В интервю за "Панорама", Нийл Буш споделя размисли за живота в семейството на президенти, предизвикателствата в бизнеса, съвременната американска политика и ролята на доброволчеството. Той разказва както забавни лични истории за брат си и баща си, така и критични наблюдения върху съвременния консерватизъм, международните отношения със САЩ и Китай, и важността на общественополезната дейност за младите хора.
БНТ: Г-н Буш, Вие сте син на президент и брат на президент.
Знам.
БНТ:Това благословия ли е, или нещо друго?
Е, интересно е. И е повече благословия, отколкото „нещо друго”. Не е ли удивително? И брат ти, и баща ти да са президенти. Ще Ви разкажа една смешна история. Когато баща ми стана президент, беше едно очаквано сбъдване. За мен татко винаги е бил герой. Герой от войната, раняван, започва успешен бизнес. Служи на страната. Заема най-трудните постове. Оглави ЦРУ в тежки времена. Вицепрезидент, после президент. По време на мандата си се сблъска с огромни предизвикателства. Но го заслужаваше. Беше най-квалифицираният за този пост. И от друга страна, брат ми. Питам хората: „Имаш ли братя или сестри?“ Вие имате ли?
БНТ: Да.
А можеш ли да си представиш брат ти или сестра ти - президент на Съединените щати?” Повечето не могат. Когато беше на 16, брат ми учеше в гимназия извън Тексас, където израснах. Аз бях на 8, брат ми Марвин - на 6. Джордж не си играеше с нас, когато се прибираше. Един ден обаче каза: „Окей, ще си играя с вас”. Извади въздушен пистолет, нали ги знаете, с малките сачми. Зареди го, седна на леглото, погледна коридора и каза: „Броя до 10, а вие тичайте“. Хукнах първи, а той брои: „1-2-345678910! – бум!” – и ме простреля – право в задника! Години по-късно се чудех – как може този човек да стане президент? Ако Саддам Хюсеин знаеше, че би стрелял по собствения си брат, може би щеше да има различно отношение. Както и да е. Но брат ми служи с чест, аз много се гордея с него. Понякога политическите ни мнения може би се различават, но той се представи достойно. Каза какво ще направи - и направи това, което каза. Никакво объркване! Имаше много достоен екип. Нито един съден или в конфликт на интереси. Така беше и при баща ми. Затова се гордея и с двамата.
БНТ: Но все пак за Вас не беше ли бреме?
Беше бреме в един момент. Когато татко беше президент, имаше криза във финансовия сектор, спестовните и заемни каси се сринаха в Тексас, Оклахома, Колорадо. А пък аз бях в борда на една спестовна и заемна каса в Денвър. Имахме регулаторно одобрение за всяка сделка. Но заемите, главно в петролния сектор, бяха давани срещу имоти, които след това рязко поевтиняха и така всички се сринаха. Аз, като син на президента, бях изправен пред Конгреса и разпитван от „лошите демократи”, които се опитваха да злепоставят баща ми. Нямаше нищо общо с действията на борда. Беше си чист политически опит за дискредитация. Беше тежко за жена ми и децата. Бяхме по вестниците в Денвър. Във Вашингтон имаше лозунги „Хвърлете Нийл Буш в затвора”. Майка ми ги видя. Този опит обаче допринесе за моето формиране, направи ме по-храбър, по-толерантен или по-добър. Но не беше благословия. Опитвам се да го направя такъв в ретроспекция.
БНТ: Семейството Ви е дълбоко свързано с историята на Америка. Някой говорят за „патрицианска традиция“ при Вас.
Да.
БНТ: Харесвате ли консерватизма и републиканизма днес?
Консерватизмът и републиканизмът вече ги няма. Класически пример: Лиз Чейни. Честно казано, по социалните въпроси не съм толкова консервативен, колкото братята ми Джеб и Джордж. Но Лиз Чейни вярваше в ниския външен дълг, силната отбрана, ангажираната външна политика на Америка, използването на американската сила за мир, където и да възникне конфликт. Тези принципи, включително свободната търговия, бяха изоставени. Републиканската партия се е превърнала в партията на Тръмп. Само той взима решенията какво е правилно в икономическата политика. Тръмп силно вярва в митата. Не само защото смята, че ще създадат работни места и ще върнат индустрията, но ги вижда и като бухалка срещу тези, които отказват да коленичат пред него. Добрите консерватори бяха изритани или изместени от Републиканската партия, защото не успяха да докажат своята лоялност към президента Тръмп. Хората от МАГА ги изритаха. Дори се дразня, когато коментаторите говорят за консерватори. В Републиканската партия няма консерватизъм – всичко се върти около МАГА.
БНТ: Но дали Тръмп не побеждава заради грешките на предишното поколение консерватори?
Не. Тръмп победи, благодарение на способността си да манипулира чувствата и емоциите на хората с популистки теми като имиграцията или уоук културата. Той има неповторимата способност да представи отсрещната страна като зла и опасна. Например, синът ми. Той не харесва, че говоря за него… Но ми каза: „Тате, как мога да гласувам за Камала Харис? Тя е толкова лоша! Ще навреди на икономиката… Виж какво направи в Калифорния и т.н.” Ето, така успяха да я представят. Както и президента Байдън: че е вън от реалността, твърде либерален, твърде уоук, комунист,социалист… Те хвърлят епитети. Тръмп има уникалната способност за това. Не се говори нищо положително. Само колко лоши са другите.
БНТ: Но не е ли това тенденция в целия свят?
Да.
БНТ: Омразата побеждава. Дали не е заради социалните медии?
Да, и аз съм объркан. Има антиглобалистки, националистически тренд не само в САЩ, но и по света. А глобализацията осигури развитие. Създаде попътен вятър за напредъка на много държави и хора навсякъде. Щатите се превърнаха в най-силната, най-мощната, най-влиятелната държава. Много повече от европейските ни приятели. Благодарение на глобализацията! А сега има тенденция към национализъм. Вярвам, че лидерите могат да повлияят на това. Че ако конкретно президентът на САЩ излезе и говори с по-разумен тон за имиграцията или глобализацията, то и общественото мнение ще се промени и ще се избират хора с по-разумен и рационален подход. Прекарвам доста време в Китай. Ами в САЩ Китай е демонизиран и от републиканци, и от демократи, като опасност за националната сигурност: че крадат интелектуалната ни собственост, че нарушават човешките права. Политиците имат цял списък. Но наскоро администрацията на Тръмп предприе по-умерен подход към Китай. Виждат го, вместо като заплаха, като конкурент. Тонът на администрацията се промени. И в резултат се промени и общественото мнение. Наскоро излязоха резултати от проучвания, че мнението на американците за Китай е по-положително. Явно авторитетът на президента има значение. За двустранните отношения с Китай, но и за глобализацията. Ако Доналд Тръмп и други лидери се възползват по-малко от страховете на хората, ако имат рационално и авторитетно управление, тенденцията ще се промени.
БНТ: Вие сте дълбоко ангажиран с отношенията между САЩ и Китай. Но те не са ли предопределени да се сблъскат?
Това е страхотен въпрос.
БНТ: Нали знаете тезата на Греъм Алисън за капана на Тукидид? Изгряващата империя винаги се сблъсква със статуквото.
Да. Тази книга е чудесна. Брат ми Джеб има по-твърда позиция за Китай, непрекъснато спорим. Брат ми Джордж се намеси: „Момчета, я прочетете Греъм Алисън”. Прочетох го два пъти. Много убедително! Показва как в историята изгряващата сила предизвиква статуквото. То се чувства застрашено и следва конфликт. Това се е случило 12 от 16 пъти, според Греъм Алисън. И с тези обвинения ние вървим към капана на Тукидид. А според Алисън, силата на статуквото често е интерпретирала погрешно намеренията на изгряващата сила. Днес американският политически елит вярва, че възходът на Китай е заплаха за нас. „Комунистите идват” и т.н. Но ако погледнем трезво, Китай е толкова по-слаб от нас. Те харчат една втора или една трета от нашите разходи за отбрана. Ние сме господстващата военна сила в света. Да се боим от китайската армия е лудост. Освен ако не предизвикаме ядрен конфликт, когато всички ще се взривим и нищо няма да има значение. Икономиката ни е три пъти по-голяма на глава от населението. Растежът на Китай е толкова силен, че някой ден тяхната икономика ще надмине нашата. Но на глава от населението са много назад. Имат вътрешни проблеми, които заемат цялото внимание на властта. Висока младежка безработица и проблеми, миграция на селското население към градовете. Тези проблеми държат Китай ангажиран и го възпират. И въпреки това американският политически елит е обсебен от желанието да го представи като враг. И ако се появи повод, това може да ни тласне към война. Мнозина спекулират, че една от целите на президента Си е да присъедини Тайван при неговото управление – и че ще има военна инвазия. Това няма да се случи! Не се случи толкова години, въпреки прогнозите. Китай няма никакво намерение да използва военна сила. Могат да се намесят, ако бъдат провокирани. Но там се е установило статукво на хубава хармония. Повечето тайванци имат бизнес с Китай. Мнозинството са от народността хан като повечето китайци. Свързва ги култура, бизнес, общи корени. Лудост е да си мислим, че ще ги потъпчат, ще започнат война, че САЩ и Япония ще се намесят военно… Виждаме деескалация. Това обнадеждава. По-малко вероятно е да попаднем в капана на Тукидид днес, отколкото преди година.
БНТ: Слушам Ви и се чудя кое е по-лошо за страни като България: глобалната конфронтация между САЩ и Китай? Или те да си разделят света по интереси?
Не съм сигурен, че това са единствените алтернативи. Пътувам много до Саудитска Арабия. И съм изумен как трансформират икономиката си – от религиозно ориентирана и стагнирана, към бърз растеж. Въпреки всичките си недостатъци, техният престолонаследник се справя страхотно. Защо казвам това? Саудитска Арабия привлича най-добрите и будните, привлича технологии от целия свят, от Китай, САЩ, Европа, за изграждането на своите приоритетни сектори. Така трябва да работи светът, а не да се избира между Китай и САЩ. Ако Китай може да помогне на България, да приветстваме китайците. Но да се уверим, че всичко ще бъде извършено, както трябва. Ако САЩ може да помогне на България, добре дошли американци! Приветстваме всички! Например, за Вашия енергиен преход, за развитието. Не мисля, че светът ще се поляризира дотам, че да избираме. Въпреки че САЩ опитват да притискат съюзниците си да не работят с Китай и да налагат санкции. За мен това е в противоречие на американските ценности. Аз съм отгледан с тях. Със свободата. Да насърчим свободата и стандарта на живот чрез работни места и икономически възход Ако доходите ти растат, ако изпращаш децата си в по-добро училище, нека приветстваме това - за Америка, за България, за Китай. Америка трябва да подкрепя всичко, която подобрява качеството на живот на хората.
БНТ: Вашият брат, президентът Буш ми каза, че България е силен съюзник и приятел. Все още ли България има значение? А и Вие сте тук по свои проекти.
За мен лично има значение. Не съм във властта. Ако бях президент, щях да приветствам близките отношения на България със САЩ. И бих направил всичко възможно да поддържам това приятелство. Но при сегашната ситуация няма какво да кажа. Обичам България, обичам работата, която вършим с бизнес лидерите тук, и много се вълнувам за всичко, което правим тук.
БНТ: Вие сте ангажиран в доброволческа дейност, която наследихте от баща си. Можем ли да създадем по-добро поколение? Или социалните мрежи владеят душите на младите днес?
Задавате много интересни и добри въпроси. Баща ми основа организация на име „Точки от светлина”. Използва метафората за звездите в ярко озарено нощно небе. Всяка светлинка е човек, който прави добро за някого другиго. Баща ми говореше за хиляди точици. За доброволци от неправителствени организации, навсякъде из САЩ, хиляди! Техният двигател са личности, които даряват безплатно и доброволно от времето си, за да доставят услуга, утеха, помощ. Доброволчеството по времето, когато татко беше президент, беше мотивирано от религиозните общности – църкви, синагоги и джамии. Тук корпорациите и образователните институции играят все по-голяма роля. Но напоследък има спад в доброволчеството в Америка – до около 50 милиона души. Целта на „Точки от светлина” е да увеличим двойно техния брой до 2035. Затова изграждаме коалиция. Посланието е просто. Баща ми е известен с думите, че всяко определение за успех трябва да включи общественополезна дейност. Между другото, проучвания показват, че ако даряваш на човек в нужда, животът ти се удължава. Това е обратното на самотата! А днес едно от най-големите предизвикателства в Америка заради социалните мрежи е изолацията. Среща се при момичета и момчета, жени и мъже. Има много мъже в криза. Те нямат приятели и работа. Стоят пред компютъра. Често са в средата на 20-те, често мислят за самоубийство и го извършват. Трябва да се помогне. Надявам се „Точки от светлина” и глобалното доброволчество да използват социалните мрежи, за да мотивират младите хора. Те да излязат от зоната си на комфорт и да служат в името на Другия. Напоследък се интересувам много от дълголетието. Миналата година станах на 71. Искам да видя внуците си в колеж, женени. Искам да бъда активен столетник, и отгоре. Четири неща са ключови за дълголетието: мускулната сила, здравото сърце, хранителният режим, сънят. И другото е общността. Да живееш сплотено с другите, да служиш на общността, да водиш смислен живот. Посветил съм се на това цял живот. Майка ми и баща ми дадоха толкова добър пример с техния личен живот и по-късно като лидери, с популяризирането на доброволческото движение. Призовавам всички: просто опитайте! Идете в някоя хранителна банка. Бъдете ментор на дете. Влезте в класна стая, помогнете за ограмотяването. Помогнете на възрастен да пресече улицата… Просто бъдете добри! Брат ми Марвин казва: „Всеки ден да правиш някакъв спонтанен жест на доброта за някого”. Това може да са малки неща – но ако всеки имаше такова отношение, светът щеше да бъде много по-добър. Правителствата не могат да решат всичките ни проблеми. Могат хората, които се ангажират с живота на другите.
Чуй новините
Подкаст
