се правят сравнения. Отгоре на всичко задушавате диалога и създавате чувство на отчаяние. И хората отиват при популистки лидери, чиято природа е да търсят още повече внимание. Така, заради страха си от загуби, хората се отказват от рационалния диалог. Стават все по-лоботомизирани и следват своя популистки лидер до смърт. Виждали сме го. Виждаме го и сега: в САЩ, в някои европейски страни, във всички диктатури. Виждали сме го в Русия стотици години, в нацистка Германия и т.н. Механизмът на възхода и падението на империите е винаги един. Те рухват заради популистите.

БНТ: А дали бъдещата политика няма да дели хората според технологиите? Някои ще бъдат възнаграждавани с технологии, други ще бягат от тях.

Вече сме там.

БНТ: Така ли?

Разбира се. Вижте кои са най-богатите хора в света. Осем от десет са технологични гиганти. Осем от осем си говорят с Доналд Тръмп. И всички получават всякакви услуги за технологичното си развитие. В днешния свят наднационалните интереси, диктувани от няколко корпорации и отделни лица, са далеч по-силни от която и да е държава. Те не могат да бъдат оставени да рухнат. Тенденцията започна преди няколко години. Вижте фалита на General Motors, най-големият автомобилен производител в САЩ. Тя не беше технологична компания. Но бе първата, която американското правителство спаси по такъв драматичен начин, защото бе толкова глобално разпростряна, че не можеха да ѝ позволят да фалира. 15% от акциите на Нюйоркската фондова борса сега са притежавани или инвестирани в технологични компании. Нито една от тях не печели и вероятно няма да печели, защото хвърлят милиарди, а скоро сигурно и трилиони, в разработка на изкуствен интелект. И когато този балон се спука, стигаме критична точка. Томас Фридман от „Ню Йорк Таймс“, един от най-уважаваните от мен публицисти, наричат това „старта на неизбежния рестарт”.

БНТ: Ще убие ли изкуственият интелект естествения?

Той вече го прави. Не го убива, а го замества. Естественият неврологичен, биологичен интелект, бива изоставен. Няма проучване, което показва, че когато използваш изкуствен интелект, ставаш по-умен, по-здрав, по-щастлив и живееш по-дълго. Може би ставаш по-богат. Печелиш повече, защото използваш нови платформи. Но това просто движи спиралата нагоре, създава повече данни: гориво, което се връща в джобовете на притежателите и производителите на изкуствен интелект.

БНТ: Но тези милиардери мечтаят за вечност, за вечен живот. Мислят, че изкуственият интелект може да се слее с мозъка и да създаде Конър Маклауд, Шотландският боец от бъдещето, който не умира.

Е, не съм сигурен, че искам някои от тези хора да са тук завинаги. Но знам, че не бих искал аз да съм тук, ако те ще живеят вечно. Така че нямам проблем да умра. Мисля, че винаги е имало мечтатели и някои от техните фантазии са ставали реалност. И защо не? Но аз съм емпирик и детерминист. Гледам на нещата такива, каквито са. И поставям акцент върху нещата такива, каквито са били. Ние сме биологични животни. Тук сме, за да произвеждаме, да се възпроизвеждаме – после и да се разкараме. Не сме тук, за да живеем вечно. Защото за нашите гени това не е никакво предимство. С вечния живот просто ще създадем една бъркотия. Омесването с технологиите би ни направило зависими. Тогава някой може да издърпа щепсела и всичко да се нулира генетически. И да ни върне към времената на Христа. Говорихме за Антихриста, аз пък ще говоря за Христос: тогава средната продължителност на живота е била 34 години. Това е нормалното за нас. Създадохме съвременна наука и съвременни лекарства, всички от които, между другото, бяха открити преди дигиталната ера. Удвоихме и даже утроихме продължителността на живота. Но вече започваме да виждаме ефектите. Все ме питат за деменцията. И първото, което казвам – и което веднага разстройва всички - причината за деменцията е, че живеем твърде дълго. Ужасно е лекар да каже това. Но е генетичен факт! От тази гледна точка, трябва да бъдем малко по-смирени в подхода си към живота и прогреса. И да обръщаме повече внимание на нещата, които ни правят хора. Да запазим човечността си. А не да ни отклоняват вниманието с фантазии за свят, към който не принадлежим.

БНТ: Последен въпрос. Срещали ли сте човек с напълно здрав разум? Или просто лудостта е нормалното ни състояние?

Ами, нормалното състояние е и двете да са в здравословен баланс и да се облягате на едното или на другото, когато е нужно. Това се нарича разнообразие. То е абсолютно необходимо за оцеляването ни. В света на невробиологията равенството е мръсна дума. Не можем да бъдем еднакви, да правим всичко по един и същи начин, да живеем еднакво. Защото, когато настъпи криза, аз трябва да съм по-добър в нещо от теб. Но дойде ли друга криза, ти трябва да си по-добър в друго от мен. Ако двамата сме еднакви във всичко, нашата биологична защита, неврологичният, интелектуалният ни потенциал се притъпяват. Това ще ни споходи с мантрата да възприемем технологиите на всички нива. За най-високото ниво е много добре. Но, когато всички го сторят, ставаме твърде еднакви. И това не е добре.