Могат ли хората, с помощта на опитни рехабилитатори и новите технологии да преодолеят травмите от претърпени операции и заболявания - отговорът откриваме в плевенското село Тученица.
Едни ще го нарекат чудо. Други - чиста наука. И едните, и другите ще бъдат прави. Защото и едното, и другото се случват зад стените на едно лечебно заведение в село Тученица край Плевен.
Не само бебетата се научават да ходят. Учим се да ходим цял живот. Отново и отново. Понякога бъркаме. Изкривяваме стойката по много причини - заради удар, травма, заседяване, стрес, операция... Но тук на помощ, освен докторите, кинезитерапевтите и рехабилитаторите, вече идват и роботите.
д-р Елена Златанова, специалист по физикална терапия и рехабилитация: "Това е един робот, който е показан за пациенти с множествена склероза, Паркинсон, увреждане при травми на гръбначния мозък, при черепно-мозъчни травми, при деца с детска церебрална парализа, при пациенти с инсулти. Тук принципът на действие е след като поставим пациента в самия Локомат започва да се задава едно ходене на пациента, изпращат се импулси към мозъка, мозъкът ги преобразува и изпраща съответни сигнали и импулси към долните крайници. Така преобучаваме мозъка и превъзпитаваме долните крайници да започнат сами да искат да се движат".
А щом усещането за походка се възвърне, идва ред на повишаването на обема на движение и мускулната сила на краката. Отново със съответния роботизиран уред.
д-р Елена Златанова, специалист по физикална терапия и рехабилитация: "Той е за трениране на долни крайници, всички стави, тазобедрена, колянна, глезенна. Тук изискването е да няма анкилоза в глезената става и пациентът да може да извършва един цял оборот в ставата, за да може да се фиксира добре ходилото в съответната степенка".
Това, което неспециалистите виждат с просто око, е - грубо казано - хардуер. Той обаче би си останал само една впечатляваща обвивка, ако не беше надарен с прецизен софтуер. След предварителна диагностика и измервания в него се вкарват специфичните данни за пациента. И се създава съответната програма с индивидуални характеристики за всеки пациент. Така неговият прогрес се следи и стимулира. Подходът е идентичен и при раздвижване на ръцете.
д-р Елена Златанова, специалист по физикална терапия и рехабилитация: "Слагаме едни малки пластири с едни малки магнитчета към всеки един пръст на ръката, фиксираме го към съответните електроди. Той получава импулси от самия апарат и апаратът му движи пръстите".
В същото време пациентът гледа екрана и вижда каква задача му е поставена. Една от тях, например, е така да движи пръстите, че да събира ябълките, които падат от дървото в съответната кошница. Това освен за обем на движение, подобряване на силата, е и за сръчност.
Излиза, че критиките срещу електронните игри и часовете пред екрана с тях не са чак толкова оправдани. Разбира се, че не бива да се прекалява с тях. Но когато става въпрос за гонене на пирати на борда на техния кораб с цел раздвижване на рамото, възвръщане на усета и контрола - това си е повече от полезно.
Полезна е и програмата, която връща баланса на пациентите. Те изпълняват различни задачи по пренасяне на тежестта напред или встрани, подпомагани визуално от различни програми на монитора. Специален софтуер при друг апарат пък подобрява когнитивните и двигателни възможности на малки пациенти с церебрална парализа.
д-р Елена Златанова, специалист по физикална терапия и рехабилитация: "Имаме още един много добър апарат. Казва се Андаго. Той ни е преходът за пациент, който вече доста е напреднал с локомата. Крачетата започват бавно и леко да го слушат. Слагаме го на Андагото. Първо ходи с него, една обикновена походка, ходене. След това му правим съответните препятствия, караме го с него да преминава през препятствия, правим му змиорка, караме го да ходи и да прави завои, ходене назад. Целият персонал тук, лекарите, рехабилитаторите, кинезитерапевтите, медицинските сестри, санитарите, абсолютно всичките сме много топли към всеки един пациент. На първо място сме съпричастни, на второ място искаме да им вдъхваме вяра и сила, за да може и те да ни съдействат в рехабилитационния процес".
"Това е моето послание. Вяра. Нека вярата никога не ги остави".
Често си пожелаваме здраве по празници. Но здравето е нещо, за което трябва да се грижим всеки ден. А подаряваме ли нещо на здравето си? Питаме ли го от какво най-много има нужда? Всеки от нас достига до точния отговор по един или друг начин и по различно време. И той неизменно е, че тайната е в движението - във всичките му разновидности и форми.
Проф. Тодор Кантарджиев предупреждава: Грипът вече се разпространява епидемично у нас
Пещерняци, облечени като коледни герои, зарадваха децата в онкохематологията на ИСУЛ
След случаите на проказа в Хърватия и Румъния: Няма опасност от инфекцията в България
В сезона на грипа: Ръст на заболеваемостта у нас, кога да очакваме пика?