Как толгратисчии рушат второкласните пътища у нас

Проблемът с липсата на пари за качествени ремонти беше поставен неотдавна от правителството и беше дискутиран като част от проблема с парите в бюджета, договорите с фирмите и донякъде като част от безопасността по пътищата. Сега превозвачите са готови да заплащат и за второкласните пътища, но от началото на следващата година, а искат и отстъпки, при изминати 3 000 км. Но този гратис има своята цена и е важно като граждани да разберем това, когато темите за пътните ремонти, безопасността и приходите от толтакси се пресекат, за да се видят връзката и зависимостите.

Пътят Видин-Арчар, между селата Ботево и Цар Симеоново. Междуселски, второкласен път. Не е мислен за тежкотоварни камиони, нито за транзитен трафик. Но всъщност изпълнява точно тази функция. Колоната тирове руши пътища и къщи. Минава на метри от прозорците на хората и ги тероризира.

Керванът от камиони всъщност има прекрасна алтернатива - пътят Е-70. Но там трябва да се плащат толтакси. Така че, терорът на хората е административно предопределен. За да се затвърди този абсурд, се оказва, че само колите плащат, за да използват този път. Всъщност толтаксите за тежкотоварните камиони отпаднаха почти веднага след като тази система заработи. Но тогава имаше уж смислена причина - ковид пандемията.

Безплатното ползване трябваше да е само за 3 месеца. Но продължи повече от 2 години. А сега превозвачите настояват за безплатно ползване за още половин година. Въпреки че мярката е точно обратната на антикризисна, защото задълбочава друг проблем - ремонтът на пътищата и тяхната поддръжка. Освен, че е крайно несправедлива.

Един от най-важните ни проходи също е в подобен капан. Вярно, че в момента е без алтернатива и това го прави трудно проходим дори през лятото, заради върволицата от тирове. Но току що приключили ремонта по поддръжката му, вече мислят откъде ще намерят пари за следващия. Над 2500 тежкотоварни камиони минават всеки ден през прохода, близо половината са от международния транзитен трафик. Но само леките коли плащат за ползването на пътя.

Пътят от Кардам до Добрич също е завладян изцяло от тежкотоварни автомобили и прави труден живота на леките. Единствените, които плащат. Но в цяла Добруджа, пътищата са без алтернативи, второкласни. И прибирането на реколтата е най-голямото изпитание за всички шофьори и безопасността.

Тук международният и транзитният трафик би трябвало да делят по равно тежестта на таксите и те би трябвало да са еднакво високи, за да покрият честите ремонти. Които отдавна трябваше да минат като основни. Тъй като тези пътища въобще не са мислени за подобен трафик.

Претоварването на камионите е проблем, който не влиза в никакви сметки, въпреки че би трябвало да се контролира от три институции едновременно. И глоби дори биха могли да се налагат по три различни закона. Но този контрол не се засилва дори кампанийно, когато се правят акции за намаляване на жертвите и катастрофите на пътя.

Като единствена възможност за транзитния трафик, международните камиони би трябвало да делят тежестта с вътрешните. Но колкото и справедливо да се разпределят таксите това няма да намали терора да хората от тежкия трафик.

Единствената мярка, която може да облекчи движението по пътищата е увеличаване на стимулите за използване на жп транспорт. Хем е по-екологичният транспорт, хем е и по-евтин. Но жп транспортът е предпочитан само в Европа. Тук е затормозен от високи инфраструктурни такси.