Начало
назад
Минските споразумения: Какво е записано в тях и доколко се спазват?
Минските договорености нямат характера на документ, който да положи основите на траен мир – това е оценката още към момента на подписването през февруари 2015 година в столицата на Беларус. Но политиката е изкуство на възможното, а тогава това е сделката, която може да бъде финализирана, за да настъпи успокояване в Източна Украйна.
Така наречената Нормандска четворка – лидерите на Германия и Франция Ангела Меркел и Франсоа Оланд, заедно с президентите на Русия и Украйна Владимир Путин и Петро Порошенко се споразумяват за списък от 13 условия, които да бъдат изпълнени. Те са договорени предварително от ОССЕ, Киев и проруските сепаратисти на изток и в същия момент Киев получава от МВФ финансова помощ от 17 милиарда долара.
Как се стигна до конфликта Украйна - Русия?
На 6.02.2015 г. в Минск Валтер Щайнмайер, външен министър на Германия казва:
"Беше тежка нощ на преговори, 17 часа преговори с тежки сблъсъци. Постигнахме споразумение, страните го приеха отговорно. Но опитът от миналото ни учи да сме предпазливи с оценките. Често поети обещания са били нарушавани".
Маратонските преговори се провеждат след едно провалено споразумение, останало само на хартия и след месеци на сражения, в които тогава загиналите са няколко хиляди.
След анексирането на Крим през март 2014 година, започва военен конфликт в Донбас – между сепаратистки настроени военни формирования, подкрепяни от Москва и украинската армия.
Самопровъзгласяват се две "народни републики" – Донецка и Луганска. След ожесточени боеве, продължили дни, на 21 януари сепаратистите превземат летището на Донецк, последната останала точка под контрола на украинските сили. Следва и тежко поражения за украинската армия в Дебалцево.
На този фон залогът на преговорите в Минск е огромен. Първата точка в споразумението е незабавно прекратяване на огъня, като спазването на примирието се наблюдава от ОССЕ.
Договорено е незабавно изтегляне на тежкото въоръжение от фронтовата линия и създаване на буферна зона. Както и помилване на лица, които може да са замесени във военни престъпления, освобождаване и размяна на всички военнопленници, достъп до хуманитарна помощ за нуждаещите се в Източна Украйна, възстановяване на икономическите връзки между Киев и Донбас.
В споразумението е записано, че Киев трябва да приеме промени в конституцията до края на 2015 година, за децентрализация на самообявилите се Донецка и Луганска република и даването им на специален статут.
Формулировките от Минск се тълкуват напълно различно от Москва и Киев. Според някои оценки, заради военното надмощие на терен, споразумението дава преднина на Русия и принуждава Украйна да се съгласи на неизгодни условия. Москва е записана като гарант на споразумението, наравно с Германия и Франция, а не като страна в конфликта. То няма правно обвързващ характер, а представлява рамка за по-нататъшно решаване на конфликта.
Външният министър Сергей Лавров го нарича „кукичка, на която е закачен Киев“. Москва настоява Киев чрез промени в Конституцията да даде политическа автономия на двете непризнати републики. Това би дало лост на Русия да оказва сериозно влияние чрез подкрепяните от нея власти в Донецк и Луганск върху определянето на политиката на цялата страна.
Например да налага вето върху курса към присъединяване към НАТО и Евросъюза. Киев държи на тезата, че по-широките правомощия изключват възможности за определяне на външната политика на Украйна. Властите в Украйна открито изразяват опасенията си, че Москва се стреми към контрол върху решенията за съдбата на страната и до унищожаване на украинската държавност.
Промените в конституцията така и не са приети, но Киев дава определени правомощия на властите в Донецк и Луганск. Според Украйна, също така, е необходимо да бъдат изпълнени определени условия преди да бъдат организирани местни избори в тези райони. В средата на февруари 2022 г. генералният секретар на НАТО предупреждава относно евентуално признаване на двете сепаратистки републики от Москва.
"Ако това се случи, това ще е крещящо нарушаване на териториалната цялост и суверенитета на Украйна още веднъж. Защото няма съмнение, че Донецк и Луганск са част от Украйна в рамките на международно признатите ѝ граници. Подобно признаване ще е нарушаване на международното право и териториалната цялост и суверенитет на Украйна", казва Йенс Столтенберг.
КАКВО СЕ СЛУЧВА В УКРАЙНА: БНТ ОТ ЕПИЦЕНТЪРА НА КОНФЛИКТА
Минските споразумения са одобрени с Резолюция на Съвета за сигурност на ООН на 17 февруари 2015 година.
"Минските споразумения остават единствената рамка одобрена от Съвета за сигурност с резолюция 2202 за договорено чрез преговори мирно уреждане на конфликта в Източна Украйна. Отбелязваме с тревога докладите за нови нарушения на примирието по линията на съприкосновение. Призоваваме всички страни към възможно най-голяма въздържаност", казва Роузмари Ди Карло, зам. генерален секретар на ООН по въпросите на изграждането на мира.
Путин многократно обвинява Украйна в неизпълнение на договореното и приканва за преговори със сепаратистките лидери - нещо, което Киев отказва. Париж и Берлин повтарят, че именно договореното в Минск е основата за постигане на трайно решение и мир. Но до този момент то не дава признаци за жизнеспособност.
В последните осем години примирието се спазва с променлив успех, обстрелите, макар и спорадични, не спират. Дори се засилват. Взаимните обвинения - също. Мирът и спокойствието така и не идват. За хората в района на линията на разделението усещането за надвиснала война не е ново, те живеят с него от години.
