ИЗВЕСТИЯ

Моите новини

ЗАПАЗЕНИ

Как говорят българските политици?

Чете се за: 03:10 мин.
Политика
Video Player is loading.
Текущо време 0:00
Продължителност -:-
Заредено: 0%
Тип на потока НА ЖИВО
Оставащо време 0:00
 
1x
    • Глави
    • descriptions off, selected
    • Спряни субтитри, selected
      Снимка: БГНЕС
      Субтитрите са автоматично генерирани и може да съдържат неточности.
      Слушай новината
      00:00
      00:00

      Как говорят българските политици? Според оценката на преподавателите в Софийския университет и техните студенти - политиците ни не говорят книжовен български език, грешките, които голяма част от тях допускат, варират от груби правоговорни отклонения, през шаблони и речева агресия, до невъзможност да се постави фокус в изказването.

      Повече от 20 години доц. Владислав Миланов и неговите студенти-българисти посещават Народното събрание и слушат депутатската реч. Откриват отклонения от почти всички правоговорни норми и масово колебание при изговора.

      "Чуваме "власттъ", но чуваме и "властта", както трябва да бъде. Чуваме "болесттъ" и "болестта". На улицата те може да използват конкуриращи се варианти, но в тази най-официална ситуация е редно да познават книжовната норма и да я задават като модел", каза езиковедът и преподавател в СУ доц. Владислав Миланов.

      В Парламента често се чуват диалекти, казва доц. Миланов, а по редукцията лесно се разпознава от кой район е депутатът.

      "Тиливизия, дица, кучитата, здравиту, риформата и такива примери сме записали и ако те се употребяваха само в границите на териториалния диалект, не бихме ги коментирали, те са прекрасни примери, но когато ги чуваме от най-представителната държавна трибуна, би трябвало да се замислим.

      Депутатите не престават да бъркат и да казват "училищА" вместо "учИлища". Допускат небрежен изговор и казват "фнос" вместо "внос" или "фнимание" вместо "внимание". Това пък показва колко лесно езикът на улицата е навлязъл в парламента. Голяма част от депутатите не произнасят коректно фонемата "л". Други пък упорито "ме-кат". Много често използват да ходиме, да пишеме, да потвърдиме вместо да ходим, да потвърдим", каза доц. Владислав Миланов.

      Много силна е речевата агресия в Парламента, казва още доц. Миланов. А обидата и нецензурните думи варират в неочаквано ниски стилистични регистри. Този модел задава агресия и в цялото ни общество. Какво да се направи, че бъдещият парламент да говори по-добре? За курсове е късно, смята езиковедът.

      Автокорекция, така както големите, световните лидери преди да застанат пред своето общество по 45 минути са се упражнявали, вслушвали са се.

      И все пак за толкова години има ли добри примери сред политиците? Доц. Миланов отбелязва говоренето на проф. Стефан Данаилов и проф. Андрей Пантев, които, според него, знаели, че чрез силата на думите достигат до хората.

      ТОП 24

      Най-четени

      Product image
      Новини Чуй новините Спорт На живо Аудио: На живо
      Абонирай ме за най-важните новини?