България и Хърватия бяха приети заедно в "чакалнята" на еврозоната, но Загреб вече определи датата, когато еврото ще замени куната. По план това трябва да стане на 1 януари 2023 г. Ще се повишат ли цените? Готови ли са хората и бизнеса за промяната?
Когато французите въведоха еврото, най-голямото притеснение за много от тях беше ще поскъпне ли любимата им багета. 20 години по-късно хърватите се питат същото, но за кафето.
"За нас кафето е много важно. Имаме много кафенета и култура да пием кафе с приятели, понякога доста продължително време", коментира Хървойе Мършич от Министерството на финансите на Хърватия.
Изчисленията на хърватското министерство на финансите сочат, че поскъпването ще е минимално и цената на кафето ще остане сред най-ниските в Европа - около евро и половина. Още от следващата година цените в Хърватия ще бъдат в двете валути, но пред бизнеса има неизвестни.
"Все още не знаем дали бележката, която получавате в магазина, ще съдържа цената на всяка отделна покупка в евро или всичко ще бъде калкулирано в крайната цена. Има и разходи и рискове, за които никой не говори. Например купуването на софтуер".
Преходът е предизвикателство, защото трябва да бъдат заменени 500 милиона банкноти от националната валута и над един милиард монети.
"Ако съберем само 40% от съществуващите монети, те ще покрият един футболен стадион на половин метър височина", заяви Михаел Фауленд, заместник-управител на Националната банка на Хърватия.
Хърватите вярват, че еврото ще улесни най-вече туристическия сектор. А другите валути отдавна не са им чужди - още като част от бивша Югославия депозитите основно са в германски марки.
"Хората все още си спомнят високата инфлация и предпочитат да държат спестяванията си в по-стабилна валута и избират еврото", заяви Хървойе Мършич, ръководител дирекция в Министерство на финансите на Хърватия.
София и Загреб влязоха едновременно в чакалнята на еврозоната. Хърватия обаче вече усилено работи по процеса как ще изглеждат новите евромонети. Макар решението да е политическо, то ще бъде взето след открит обществен дебат, който върви и в момента".
"Огромна част от хората искат да видят Никола Тесла на хърватската евромонета", заяви Михаел Фауленд, заместник-управител на Националната банка на Хърватия.
Проучване на евробарометър и данните на финансовото министерство сочат, че 61 процента от хърватите одобряват въвеждането на еврото.
"В момента най-големия недостиг е в строителния сектор", заяви Бисерка Сладович от Асоциация на работодателите в Хърватия.
Според бизнеса хърватската икономика има потенциал за растеж, но промяна ще има, когато бъдат направени реформи, включително в данъчната система.