Смъртта на Алексей Навални завари руската опозиция доста разпиляна и разединена. Последвалите събития и с войната в Украйна и изборите, които потвърдиха режима на Путин, още повече наложи необходимостта от обединяване на опозицията, която сега живее и работи в изгнание.
Какви са възможните ходове оттук нататък?
Руската демократична общност през последните месеци премина пред значими предизвикателства. Убийството на основния борец срещу корупцията, идваща от Кремъл и прилежащите му кръгове, както и така наречените президентски избори, които западната общност не признава за легитимни, поради липсата на опозиционни представители. Няма и как да има. Защото цялата руска опозиция е извън страната. Вилнюс е една от европейските столици, в която те се чувстват най-сигурни в своята дейност.
Литва, както и останалите две балтийски републики - Латвия и Естония, които заедно с Украйна бяха част от бившия СССР, е една от най-активните поддръжници на Украйна след началото на руската агресия преди две години. Всичко потвърждава това в Литва, не само от разветите знамена на Украйна, но и от коментарите, които могат да бъдат чути във Вилнюс.
Смъртта на Алексей Навални на 16 февруари беше критична точка за изчезващата руската демокрация в страната. Тя показа, че макар и Алексей Навални да не беше от традиционния демократичен елит до 2013 година, влезе в полезрението на наблюдателите с кметските избори, стигайки до второто място и оспорвайки властта на Собянин.
Дни след ликвидирането на Навални видни представители на руската опозиция се събраха в литовската столица Вилнюс, където ясно дадоха да се разбере, че не приемат действията на Москва по отношение на войната в Украйна и че настояват инакомислещите да не бъдат унищожавани. Те почетоха паметта на загиналите украински граждани във войната в Украйна.
Представителите на руската опозиция, намираща се в изгнание, се събра на своята конференция на влиятелната им организация "Форум свободна Русия" в литовската столица.
Освен гоненията от страна на режима на Кремъл, пред руската опозиция стои основен проблем - липсата на единна позиция, център, около който да координират по-ефективни действия оттук нататък.
"Николай Кръстев, БНТ: Може ли да се реши въпросът за единството в руската опозиция след смъртта на Навални?
Гари Каспаров: Въобще тази мантра е безсмислена, да се обединяват хора около някаква идея. За нас всичко e много просто – победата на Украйна означава свобода за Русия. Има един ясен документ, който декларира всичко — Берлинската декларация. Ние сме с всички, които признават някои простички неща: Украйна трябва да възстанови териториалните си граници от 1991 година, Путинският режим трябва да си замине, военните престъпления трябва да бъдат наказани, Украйна трябва да получи компенсации, ние трябва да строим Русия на друг принцип, неимперски. Това е позицията, която споделяме, аз, Ходорковски, нашите привърженици.
- Убийството на Навални сложи черта под спора, който отдавна водим – може ли да се направи нещо в Русия?
- Аз смятах през последните 10 години, че е невъзможно. Навални смяташе, че може да се промени нещо в Русия и заплати за това с най-висока цена. Сега, когато Навални вече не е с нас, трябва да си признаем, че бъдещето на Русия трябва да се гради в чужбина, в това, което наричаме полушеговито руски Тайван. Специално подчертавам думата Тайван, за да няма съмнения, че представляваме голямата Русия. Ние не сме клоуни, за да говорим, че сме правителство в изгнание. Но днес има много хора, милиони хора, които не искат да са част от Путинска Русия. Хората трябва да разберат, че притежанието на руски паспорт не те изключва автоматично от цивилизования свят. Мнозина от нас воюват с Путин много дълго време, някои граждани воюват в редиците на украинската армия – важното е това число да се увеличи", категоричен е Гари Каспаров, лидер на форум "Свободна Русия".
В редиците на руската опозиция стои и силното присъствие Алфред Кох - публицист и бивш вицепремиер на Русия по времето на президента Елцин в края на 90-те години. И той вижда мястото на опозицията извън Русия.
"Русия върви по пътя на създаването на тоталитарна държава и това е съвършено очевидно. Политическите противници в нея биват преследвани. Има огромно количество политически затворници, икономиката ѝ се милитаризира и войната, която води са всички признаци, които показват, че днес в Русия има диктатура. А сега със смъртта на Навални, Путин е изпратил сигнал, че може и ще да прави каквото си иска. Сигнал към света, към руското общество и към самата опозиция, разбира се", подчертава Алфред Кох - бивш вицепремиер на Русия.
"Навални беше затворник на Путин. Той беше под натиска на властта му, беше измъчван от нея. Беше изпратен в далечния север, зад Полярния кръг. И всичко това беше направено през зимата. Това си беше присъда и той беше убит. Путин изпрати сигнал, че може да прави каквото си поиска. Това престъпление на Путин е едно от многото извършени от него", заяви Гари Каспаров - лидер на Форум "Свободна Русия".
"Николай Кръстев, БНТ: Как трябва да отговори Западният свят на убийството на Алексей Навални?
Гари Каспаров,"Свободна Русия": Струва ми се, че Западният свят трябва да разбере, че Путрин трябва да отговаря за всичките си престъпления, че трябва да поеме отговорност. Защото едно убийство, води до други убийства и ако Западът беше отговорил адекватно, Навални би бил жив сега. Путин, като всеки един диктатор, убива и продължава да извършва престъпления, защото се чувства безнаказан. Цената, която Путин плати за престъпленията си, е минимална. Очевидно Западът не е готов да поеме сега курс към смяна на режима в Русия. Трябва да се предприемат такива мерки, които да доведат до военен и икономически разгром на Путин. Започнете с парите, моля. Покажете на света политическа воля. За съжаление сега няма политическа воля. Ами, това, че Джо Байдън приема Юлия Навалная - не това е нужно на света. Всъщност убийството на Навални е едно от поредицата престъпления на Путин и докато говорим, продължават да убиват в Украйна. Путинските как да кажа... клиенти от рода на Мадуро, Хамас продължават да вършат престъпления и да нагнетяват обстановката в света."
Дали смъртта на Навални може да обедини опозицията? Юрий Фелщински, преподавателят по руска история и познавач на миналото на Владимир Путин се надява, че смъртта на опозиционера няма да е напразна.
"Навални се отличава първо, защото беше изключително популярен, независимо, че не всички споделяха изцяло възгледите му. Имаше много претенции към действията му, но той беше изключително популярен, а за това трябва да се каже, че Кремъл просто убива. Имаме два очевидни примера - единият е Борис Немцов, който беше убит през февруари 2015 година и сега Навални. И двамата политически лидери претендираха да бъдат конкуренти за президентския пост на Русия и точно тя се оказа опасно смъртоносна за тях, защото претендираха за този пост", подчерта Юрий Фелщински - публицист и преподавател по руска история в САЩ.
С Вадим Прохоров, адвокатът на Владимир Кара-Мурза, който след смъртта на Алексей Навални е основният политически затворник в Русия, се срещаме в Страсбург в сградата на Европейския парламент. Но дори и адвокатите не са пожалени от руските власти и са подложени на гонение от тях.
"Аз бях адвокат на Кара-Мурза на място и продължавам да съм негов адвокат, но вече в изгнание. Точно като негов адвокат ми се наложи да напусна Русия през април миналата година, във връзка със защита на Владимир Кара-Мурза по наказателното дело в Московския градски съд. Прокурорът Борис Лаксионов и председателят Сергей Подопригоров започнаха да ме заплашват, че ще започне наказателно дело срещу мен, заради оповестяване на данни от предварителното разследване, за неуважение към съда, клевета срещу прокурора. И накрая ме повика един от малцината останали в Русия опозиционни политици и ми съобщи, че към мен изглежда проявява интерес поне един от заместниците на главния прокурор, който всъщност контролира делото срещу Кара-Мурза. Стана ми ясно, че това е неформално предупреждение, затова ми се наложи да напусна Русия. По правило, когато започнат административни арести и подобни предупреждения, е добре човек да ги вземе сериозно", каза Вадим Прохоров - адвокат.
На същото мнение е и личният адвокат на покойния Алексей Навални. Олга Михайлова припомни, че дори по време на сталинските репресии, адвокатите не са били гонени или принуждавани да напускат делата на клиентите си.
"Адвокатите никога, дори по съветско време, не са били арестувани, не са били задържани под стража поради това, че са защитници на политици, на опозиционни политици. И въпреки всичко, това се случи. Четири месеца, след като ни отстраниха от защитата му, а например аз съм го защитавала в продължение на 16 години във всички наказателни дела срещу него, спечелили сме всички оплаквания в Европейския съд, излизали сме дори на трибуната тук, в Страсбург, заедно в голямата палата. Но въпреки всичко, вече не можех да го защитавам от октомври, а след четири месеца пристигна трагичната новина, че него все пак го убиха в затвора. А през всичките тези години, когато беше заточен, през тези три години, винаги сме се притеснявали за живота му, особено, след като го отровиха, но стана така, че след като всички негови адвокати бяха арестувани и го изолираха от нас, него го убиха", разказа Олга Михайлова - адвокат на Алексей Навални.
Българското лице, работещо с руската опозиция от името на ЕП е Петър Танев, млад човек, който е бил запален да се занимава с политическа дейност от Алексей Навални още преди 10 години.
"Смъртта на Навални размести пластовете в руското общество и показа, че руснаците не са безразлични към неговото дело. Независимо от репресиите, на които бяха подложени по време на погребението му. Използвайте смъртта ми и се съпротивлявайте - призова Навални приживе. По всичко личи, че този процес сега набира сила", заяви Петър Танев - сътрудник в ЕП.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News