Изкуствен интелект пресъздаде картината "Изгонването на маврите" на Диего Веласкес, унищожена при пожар преди почти триста години.
В навечерието на Коледа през 1734 г. в тогавашния мадридски кралски дворец Алкасар избухва пожар, който продължава четири дни и унищожава около 500 произведения на изкуството. Сред тях са творби на прочути художници като Рибера, Тициан, Ел Греко, Джордано, Рафаело, Рубенс, Тинторето, Веласкес. Картината "Менините" на Диего Веласкес е спасена, като е хвърлена през прозорец, а други големи платна са изрязани от рамките и оцеляват. "Изгонването на маврите" (1627 г.) обаче няма такъв късмет.
Близо три века по-късно художникът Фернандо Санчес Кастийо използва софтуер с изкуствен интелект, за да пресъздаде изгубената творба на Веласкес. Резултатът е четириминутен видеоклип, който започва с нещо, което прилича на мътно, овъглено платно.
Санчес Кастийо не започва работата си съвсем отначало - на технологията за изкуствен интелект трябва да се предоставят данни. Във видеото бавно се появява ясно изображение на крал Фелипе Трети, който нарежда прогонването на маврите от Испания. В периода между 1609 и 1614 г. около 250 000 души са принудени да напуснат страната. Санчес е на мнение, че Веласкес е първият, създал картина, която показва "двете лица на Испания и ислямофобията на онова време".
Изкуственият интелект се нуждае от данни, за да започне работа. За щастие малко преди унищожаването на творбата историк и художник на име Антонио Паломино прави описание на картината на Диего Веласкес. "Изобразен е крал Фелипе Трети, който държи скиптър и сочи към група опечалени мъже, жени и деца, водени от войници. В далечината се виждат каруци и военноморски кораб, а по-малки лодки чакат да транспортират всички хора. Испания е изобразена в римски стил като величествена матрона с щит, която държи стрели в дясната си ръка и житни снопове в лявата. В краката ѝ е поставен надпис (на латински език)".
Това е важно за задачата на Санчес Кастийо, но не е достатъчно.
През 1988 г. испанският експерт в сферата на изкуствата Уилям Б. Джордан открива черно-бяла илюстрация в каталог на аукционната къща в Лондон. Картината е без заглавие, наречена е само "Бюст на рицар с висока яка" и се смята, че е дело на художник от кръга на фламандския художник Юстус Сустерманс. На малкото платно, което е променено чрез залепване на друго парче към него, е изобразен крал Фелипе Трети. След реставрацията му eксперти потвърждават, че това е предварителна скица на Веласкес за "Изгонването на маврите". Уилям Б. Джордан се сдобива с платното и го дарява на "Прадо" през 2016 г.
Като входни данни за изкуствения интелект Санчес използва и картини от конкурса, спонсориран от крал Фелипе Четвърти през 1627 г. Той нарежда на Веласкес и на неговите конкуренти от кралския двор да създадат по една голяма картина, изобразяваща прогонването на маврите. Независима комисия оценява творбите. Всички участници представили чернови на скици, най-вероятно изпълнени с маслени бои. Веласкес спечелил и доказал, че умее да рисува не само глави, както твърдели неговите критици. След победата си е назначен за официален придворен художник на крал Фелипе Четвърти.
Използвайки комбинация от история и технология, Фернандо Санчес Кастийо и студентката Паула Гарсия по университета Комплутенсе работят повече от 100 часа за реконструкцията на картината на Веласкес "Изгонването на маврите". Те казват, че 80% от резултата се дължи на художествените творби, а 20% - на изкуствения интелект.
Вулканът Питон де ла Фурнез на френския остров Реюнион продължава да бълва лава
Снежни гъски излитат от САЩ към Арктика във впечатляващ спектакъл по изгрев слънце (СНИМКИ)
Последен ден за регистрация на листите: Партиите влизат в надпревара за вота на 19 април
Шест години затвор за шофьора, причинил смъртта на трима души в Разград