Начало
назад
Как Москва и Киев стигнаха до ръба на войната
На 18 март 2021 година - пищно и с голям концерт Русия отбелязва годишнина от анексирането на Крим. Тържествата идват на фона на все по-тежки западни санкции за Москва заради незаконното анексиране. Украйна е категорична, че никога няма да признае полуострова за руска територия.
Два дни по-късно - на 20 март, Русия започва мащабни военни учения в Крим. В началото на април украинският президент - Володимир Зеленски, посещава Източна Украйна, Киев вече алармира за струпване на руски военни и техника по границата си.
През април западни медии започват да обръщат внимание на сериозното раздвижване около руско-украинската граница. Според свидетелства на жители в района от руска страна се строят цели военни градчета - с щабове, полеви кухни, и огромно количество бойна техника. До лятото броят на военнослужещите под руски пагон до украинската полоса вече са между 40 000 и 50 000. Западът става все по-неспокоен.
"Съюзниците напълно подкрепят суверенитета и териториалната цялост на Украйна, и ние призоваваме Русия незабавно да деескалира напрежението, незабавно да спре агресивните провокации и да спазва международните си ангажименти", каза през април Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО.
Русия е в правото си да прехвърля военни части вътре в страната както намери за добре, контрира Кремъл. Въпреки че мнозина експерти отбелязват, че традиционно Русия провежда мащабни военни учения през септември. Месеците минават, а новините от руско-украинската граница стават все по-тревожни.
Минските споразумения: Какво е записано в тях и доколко се спазват?
Руският президент Владимир Путин обвинява Украйна, че нарушава Минските спогодби и не търси мирно решение на конфликта в Източна Украйна. А през ноември 2021 година казва, че непланирани учения на НАТО в Черно море са сериозно предизвикателство за Москва. Руски военни продължават да се трупат по украинската граница - към декември миналата година те вече са между 95 000 и 100 000.
Срещите в различни формати, посветени на "украинската криза", както вече я наричат медиите, стават все по-интензивни. НАТО и редица западни държави настояват Русия да прекрати военната си дейност в граничния с Украйна район. Русия иска гаранции за сигурността си - иска ги от Алианса и по оста Вашингтон - Москва. Кремъл настоява архитектурата на НАТО да се върне във формата си от 1997 година - т.е. преди приемането на източноевропейски държави.
"Ако Украйна се присъедини към НАТО, и ако се опита да си върне Крим чрез военна сила, европейските държави автоматично ще бъдат въвлечени във военен конфликт с Русия. Разбира се, военният потенциал на НАТО и Русия е несъпоставим. Наясно сме с това. Но също така знаем, че Русия е сред водещите ядрени държави. А по някои елементи - по отношение на актуалност, дори сме по-напред от мнозина. Победители няма да има", каза в началото на февруари Владимир Путин.
И продължава да твърди, че движението на танкове, бронетранспортьори и пехота край граничната полоса е част от военни учения. И че не възнамерява да напада Украйна. Думата "война" обаче се чува все по-често.
"Ако това зависи от Руската федерация, война няма да има. Ние не искаме войни. Но - да се потъпкват грубо и да се игнорират нашите интереси - също няма да позволим", каза Сергей Лавров, министър на външните работи на Русия.
Как се стигна до конфликта Украйна - Русия?
Активната дипломация не спира - среща след среща, на ниво президенти, външни министри, военни министри, и всичко те остават без резултат. Кремъл иска правни гаранции за сигурността си, НАТО и Вашингтон не са в състояние да изпълнят исканията.
"Нашият отговор към Русия отразява това, което казах в Киев, Берлин и Женева миналата седмица: ние сме отворени за диалог, предпочитаме дипломацията и сме готови да продължим напред, където има възможност за комуникация и сътрудничество. Ако Русия намали агресията към Украйна, прекрати враждебната реторика и подхожда към дискусията за бъдещето на сигурността в Европа в дух на реципрочност", заяви Антъни Блинкен, държавен секретар на САЩ.
Междувременно ескалира напрежението по линията на съприкосновение между самоопределилите се републики Донецк и Луганск и Украйна. Обвиненията в нарушаване на примирието са взаимни. Официален Киев твърди, че всичко е руски сценарии. Сепаратистите смятат, че Киев е готов да реши конфликта със сила.
КАКВО СЕ СЛУЧВА В УКРАЙНА: БНТ ОТ ЕПИЦЕНТЪРА НА КОНФЛИКТА
Снимки: БГНЕС
"Знаем за потенциалната заплаха, готови сме за нея, но правим всичко възможно, да не не наложи да покажем колко сме готови. Правим всичко необходимо за намирането на дипломатическо решение. Какво трябва да направите вие - само едно нещо - не изпадайте в паника!", каза президентът на Украйна Володимир Зеленски.
След изпълнението на задачите си, военни и техника се връщат в базите си - това обявиха от руското министерство на отбраната след средата на февруари 2022. Западът обаче не повярва, и обвини Москва в опити да изфабрикува повод за атака, като използва сепаратистите. В Донецк и Луганск беше обявена обща мобилизация. Започна евакуация на цивилни граждани.
"Единственото, в което съм убеден, е че решението ще бъде взето единствено и само от Путин. Никой друг няма да вземе това решение, и няма да му повлияе - той взема решенията", каза американският президент Джо Байдън на 19 януари. Месец по-късно заяви: "Към момента, аз съм убеден, че той е взел решение. Имаме причини да вярваме в това".
Изказванията на президента Байдън са направени с точно месец разлика.
"Никой не иска война - твърди Вашингтон, Москва, Киев, но въпреки това украинската криза продължава - това означава, че някой от нас лъже", казва президентът Володимир Зеленски на Мюнхенската конференция през февруари. Напрежението в региона е толкова нагнетено, че по-малко от искра е необходима, за да лумне нещо, което Европа не помни от 1945 година.
