Протестите във Франция бяха засенчени от погромите и вандалските прояви, но това не бива да отклонява вниманието от първоначалните искания на младите хора и от гражданската им активност. Това коментира Камелия Конакчева-Трибюлен, ръководител на Българското училище „Кирил и Методий“ в Париж, в „Денят започва“. Според нея реакцията на властите в началото на протестите е допринесла за ескалацията на напрежението, а действията на силите на реда по време на демонстрациите пораждат въпроси.
Камелия Конакчиева-Трибулен, ръководител на българското училище „Кирил и Методий“ в Париж: „Определено протестите бяха засенчени, защото от вчера всички говорят само за погромите и вандалските прояви, което е изключително жалко. Въпросът е дали това наистина можеше да бъде избегнато. Не можем да се скрием зад тези ужасни картини в медиите, за да не видим, че имаше близо милион души, млади хора, подкрепени от родителите си, на улицата. Тези шествия изобщо не бяха вандалски. Те бяха изключително мирни, радостни и положителни. Не можем непрекъснато да упрекваме младежта, че не е достатъчно граждански активна, че постоянно стои на телефоните си и играе видеоигри, а когато се надигне и излезе на улицата, да я посрещаме единствено с репресия. Напротив, тези млади хора показват гражданско отношение.“
По думите ѝ протестите са започнали още през септември, в началото на учебната година, с мобилизация сред гимназистите. Според нея първоначалната реакция на властите е била прекалено силова, а исканията на младите хора не са получили своевременен политически отговор.
„Това, което изостри напрежението, е, че протестите започнаха от гимназиите още през септември, в началото на учебната година. Първият отговор на младежкото движение на учениците беше репресивен. Адвокатите също говорят за рекорден брой задържания - много повече в сравнение с протестите на „жълтите жилетки“. Това е изключително странно, особено когато става дума за непълнолетни лица и ученици, срещу които е приложен толкова силен и непропорционален репресивен отговор още в самото начало.
Посланието сякаш беше, че предстои ваканция, движението така или иначе ще затихне и младите хора ще спрат да излизат на демонстрации. Това няма как да не доведе до ескалация. Дори в собствените си семейства знаем, че когато едно дете поиска нещо, не му се отговаря с шамар и мълчание. Конакчева-Трибюлен постави и въпроси за организацията и контрола на демонстрациите във френската столица. Според нея има обстоятелства около действията на полицията, които заслужават допълнително изясняване.
Камелия Конакчиева-Трибулен, ръководител на българското училище „Кирил и Методий“ в Париж: „Това, което имам предвид, когато говоря за странното поведение на силите на реда, е, че на площад „Република“, още преди официално обявеното начало на шествието, районът е бил под полицейска обсада с участието на специализирани полицейски части. Хиляди хора не са могли да стигнат до началото на демонстрацията.“
Не бива да пропускаме и младежкия оркестър от около 400 души. Това е оркестър, който винаги участва в мирни прояви - музикантите свирят на инструментите си, включително на виолончелата си. По думите ѝ те са били обгазени още преди началото на шествието и са имали сериозни затруднения да напуснат площада. Странно е и случилото се с метростанцията в района. Докато други станции в зоните със забранени демонстрации са били затворени още от 08.00 часа сутринта, тази е останала отворена, била е обгазена и впоследствие затворена.
Всичко това поставя въпроси за начина, по който са били контролирани демонстрациите. Полицията обяснява, че вандалите са били прекалено много. Възможно е да са били многобройни, но е имало и предварителна информация, както и карта на местата, където се очакват събирания, включително на места, на които демонстрациите не са били разрешени. Според ръководителя на Българското училище „Кирил и Методий“ в Париж след погромите обществото е очаквало категорична реакция от френските власти. По думите ѝ обаче тя не е била придружена от достатъчно ясен политически отговор на исканията на протестиращите.
„Очакваше се някакъв силен отговор. Президентът Макрон се обърна към обществото, но същинският политически отговор липсва. Това, което виждаме, е преди всичко институционална реакция, отново свързана с репресивни мерки, но не и политически диалог. Всъщност няма ясен политически отговор на исканията на младите хора“, подчерта Камелия Конакчева-Трибюлен.
Тя призова случилото се в Париж да бъде разгледано отвъд кадрите с разрушенията и насилието, така че да се изяснят както причините за ескалацията, така и действията на институциите по време на демонстрациите.
Вижте целия разговор във видеото
Чуй новините
Подкаст
