Какви грешки допускат в речта си политиците?

Как говорят нашите политици? Защо продължават да говорят на диалект? Защо казват "ваксинирвам" вместо "ваксинирам" и "коментирвам" вместо коментирам". Защо продължават да използват глагола "входирам". Търсим отговор на въпросите за грешките в езика на политиците от езиковеда проф. Владко Мурдаров, който пък ги съветва повече да четат художествена литература.

Професор Владко Мурдаров започва разговора с многобройните грешки, които политиците допускат при употребата на глаголите. Според него "мекането" изключително много дразни хората. Появило се е под влияние на западните диалектите.

"Знаеме, можеме, правиме, например. Общо взето това не са много глаголи, но пък за сметка на това те много често се употребяват и това дразни. Разбира се, това "-ме" трябва да се превърне само в "-м". Тоест знаем, можем, правим", казва езиковедът проф. Владко Мурдаров.

Политиците често използват неправилно тройка глаголи, обяснява още проф. Мурдаров. Това са вляза, сляза и изляза, които за съжаление стават - влезна, слезна и излезна. Много често бъркат и глаголите с чуждата наставка -ира. И става ваксинирвам вместо ваксинирам или имунизирвам вместо имунизирам.

"Искам да ви обърна внимание на един глагол, който страшно често се греши и това е компрометирам. Тук няма друга грешка - грешката е, че в "компроментирам", изведнъж, неочаквано се появява това "Н" и аз даже си мислих дали това "компроментирам" не идва може би от "менте".

Политиците използват и глагол, който изобщо не съществува в българския език, казва проф. Мурдаров, това е "предреждам". Правилно е пререждам. Използват и русизма "считам" като правилното е "смятам".

Част от политиците пък потъмняват крайните гласни в думите. И така "учителите" става "учитилити".

"Това е доста често срещано явление, защото все пак и от Източна България доста хора се изказват публично, така че и те ни предлагат подобни форми", казва проф. Мурдаров.

Професорът още помни момента, когато в парламента се появява думата "входирам". Привнесена е от юристите в парламента и заразява всички.

"Тогава ние езиковедите скочихме и казахме "няма такъв глагол", само че вижте какво се получи - вижте сега всички в момента входират всякакви документи, аз разбирам, че това е да се нанесе входящия номер, но защо да не бъде "подавам", каза проф. Мурдаров.

За разлика от по-предишните години обаче сега езиковедът открива нараснала агресия в езика на политиците.

"Ставаме все по-груби, все по-непримирими, изпълнени с омраза към човека, с когото говорим и това е ужасно", каза проф. Мурдаров.

Най-лошото е, че тази агресия в речта заразява децата и те също започват да употребяват думите на хората от екрана.

"Общото ми впечатление е, че грешките са страшно много. Не им обръщаме внимание, защото следим преди всичко съдържанието на речта, но все пак, когато застанеш пред публика и започнеш да говориш публично, тогава наистина трябва да мислиш повече и за формата, защото тя също те представя", казва проф. Мурдаров.

Сега, пред прага на нови избори, проф. Мурдаров съветва депутатите - да четат повече художествена литература и повече да мислят как говорят. Той разказва и, че някога имало идея на Института за български език да се организират курсове за политиците в парламента, като им се обяснят основните норми на българския език. Курсовете започнали, но замрели.